Кой твърди, че българите не са креативни?

В ученическите ми години беше популярен фразеологизмът "нация техническа". Ползваше се за изразяване на възхищение от практичните идеи на съвсем обикновени наши сънародници, измислили някоя хитрост, за да излязат от затруднена ситуация или да си облекчат труда. По-старо съответствие на тези думи аз виждам в израза "сиромах човек - жив дявол".
За какво пиша това ли? Защото току що гледах едни възрастни жени, гостенки в "Часът на Милен Цветков", които уплътняват времето си и оползотворяват отпадъчните найлонови торбички. Изработват от тях разни неща - плетат пазарски чанти, калъфи за мобилни телефони, вази, кошнички и т.п. Смея да кажа, че произведенията им изглеждаха доста модерни - шарени, раздвижени... А бе фйешън! ;)
И се сетих, че преди години (в началото на 90-те) народът беше луднал да плете терлици, торбички, постелки за баня и за пред входна врата от дамски чорапогащи. То се режеха ленти, връзваха се, подбираха се цветове - домочадието участваше в цялостния процес. Моето лично мнение е, че терлиците бяха и красиви, и здрави, и много топлеха. После жените зарязаха чорапогащите и полите и започнаха да носят панталони, та и домашната манифактура за оползотворяване на скъпия отпадъчен материал замря. Още по-рано пък се правеха масово вазички от пластмасови бутилки на Веро, чашки за вода и безалкохолни напитки от бурканчета нес кафе.
Мисълта ми е, че българинът все измисля начини да използва още веднъж нещото, което вече не му трябва. Пример - рогозките от царевична шума, парцалените черги... Сиреч нашего брата поначало мисли рационално и зелено. И съответно на времето използва актуалните отпадъчни материали и им вдъхва нов живот. С две думи рециклирането е дълбоко залегнало в нашето мислене. Просто трябва да не си слагаме кепенци на въображението и креативността.
Ако тия баби бяха жители на друга страна, сигурно екологичните организации биха подели тяхната идея и биха я развили в национална стратегия за зелена природа. Пък може би и патент биха им дали за добрата идея.

"Искам да стана известна" рече свинката

Помните ли мечтата на Анка от "Криворазбраната цивилизация"?

-Ох! Искам да стана... (въздишка) маНдамааа! (дълбока мечтателна въздишка)

Та и нашата малка маНдамка така.
;)


Фотосесия в домашни условия.

Госпожица Арда се кипри пред обектива, сякаш сме я обучавали.

Морска свинка, майка на две малки, пък виж какви изяви.
:)

Щом не ставаш за нищо друго, растеш в йерархията

Когато полицията пристигна и не намери нито съборена стена, нито лъв, нито избягали затворници, а само полудяла директорка, започна разследване. Бе разкрито всичко, което ставаше в Експерименталното училище, и близо десет души бяха изключени. След това приятелите на директорката разбраха, че тя не е подходяща за тази длъжност. Повишиха я в училищен инспектор, за да контролира работата на други директори. А когато откриха, че и за това не я бива особено, я вкараха в парламента, където преживя дълго и щастливо до края на дните си.

(Клайв С. Луис - "Сребърният стол")

Е, как да не ти се прище да си некадърник!?
Ама и приятели да имаш, които да те турнат някъде спокойно да си живееш!

Явно ние пак не сме открили топлата вода.

;)

Трудният наш език

Свърши анкетата за думата мебел отдавана.
Предизвика ме да я направя някаква брошура, в която беше написано нещо от рода на "Този модерен мебел е изработен от..." и дъра-бъра нататък.
В моята практика често е имало моменти, когато проверявам в речника дори правописа на думи, за които иначе съм убедена как се пишат. Та и сега с яд зададох въпроса "Мебел - мъжки или женски род?"

Отговорите са следните:

Какво значение има? - 0 гласа = 0% (И слава Богу!)
Мъжки! - 11 гласа = 30% (това са 1/3 от участвалите)
Женски! - 25 гласа = 69% (къде се губи 1% така и няма да разбера)

Моето категорично мнение в онзи момент беше, че съществителното име мебел е от женски род. Казваме мека мебел, модерна мебел, нова мебел, красива мебел.
Откъде обаче се появиха толкова много мнения, че е от мъжки род? Ами ето откъде - в два речника на Gaberoff - българско-английски и българско-немски тази дума е дадена веднъж като дума от мъжки род (два мебела) и втори път като дума от мъжки и от женски род. Сигурно и в други двуезични речници може да се потърси, но... нейсе.
В руски език обаче думата си е категорично от женски род (мягкая мебель) и е навлязла в български най-вероятно чрез руски. Значи е нормално да е възприета с родовата си определеност.

