Много кратък пътепис за едно прекрасно започнало пътуване

Много време вече не съм имала възможност да седна на 4-буквието си, пък камо ли да се поровя в мрежата. последно питах какво да не пропуснем по дестинацията Кърджали - Асенавград - Пловдив. Е ние и сами си направихме план и започнахме изпълнението му...

Първо посетихме Перперикон. Бих казала, че на мен ми липсваха указателни табели и надписи. От картата, която си купихме, имахме полза, но май не видяхме някои подробности.
Аз като прилежен ученик съм свикнала да чета подробно табелите или да слушам беседите на запознатите с особеностите на съответния обект. Иначе гледката е невероятна!

После отидохме до Татул, преминавайки през село Равен (там започна моето даскалуване). Господинът, който трябваше да ни продаде билетчета не можа нищо да ни разкаже.


Остави ни да разглеждаме сами и даже не ни таксува, понеже обещахме да го върнем до Момчилград. Пък и доста трудно говореше на български език. :-/ Хм!
Баирите около Момчилград са все така плешиви. Хубавото е, че все още в района се срещат лешояди. Сега не видяхме, но ни увериха, че ги има. Ние пък повярвахме, защото преди сме ги виждали.
Върнахме се в Кърджали, намерихме си хотела (хотел "Мора" на бул. "България"- 101, срещу ЖП-гарата) и се пуснахме по центъра. Хубав ден беше. Завърши прекрасно - таткото заспа сладко в удобното легло, а ние с момчетата си попяхме в тъмното.


Началото на втория ден от пътуването ни беше неприятно и бързо сложи край на плановете ни.

Сутринта на излизане от банята (вратата на горната снимка) се подхлъзнах, паднах и... си счупих крака. Последва посещение в Спешна помощ-Кърджали, поставяне на диагноза и после пътуване до Варна за операция и лечение.
Ако на 3 септември (сряда) някой е видял такава картинка в колата отпред, да знае, че това сме били ние.
Пътувахме 6 часа от Кърджали до Варна. Мъжът ми кара безкрайно внимателно, защото при всяко тръсване кракът ме болеше жестоко. В промеждутъците обаче пак имаше песни и шеги.
Сега съм вече у дома - оперирана, ъпдейтвана и т.н. ;) Уча се да управлявам патериците. Предстои ми да походя с тях поне 4 месеца (ако не и повече). А гипсът ще ми бъде верен другар месец и половина. После - каквото е писано.

:)
Е, приятели, предстои да пиша за впечатленията си от болничното ни лечение.