Георги Станков, авторът на "Черничево", бе сред наградените от мен блогъри в инициативата Kreativ Blogger. Днес той е мой гост с поста си отговор на наградата.
за рода
Когато карах седмата си година, умря дядо ми Станко. Помня, че на един от помените след това, татко ни отпрати с майка ми и остана сам на гроба. Когато вече излизахме от гробището, се обърнах и видях баща си да пада на колене и да обгръща с ръце гроба.
Остана баба ми. Пишехме й дълги писма, а на последната страница очертавах контурите на дланта си, за да види колко съм пораснал. След четири години и баба отиде при дядо. В един миг след много години, когато се вслушвах във вътрешния си глас, разбрах, че тези спомени са съдбовно важни за мен.
Ходехме все по-рядко в далечното село, в пустата къща.
Тогава какво ме свързва днес с Черничево?
С какво Черничево е толкова силно за мен?
И както и да го мисля, знам, че не са само обраслите с трева гробове, които ме привличат към това село. Думата-връзка е Любов.
за селото
Обичам историята, и то не толкова сухата фактология, а разкриването на човешките съдби. С блога "Черничево" съчетавам интересите си към историята, природата, културната антропология, генеалогията. Колкото и да се смалява, Черничево е живо! То е малко, но жилаво, като дряновете, които растат на воля навсякъде из него. Вървя по улиците на селото, радвам се на всяко малко откритие, на тиклите по покривите на старите къщи, на хвойните по бърчините, на кравешките лайна /нали са черничевски/, на бърканицата на Севда Бостанджиева, на малобройните дечица по улиците. Черничево е селото на селата!
Спомняте ли си от учебниците по история за движението за църковна независимост? За Екзархията? В закътаното родопско село Черничево християните са участвали в това движение.
А за освободителните борби на българите в Македония и Тракия, за ВМОРО? Черничевци са дали своя дял и в това дело.
А разорението на тракийските българи през 1913г.? Черничево е пострадало ужасно тогава, а това е записано за поколенията от Любомир Милетич.
И в двете световни войни Черничево е дало жертви.
Знам едно: за мен Черничево не е на края на България. От Черничево започва България!
за блога и за патриотизма
Заради всичко това, а и за останалото, което е свързано със селото - корен на рода ми, започнах блога "Черничево". Това май беше първият краеведски блог, или поне не бях виждал друг, а после Ани направи "Проглед". Не знам дали съм патриот. Преди време Лидия ми каза, че съм единственият патриот, който й допада, а аз познавам мнозина свестни хора. Да си "патриот" и да имаш националното знаме у дома си, не значи непременно да си фашист, да мразиш турците или да си мазен депутат - педофил, избран от листата на "А..ка". За мен народността е възможен начин за самоопределение, както може да се идентифицираш с някакъв музикален стил, носейки дрехи от съответната мода. В действията ми ме водят вътрешните ми убеждения и вярата ми, а тях не бих нарекъл фашистки. Господ ми е дал 10 заповеди, които да пазя според силите си, а това, което е социално-желателно според мнозинството в днешно време, не ми е най-важното. Добре, аз може и да нямам моралното право да се гордея с подвизите на дедите си... все пак не съм ги направил лично аз. Но имам право да мисля за България като за общност, към която принадлежа и която може да има обща воля да определя съдбата си днес и в бъдеще.
Да приемам, че съм българин, да се самоопределям като такъв и да показвам уважение към нещата, които сплотяват мен и останалите, които се самоопределят като българи, не е фашизъм. Пък дали е патриотизъм - не знам.
Знам, че т.нар. "патриоти" са нормални хора, които могат да обичат децата без да ги делят на "свои" и "чужди", създават живот с любов, имат мнение за кича в архитектурата , когато заиграва с историята, страдат от всяка поредна глупост в родината, даже иронично й се присмиват ... защото я обичат...
Какво ми носи писането в блога?
1 - Удоволствието да творя и създавам. Като сталкер, се впуснах в територия, която, колкото и да опознавам, си остава наразкриваема напълно. Там е пачата на вещицата, там е и голото теме на комара... но там е и кълбото! И това кълбо е, което ме кара да си казвам "Мамка му, имаше смисъл да се ровя и да напиша тази статия, ето че някой е прочел и ми е писал мейл след това!" А иначе "Черничево" беше създаден и продължава да се развива по принципа "Мисли глобално, действай локално." Обичам красотата в това да откривам вселенски истини в една малка точка от света, да виждам голямата история на страната и народа си през малката съдба на малкото ми село. Обичам да пиша за блога си. Тогава чувствам спокойствие, уют, радост и благост. Това състояние желая да предам на хората, четящи моя блог, да ги направя съпричастни на търсенията и откритията си.