Подобна на думата мебел е и думата пепел. При нея обаче колебанията са далеч по-слаби. Спокойно си отнасяме думата към женски род, защото примерите са топла пепел, гореща пепел, дървена пепел. Още повече - лесно я членуваме. Например казваме "Пепелта е гореща", а не "Пепелът е горещ". Докато е много трудно да членуваме мебел. "Мебелът е модерен" или "Мебелта е модерна"? На мен не ми харесва нито едното, нито другото. Макар че някои колеги са склонни да приемат израза "Мебелта е модерна". Аз обикновено не членувам думата, включвам я в други съчетания (Харесвам тази мебел) и винаги я използвам като съществително от женски род.

Друго съществително, подобно на мебел и пепел, е мисъл. Тук обаче нямаме никакви съмнения. Думата си е от женски род - умна мисъл, бърза мисъл, мисълта на гения - и никой няма да се обърка при употребата й.

Направих консултации с колеги - мнението за женски род се затвърждава. И въпреки това колебания има. Опитах се да се свържа с БАН - Института за български език, но не успях. Пратих въпроса си до предаването "Език мой..." и се надявам да получа отговор.

Надявам се хората, участвали в анкетата, да се включат със своите доводи. На мен ми е трън в петата този въпрос и искам да си го изясня.

Различен прочит на Червената шапчица или Hoodwinked

Червената шапчица. Сигурно знаете историята...

Аз си представях, че пак ще ми показват някакъв досаден детски филм за Червената шапчица. Да, ама не!
Ако не сте гледали този иначе толкова стар филм (от 2005 година), гледайте го! Гледайте го! Просто не си и представяте колко различна приказка ще научите!
Можете да видите трейлър на филма, но тук ви пускам песента на един от шеметните герои, който е винаги готов - за всичко.



Ако повечето вече сте го гледали, може да се засрамите, че не сте казали по-рано да видя и аз това чудо.

Мисъл от приказка

Който не разбира от дума, на него не може да се помогне.

Който желае да е слепец със зрящи очи, той остава такъв.

Лудвиг Бехщайн

Така ли правят всички пенсионери?

Вчера неволно станах свидетел на нещо, за което бях чувала, но не вярвах.

Бях на кафе при моя съседка пенсионер - чакаше си пенсията жената. Раздавачката (куриер ли е по-правилно да я нарека???) дойде и извади картона, за да се подпише съседката ми. Сумата беше 205,20 лв. След като изброи 200 лева, раздавачката извади 5 монети от по 1 лев (според мен съвсем съзнателно) и бръкна да извади още 20 стотинки. Съседката ми й каза да остави стотинките и дори й върна 1 лев, за да се почерпи. Като допълнение й даде и пакетче кафе (дозичка) да си го пие вкъщи.

Учуди ме лекотата, с която раздавачката прибра и парите, и кафето. По-късно през деня говорих с приятелка - млада жена, пенсионер по болест - дали и тя прави така. Отговори ми, че тя си взема парите до стотинка, но е практика пенсионерите да оставят стотинките на раздавачката, че даже и на каса да си вземат парите, пак да оставят на касиера дребна сума.

За услугата - било обяснението на повечето хора.

Свекърва ми също беше казала веднъж, че го прави, и аз тогава бях страшно гневна. Може би затова повече не ми е говорила за това. Според нея оставяла парите, защото всички правели така.

Като си помисля, че ежемесечно такива раздавачи обикалят хиляди пенсионери във Варна...
1/3, дори 1/5 от пенсионерите да оставят суми под 1 лев, това означава, че само за 1 ден те си прибират по една заплата. А раздават пенсиите около седмица - значи освен заплатата си по ведомост, тези раздавачи прибират минимум поне още тройна и четворна сума, колкото заплатата си.

???
Аз ли криво мисля, те ли криво постъпват?
Нещо не ми е ясно.
Това не се ли нарича корупция?
Навсякъде в страната ли пенсионерите постъпват така?

Защо?
Недоумявам!

Маймуница и куц български

Все си мисля, че не е редно писмата на реномирана частна трудова борса до търсещите работа техни клиенти да изглеждат така. Първо ми се мъдри писмото на маймуница (кое го налага???), после - на куц български. А уж претендират за нещо повече от грамотност. Жалко е, че и в официалната кореспонденция не се съблюдават езиковите норми (към чатовете имам някаква търпимост). Това ме дразни и ми иде не да отида на интервю за работа, а да развъртя червения химикал и да изискам да ми платят за редактиране на текстовете им. Като не могат сами да си коригират текстовете, да платят на езиков консултант да им свърши работата. Ама не - нали щом сме българи, знаем български от люлката! :@

Zdraveite,

Kandidatstvali ste za rabota.
Zapovqdajte v nashiqt ofis s razpechatana aktualna avtobiografia i
snimka za edno
predvaritelno sabesedvane na adres: gr. Varna, ul. "ХХХ" № ХХ,
et.ХХ,
v Nacionalna agencia za podbor na personal "ХХХ".

Nie sme otorizirani ot firmata rabotodatel za izvarshvane na podbor na
personal i organizirane na intervu.

