"Реджеп Иведик" - турска комедия Recep Ivedik (2008)

Ако ви се гледа комедия, препоръчвам ви турския филм "Реджеп Иведик". Няма как да останете равнодушни. Хуморът е разбираем и много далече от пошлотията, модерна напоследък у нас. Много хора оприличават приключенията на главния герой с тези на Бай Ганьо. Но Реджеп си е отвсякъде различен. И в същото време толкова познат и близък... Дали защото сме от Балканите, дали защото сме и що-годе ориенталци - не знам.
Най-добре е сами да видите и да прецените. За въведение - едно рекламно клипче.

Аз не бях гледала нищо от турското кино. Обаче това предизвика интереса ми. Гледайте го! Няма да сгрешите!

Кой ме иска?

Малките на морското свинче на сина ми вече пораснаха.
След седмица вече ще са готови за отделяне.


Кой иска да има такъв пухест домашен любимец?

Малчовците са на разположение за избор.


За връзка с нас използвайте възможностите за коментар в блога.

Кой е способен на по-голяма жестокост в момент на ярост?

Резултати от анкетата:

На поставения въпрос отговориха 49 души. Двадесет и трима (46%) от тях смятат, че мъжете могат да проявят по-голяма жестокост, когато са разярени. Останалите 26 (53%) отговорили утвърждават, че жените са способни на по-голяма жестокост. Къде бяга 1% не ми е ясно, но не това е тема на днешния анализ. Та според участниците и мъжете и жените са способни на почти еднаква жестокост. Все пак везните натежават малко в полза на жените.
Според мен жените наистина могат да бъдат неподозирано жестоки. Особено когато са разярени на някого, посегнал на най-съкровеното им. Естествено за всеки човек, респективно за всяка жена, най-ценното и съкровеното може да са различни неща. Но от моята си камбанария ще кажа, че една жена може да измисли ужасяващи наказания за онзи, който е посмял да навреди по някакъв начин на децата и, на любимия и мъж, на родителите и; който е откраднал неща, съществени за оцеляването на същите тези хора.
Без особени напъни се сещам за немалко жени-злодеи в митологията, литературата и недалечната история. Сигурно ненапразно в митологиите на много народи богините всяват редом с преклонението и любовта - ужас и страхопочитание. Може би дълбоко във всяка жена се таи зла сила, която не е добре да се събужда.
В наши дни сме свикнали да разчитаме на цивилизованото разрешаване на проблемите, но повярвайте, ако се стигне до саморазправа и методи за раздаване на правосъдие от предцивилизованата епоха, сигурно жените ще са тези, които ще въведат строг ред и йерархия. Още повече че повечето жени СА злопаметни, колкото и да не си признават това.

За и против?

Много кратък пътепис за едно прекрасно започнало пътуване

Много време вече не съм имала възможност да седна на 4-буквието си, пък камо ли да се поровя в мрежата. последно питах какво да не пропуснем по дестинацията Кърджали - Асенавград - Пловдив. Е ние и сами си направихме план и започнахме изпълнението му...

Първо посетихме Перперикон. Бих казала, че на мен ми липсваха указателни табели и надписи. От картата, която си купихме, имахме полза, но май не видяхме някои подробности.
Аз като прилежен ученик съм свикнала да чета подробно табелите или да слушам беседите на запознатите с особеностите на съответния обект. Иначе гледката е невероятна!

После отидохме до Татул, преминавайки през село Равен (там започна моето даскалуване). Господинът, който трябваше да ни продаде билетчета не можа нищо да ни разкаже.


Остави ни да разглеждаме сами и даже не ни таксува, понеже обещахме да го върнем до Момчилград. Пък и доста трудно говореше на български език. :-/ Хм!
Баирите около Момчилград са все така плешиви. Хубавото е, че все още в района се срещат лешояди. Сега не видяхме, но ни увериха, че ги има. Ние пък повярвахме, защото преди сме ги виждали.
Върнахме се в Кърджали, намерихме си хотела (хотел "Мора" на бул. "България"- 101, срещу ЖП-гарата) и се пуснахме по центъра. Хубав ден беше. Завърши прекрасно - таткото заспа сладко в удобното легло, а ние с момчетата си попяхме в тъмното.


Началото на втория ден от пътуването ни беше неприятно и бързо сложи край на плановете ни.

Сутринта на излизане от банята (вратата на горната снимка) се подхлъзнах, паднах и... си счупих крака. Последва посещение в Спешна помощ-Кърджали, поставяне на диагноза и после пътуване до Варна за операция и лечение.
Ако на 3 септември (сряда) някой е видял такава картинка в колата отпред, да знае, че това сме били ние.
Пътувахме 6 часа от Кърджали до Варна. Мъжът ми кара безкрайно внимателно, защото при всяко тръсване кракът ме болеше жестоко. В промеждутъците обаче пак имаше песни и шеги.
Сега съм вече у дома - оперирана, ъпдейтвана и т.н. ;) Уча се да управлявам патериците. Предстои ми да походя с тях поне 4 месеца (ако не и повече). А гипсът ще ми бъде верен другар месец и половина. После - каквото е писано.

:)
Е, приятели, предстои да пиша за впечатленията си от болничното ни лечение.