2 - Радостта да преоткривам собствената си идентичност в корените си, в задочните срещи с предците ми, в истинската среща с близките си. Преди две години срещнах една моя трета братовчедка по някаква съребрена линия, която живее в Кърджали. Нейният син Антон е четвърти братовчед на племенника ми Ангел и вече начертах ново разклонение в родословието ни. Както знаем от "Властелинът на пръстените", за хобитите, удобно поседнали в уютните си дупки, изследването на книгите с родословия е любимо занимание, наред с яденето. Така и аз ям охотно, пия червено вино и правя родословни дървета.
3 - Щастието да срещам съмишленици, с които сме открили някои общи ценности. Без съмненение, повечето потребители на интернет ще намерят този блог за безинтересен и скучен, в най-добрия случай - за странен. За мое щастие, блогът ми намери своята аудитория. Това го казвам не от суета, че съм направил нещо кой знае какво. Споделям го от радост, че има хора, с които можем да говорим за общи неща. При това много от тях са млади хора, като Валентин Стойчев или Кристина Раева. По света има стотици хора, чиито сърца трепват при произнасянето на името Черничево. Появиха се и редовни читатели, които нямат кръвна връзка с нашия край - например от Чирпан, Варна, София, Бургас, Пловдив, Хелзинки, Амстердам...
за "Криейтив блогърс"
Да си креативен, освен многото възможни дефиниции, за мен значи да блогваш по начин, различен от масовите блогове. Не че в масовата култура няма и хубави неща, но се намират като игла в купа сено.
Моите "креативни блогъри" са моите "братя по оръжие":
1 - Historian, който прави блога История на Македония . Малцина знаят името и лицето на този скромен човек, който анонимно и без корист създава и обогатява най-богатата енциклопедия с редки материали за миналото на българщината в Македония.
2 - Петър Станчев с чудесния блог Напред и нагоре, в който споделя своите пътеписи и вълнения от странстванията си из България. Петър е първокурсник по журналистика в СУ, а през лятото завърши НГДЕК.
3 - Петър Добрев, мислещ на глас За българските работи е човекът, чието име ще изплува в съзнанието ми без колебание, ако ме попитат "Кой според теб има качества да стане новият Симеон Радев?" Това - заради статии като тази.
4 - Анна Койчева, която от Англия направи втория известен ми краеведски блог - Проглед .
5 - Templar, който доказва, че моралната сила на консерватизма превъзхожда всички изчанчени моди в съвремието, събрани на куп.
6 - Един завет - друг анонимен и безкористен блог, посветен на българските военни традиции.
за родаКогато карах седмата си година, умря дядо ми Станко. Помня, че на един от помените след това, татко ни отпрати с майка ми и остана сам на гроба. Когато вече излизахме от гробището, се обърнах и видях баща си да пада на колене и да обгръща с ръце гроба.
Остана баба ми. Пишехме й дълги писма, а на последната страница очертавах контурите на дланта си, за да види колко съм пораснал. След четири години и баба отиде при дядо. В един миг след много години, когато се вслушвах във вътрешния си глас, разбрах, че тези спомени са съдбовно важни за мен.
Ходехме все по-рядко в далечното село, в пустата къща.
Тогава какво ме свързва днес с Черничево?
С какво Черничево е толкова силно за мен?
И както и да го мисля, знам, че не са само обраслите с трева гробове, които ме привличат към това село. Думата-връзка е Любов.
за селото
Обичам историята, и то не толкова сухата фактология, а разкриването на човешките съдби. С блога "Черничево" съчетавам интересите си към историята, природата, културната антропология, генеалогията. Колкото и да се смалява, Черничево е живо! То е малко, но жилаво, като дряновете, които растат на воля навсякъде из него. Вървя по улиците на селото, радвам се на всяко малко откритие, на тиклите по покривите на старите къщи, на хвойните по бърчините, на кравешките лайна /нали са черничевски/, на бърканицата на Севда Бостанджиева, на малобройните дечица по улиците. Черничево е селото на селата!
Спомняте ли си от учебниците по история за движението за църковна независимост? За Екзархията? В закътаното родопско село Черничево християните са участвали в това движение.
А за освободителните борби на българите в Македония и Тракия, за ВМОРО? Черничевци са дали своя дял и в това дело.
А разорението на тракийските българи през 1913г.? Черничево е пострадало ужасно тогава, а това е записано за поколенията от Любомир Милетич.
И в двете световни войни Черничево е дало жертви.
Знам едно: за мен Черничево не е на края на България. От Черничево започва България!