Ochakvame Vi v udobno za Vas vreme ot 9.00-17.00 h. /bez sabota i
nedelq/, obedna pochivka ot 13.00-14.00 h..
Ostavame na razpolojenie pri vazniknali vaprosi!

Lek i uspeshen den!

NKKPP 'ХХХ'
+35952ХХХХХХ
+359878ХХХХХХ
+359885ХХХХХХ
e-mail:

Здравейте,

Кандидатствали сте за работа.
Заповядайте в нашият офис с разпечатана актуална автобиография и снимка
за едно
предварително събеседване на адрес: гр. Варна, ул. "ХХХ" № ХХ,
ет.ХХ, в Национална агенция за подбор на персонал "ХХХ".

Ние сме оторизирани от фирмата работодател за извършване на подбор на
персонал и организиране на интервю.

Очакваме Ви в удобно за Вас време от 9.00-17.00 h. /без събота и
неделя/, обедна почивка от 13.00 - 14.00 часа.
Оставаме на разположение при възникнали въпроси!

Лек и успешен ден!

И като съм почнала с нещата, които ме ядосват, да си довърша рева (оплакването). Няколко пъти един господин ползва моите услуги за изготвяне на кратки и редактиране на по-дълги текстове. Човекът не може да се справя с българския, пък и на компютър му е трудно да работи... Та той значи е разбрал, че му е необходим човек, който да обработва текстовете му на български. Е защо реномирани наши компании не се сещат, че с лош български език си съсипват доброто име (имиджа)? Да потърсят услугите на консултант - той поне умее да пререди фразата и да замени думите, ако някъде се съмнява в правилността им.
Ядосва ме това езиково нехайство. И не защото съм пуритан. Не! Причината е друга. Устремени в усвояване на чужди езици, сме немарливи при употребата на родния си език, а това е неуважение към самите нас. Защо тогава да ни уважават другите?

Само грешка в надписа. Дали?

Вчера Станишев направи изявление пред народа. Мога да кажа, че го слушах с половин ухо - винаги правя така. Надписът на синия фон обаче го видях. Мислех, че грешката е в моя телевизор, но не съм била права. Смятам, че е недопустимо надписът да не се чете - и не приемам обяснения от типа "оптическа грешка" и тям подобни.
Който не е видял и слушал изявлението, да го направи на този адрес. Намира се в архива на БНТ новините от 5 март 2009 година, емисията в 20:00 часа. Пуснете записа на новинарската емисия ( часовника).

Карти със странна ориентация

Попаднах на някакъв стар туристически пътен атлас на България - може би от времето между 1950 - 1970 година, защото все още градовете Шумен, Карлово, Карнобат са с имена Коларовград, Левскиград и Поляновград. Интересни реклами видях в него. По-интересно обаче ми се стори, че картите са някак странни - София е на юг от Пловдив, Бургас и Варна са на север???


После се оказа, че всичко си е точно, само дето картата е завъртяна под странен ъгъл. Една малка стрелка показва къде е север. Изглежда атласът е правен преди да бъде приет единен стандарт за всякакъв тип карти. Аз от дете помня, че север винаги е "нагоре".

Ето ви и още примери за обърнати посоки:


ПП:
Шумен - през периода 1950 - 1966 г. град Шумен се е казвал Коларовград.
Карлово - От 1953 до 1962 г. носи името Левскиград.
Карнобат - От 1953 до 1962 г. се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име.

FANTA - MARCA REG.

Нямаше ме повече от седмица. Бяхме на село - неотложни задължения. Редом с другите задачи разчиствахме едни необитаеми от известно време стаи - шкафове, рафтове, легла...

Едно старо шише от Фанта ми се усмихна от стария дядов шкаф. Течността вътре явно не е фанта - я е вино, я оцет - но не това е важното. Обърнете внимание на надписите.

А видяхте ли цифрата 473? Толкова милитра течност събира шишето. Е? Защо ли пък е толкова? Аз вече отдавна съм свикнала с 250 - 500 -1000 милилитровите бутилки и тази ме впечатли.
И още нещо - съвременната бутилка от Фанта 500 изглежда доста малка до баба си. Не мислите ли?

Друг път ще споделя какво още открихме в стария шкаф.

По-добре без

В село Овчага, Провадийско, през миналата година поставили паметник на местните герои, паднали по бойните полета през Балканската, Първата световна и Отечествената война. Кога са поставили паметника не разбрах. Пък и минавайки покрай него с колата не бих го видяла, ако специално не търсех да го видя. И след като го видях, се разочаровах. Според мен това нещо е силно да се нарече паметник на войниците от Овчага. Аз възприемам направеното като надгробна плоча, но не и като паметник. Категорично е мнението ми, че е по-добре без, отколкото с такъв "отбий номера" паметник. Май и в този случай някой е прибрал едни пари и е отчел дейност.

Вашето мнение?