В събота сутрина (08.08.2009г.) се проведе четвъртият етап от Световната купа по плувен маратон 10 км във Варна. Такова голямо събитие, как да не отидеш да гледаш. Отидохме, гледахме - има и хубави, и не толкова хубави (меко казано) неща за казване.
Само на две места (тук и тук) може да се прочете повече за участниците, класирането и инцидентите по време на състезанието.
Аз лично смятам, че организацията на съпровождащите лодки и катери беше доста куца. Без да се имам за разбирач, мисля, че не е достатъчно редом с основната група да плава лодка. Според мен е редно наблюдаващи лодки да има и след последния, за да наблюдава за нередности, сигнали за помощ и при нужда да окаже помощ. От мъжете имаше плувци, доста изостанали от ядрото, които не бяха наблюдавани от никого; състезателят от Иран трудно завърши първата обиколка - едва след като жените бяха направили своята, и после се отказа. Отделно катерът "Спасител 5" мина през групата на жените - буквално ги прегази - и после невъзмутимо си продължи пътуването към мястото за обръщане. Само това обезсмисля цялостната подготовка за осигуряване на безопасност и сигурност на състезателите. Мен ме интересува каква отговорност ще понесе екипажът на този спасителен катер.
Моите две снимки от състезанието са на Петър Стойчев - веднъж на метри след старта (още е с шапка) и после на финала (вече без).
Само на две места (тук и тук) може да се прочете повече за участниците, класирането и инцидентите по време на състезанието.
Аз лично смятам, че организацията на съпровождащите лодки и катери беше доста куца. Без да се имам за разбирач, мисля, че не е достатъчно редом с основната група да плава лодка. Според мен е редно наблюдаващи лодки да има и след последния, за да наблюдава за нередности, сигнали за помощ и при нужда да окаже помощ. От мъжете имаше плувци, доста изостанали от ядрото, които не бяха наблюдавани от никого; състезателят от Иран трудно завърши първата обиколка - едва след като жените бяха направили своята, и после се отказа. Отделно катерът "Спасител 5" мина през групата на жените - буквално ги прегази - и после невъзмутимо си продължи пътуването към мястото за обръщане. Само това обезсмисля цялостната подготовка за осигуряване на безопасност и сигурност на състезателите. Мен ме интересува каква отговорност ще понесе екипажът на този спасителен катер.
Моите две снимки от състезанието са на Петър Стойчев - веднъж на метри след старта (още е с шапка) и после на финала (вече без).
2 коментара:
Преди много години, като ученик заедно с няколко приятели преплувахме по маршрута Галата-Южен плаж. Плуването нямаше състезателен характер, а беше за някакво младежко самочувствие.Беше страхотно. Разбира се, лодка ни придружаваше за кураж.
Истинско предизвикателство си е да преплуваш това разстояние. Мисля, че би било неосъществимо в наши дни, защото трафикът по море със сигурност е доста по-голям отколкото тогава. Влизаш в акваторията на всякакви плавателни средства.
А лодка си трябва, че иначе каква ще ти е осигуровката. Като тази на последните от участниците в маратона. >( Плуваш и си сам.
Публикуване на коментар