за блога и за патриотизма
Заради всичко това, а и за останалото, което е свързано със селото - корен на рода ми, започнах блога "Черничево". Това май беше първият краеведски блог, или поне не бях виждал друг, а после Ани направи "Проглед". Не знам дали съм патриот. Преди време Лидия ми каза, че съм единственият патриот, който й допада, а аз познавам мнозина свестни хора. Да си "патриот" и да имаш националното знаме у дома си, не значи непременно да си фашист, да мразиш турците или да си мазен депутат - педофил, избран от листата на "А..ка". За мен народността е възможен начин за самоопределение, както може да се идентифицираш с някакъв музикален стил, носейки дрехи от съответната мода. В действията ми ме водят вътрешните ми убеждения и вярата ми, а тях не бих нарекъл фашистки. Господ ми е дал 10 заповеди, които да пазя според силите си, а това, което е социално-желателно според мнозинството в днешно време, не ми е най-важното. Добре, аз може и да нямам моралното право да се гордея с подвизите на дедите си... все пак не съм ги направил лично аз. Но имам право да мисля за България като за общност, към която принадлежа и която може да има обща воля да определя съдбата си днес и в бъдеще.
Да приемам, че съм българин, да се самоопределям като такъв и да показвам уважение към нещата, които сплотяват мен и останалите, които се самоопределят като българи, не е фашизъм. Пък дали е патриотизъм - не знам.
Знам, че т.нар. "патриоти" са нормални хора, които могат да обичат децата без да ги делят на "свои" и "чужди", създават живот с любов, имат мнение за кича в архитектурата , когато заиграва с историята, страдат от всяка поредна глупост в родината, даже иронично й се присмиват ... защото я обичат...
Какво ми носи писането в блога?
1 - Удоволствието да творя и създавам. Като сталкер, се впуснах в територия, която, колкото и да опознавам, си остава наразкриваема напълно. Там е пачата на вещицата, там е и голото теме на комара... но там е и кълбото! И това кълбо е, което ме кара да си казвам "Мамка му, имаше смисъл да се ровя и да напиша тази статия, ето че някой е прочел и ми е писал мейл след това!" А иначе "Черничево" беше създаден и продължава да се развива по принципа "Мисли глобално, действай локално." Обичам красотата в това да откривам вселенски истини в една малка точка от света, да виждам голямата история на страната и народа си през малката съдба на малкото ми село. Обичам да пиша за блога си. Тогава чувствам спокойствие, уют, радост и благост. Това състояние желая да предам на хората, четящи моя блог, да ги направя съпричастни на търсенията и откритията си.
2 - Радостта да преоткривам собствената си идентичност в корените си, в задочните срещи с предците ми, в истинската среща с близките си. Преди две години срещнах една моя трета братовчедка по някаква съребрена линия, която живее в Кърджали. Нейният син Антон е четвърти братовчед на племенника ми Ангел и вече начертах ново разклонение в родословието ни. Както знаем от "Властелинът на пръстените", за хобитите, удобно поседнали в уютните си дупки, изследването на книгите с родословия е любимо занимание, наред с яденето. Така и аз ям охотно, пия червено вино и правя родословни дървета.
3 - Щастието да срещам съмишленици, с които сме открили някои общи ценности. Без съмненение, повечето потребители на интернет ще намерят този блог за безинтересен и скучен, в най-добрия случай - за странен. За мое щастие, блогът ми намери своята аудитория. Това го казвам не от суета, че съм направил нещо кой знае какво. Споделям го от радост, че има хора, с които можем да говорим за общи неща. При това много от тях са млади хора, като Валентин Стойчев или Кристина Раева. По света има стотици хора, чиито сърца трепват при произнасянето на името Черничево. Появиха се и редовни читатели, които нямат кръвна връзка с нашия край - например от Чирпан, Варна, София, Бургас, Пловдив, Хелзинки, Амстердам...
за "Криейтив блогърс"
Да си креативен, освен многото възможни дефиниции, за мен значи да блогваш по начин, различен от масовите блогове. Не че в масовата култура няма и хубави неща, но се намират като игла в купа сено.
Моите "креативни блогъри" са моите "братя по оръжие":
1 - Historian, който прави блога История на Македония . Малцина знаят името и лицето на този скромен човек, който анонимно и без корист създава и обогатява най-богатата енциклопедия с редки материали за миналото на българщината в Македония.
2 - Петър Станчев с чудесния блог Напред и нагоре, в който споделя своите пътеписи и вълнения от странстванията си из България. Петър е първокурсник по журналистика в СУ, а през лятото завърши НГДЕК.
3 - Петър Добрев, мислещ на глас За българските работи е човекът, чието име ще изплува в съзнанието ми без колебание, ако ме попитат "Кой според теб има качества да стане новият Симеон Радев?" Това - заради статии като тази.
4 - Анна Койчева, която от Англия направи втория известен ми краеведски блог - Проглед .
5 - Templar, който доказва, че моралната сила на консерватизма превъзхожда всички изчанчени моди в съвремието, събрани на куп.
6 - Един завет - друг анонимен и безкористен блог, посветен на българските военни традиции.
