Ето ме и мен в блог-играта, наречена "Един свеж ден". Поканата приемам от Метафрази - за мен беше изненада, приятна изненада, че видях името си сред поканените.
Моят свеж ден започва различно - когато бях на работа, ставах в 6:15, скрехвах се за половин час и излизах тихичко от нас, за да не събудя домочадието; вървене пеш по малките и пустите още улички в квартала около километър и половина до спирката на служебния автобус. Сега, когато си стоя у дома, имам разнообразие от свежи начала на дните - понякога се излежавам до 8:30 - 9, друг път ставам и правя закуска на мъжете, чай, какао и кафе и от сутринта започваме с бъбрене, с тананикате на някоя песен, която и през нощта е звучала в нечия глава, или пък с припомняне на снощните вицове (нали те ще се разкажат в училище или на работа... за тонус). Следва актуалната дейност за деня - почистване, готвене, пране или пък, ако нямам такъв план или желание за подобни неща, правене на гимнастика, ровене в мрежата или писане в блога. Честичко говоря с приятелки по Скайп, които ме окуражават, пожелават ми бързо възстановяване и т.п. Ровя се за обявени работни места, пращам документи до работодатели, пиша разни текстове по поръчка на мои близки, които се нуждаят от помощ. Слушам музика - Любе, едни стари записи на Тодор Колев, детски песнички и приказки (много инфантилно, ама ми харесва).
По обяд изпращам единия син (с него сме обядвали, обсъждайки някои теми) и посрещам другия от училище (с него пък си приказваме, докато той се храни - кой какво направил, защо се ядосал, на кого се смели...). Следва моето обедно-следобедно четене на книга, което често завършва със сладка дрямка. Някой път пия кафе с приятелка или съседка, гледам филм или пак се ровя в нета. Докато бях със здрав крак следобед ходех на фитнес, но сега правя възможните упражнения у дома (вече казах). Докато приготвям нещо за вечеря кучето гледа внимателно какво върша. А съм изтървала нещо, а то е почистило всички компромати.
Вечерно време народът се събира - кой от училище, кой от работа, кой от спортната зала и ведно с вечерята се захващат едни приказки (лакардии повече ми харесва) - спомени, вицове, планове за пътувания, иронични подмятания за достойнствата ни или за разбиранията на нашите дядовци и баби... С мъжа ми сме наясно, че и нашите разбирания ще са обект на закачки и задявки от децата ни и от техните деца (като им дойде времето), но не си го слагаме на сърцата. Така ни е весело. Изследваме поведението на морското свинче, което от лятото е у дома, като му правим лабиринти, пъхаме го в разни тунелчета и му се радваме на муцунките. Относително рано лягаме - в семейство на спортисти и ранноставащи за работа, по друг начин не може. Когато сме с приятели - у нас или у тях - лягането се поотлага, но то е заради добрата компания и сладките приказки.
Това е моят свеж ден - еднообразен, може би скучен за представите на по-младите и дейни хора, но това е положението. Харесвам си живота такъв, какъвто е, защото си е мой.
Сега прехвърлям свежата щафета на Петър Събев, на Стоян Стоянов и на Гергана Берберска.
Моят свеж ден започва различно - когато бях на работа, ставах в 6:15, скрехвах се за половин час и излизах тихичко от нас, за да не събудя домочадието; вървене пеш по малките и пустите още улички в квартала около километър и половина до спирката на служебния автобус. Сега, когато си стоя у дома, имам разнообразие от свежи начала на дните - понякога се излежавам до 8:30 - 9, друг път ставам и правя закуска на мъжете, чай, какао и кафе и от сутринта започваме с бъбрене, с тананикате на някоя песен, която и през нощта е звучала в нечия глава, или пък с припомняне на снощните вицове (нали те ще се разкажат в училище или на работа... за тонус). Следва актуалната дейност за деня - почистване, готвене, пране или пък, ако нямам такъв план или желание за подобни неща, правене на гимнастика, ровене в мрежата или писане в блога. Честичко говоря с приятелки по Скайп, които ме окуражават, пожелават ми бързо възстановяване и т.п. Ровя се за обявени работни места, пращам документи до работодатели, пиша разни текстове по поръчка на мои близки, които се нуждаят от помощ. Слушам музика - Любе, едни стари записи на Тодор Колев, детски песнички и приказки (много инфантилно, ама ми харесва).
По обяд изпращам единия син (с него сме обядвали, обсъждайки някои теми) и посрещам другия от училище (с него пък си приказваме, докато той се храни - кой какво направил, защо се ядосал, на кого се смели...). Следва моето обедно-следобедно четене на книга, което често завършва със сладка дрямка. Някой път пия кафе с приятелка или съседка, гледам филм или пак се ровя в нета. Докато бях със здрав крак следобед ходех на фитнес, но сега правя възможните упражнения у дома (вече казах). Докато приготвям нещо за вечеря кучето гледа внимателно какво върша. А съм изтървала нещо, а то е почистило всички компромати.
Вечерно време народът се събира - кой от училище, кой от работа, кой от спортната зала и ведно с вечерята се захващат едни приказки (лакардии повече ми харесва) - спомени, вицове, планове за пътувания, иронични подмятания за достойнствата ни или за разбиранията на нашите дядовци и баби... С мъжа ми сме наясно, че и нашите разбирания ще са обект на закачки и задявки от децата ни и от техните деца (като им дойде времето), но не си го слагаме на сърцата. Така ни е весело. Изследваме поведението на морското свинче, което от лятото е у дома, като му правим лабиринти, пъхаме го в разни тунелчета и му се радваме на муцунките. Относително рано лягаме - в семейство на спортисти и ранноставащи за работа, по друг начин не може. Когато сме с приятели - у нас или у тях - лягането се поотлага, но то е заради добрата компания и сладките приказки.
Това е моят свеж ден - еднообразен, може би скучен за представите на по-младите и дейни хора, но това е положението. Харесвам си живота такъв, какъвто е, защото си е мой.
Сега прехвърлям свежата щафета на Петър Събев, на Стоян Стоянов и на Гергана Берберска.
