Обикалям, подавам документи за работа.
На събеседването днес в Хуманитарна гимназия ме укориха, че съм написала "Желая да бъда допусната до конкурс за заемане на свободно работно място...". Трябвало да пиша "допускане до събеседване", защото по КТ конкурс се обявява по специална процедура. Добре, съгласих се. Приемам, че грешката е моя. Вече ще "прецизирам тези неща", както се изрази госпожата директор.
Отивам на друго място - икономическата гимназия. Там пък не харесаха заявлението ми, защото пише: "Желая да бъда назначена". Помолиха ме да препиша текста, като заменя съответния пасаж с израза: "Желая да бъда допусната до кандидатстване за заемане на свободното работно място".
Чудя се сега с подаването на пълния комплект документи не кандидатствам ли за съответната позиция. Струва ми се нередно така да се формулира текстът на заявлението. Моята логика е, че с подаването на заявление, автобиография, и още толкова документи аз вече кандидатствам за работата; искам да бъда назначена. Разбира се след подбора по документи и евентуалното събеседване все някой от всички кандидати ще бъде назначен. А моите надежди са това да бъда аз. Така, както изискаха да пиша, излиза, че още не съм кандидат.
Каква ли съм?
На събеседването днес в Хуманитарна гимназия ме укориха, че съм написала "Желая да бъда допусната до конкурс за заемане на свободно работно място...". Трябвало да пиша "допускане до събеседване", защото по КТ конкурс се обявява по специална процедура. Добре, съгласих се. Приемам, че грешката е моя. Вече ще "прецизирам тези неща", както се изрази госпожата директор.
Отивам на друго място - икономическата гимназия. Там пък не харесаха заявлението ми, защото пише: "Желая да бъда назначена". Помолиха ме да препиша текста, като заменя съответния пасаж с израза: "Желая да бъда допусната до кандидатстване за заемане на свободното работно място".
Чудя се сега с подаването на пълния комплект документи не кандидатствам ли за съответната позиция. Струва ми се нередно така да се формулира текстът на заявлението. Моята логика е, че с подаването на заявление, автобиография, и още толкова документи аз вече кандидатствам за работата; искам да бъда назначена. Разбира се след подбора по документи и евентуалното събеседване все някой от всички кандидати ще бъде назначен. А моите надежди са това да бъда аз. Така, както изискаха да пиша, излиза, че още не съм кандидат.
Каква ли съм?
5 коментара:
Ми така е, като "желаеш" много неща, хората се объркват. Как така няма да си наясно,че различните гимназии си имат или събеседване, или кандидатстване...
:))))))))))))) Ей, все си търсят причини, да шкартират някой, който не им е познат. Тъжно, но факт. И не откривам никва топла вода. Стискам палци и късмет за работата:)
Абе, ти си стискай палци, ама...
Сега пиша и мотивационно писмо - явно са решили, че е време да влязат в крак ;) Обаче сигурно и в него нещо няма да им хареса, та може пак да не ми заведат документите.
Ама - трай, бабо - ще видим какъв ще е краят на тази кампания.
Надявам се да се случат нещата.
Все си е друго още един чифт палци да стиска някой за мен! :D :}
Ох, не помня в кое шуменско училище караха майка ми да попълва бланка с молба. То бива, бива ISO, ама чак пък да ти диктуват какво желаеш :)
Светлина, ако кандидатът е допуснал сериозна грешка, по-добре е за него да му помогнат да си коригира заявлението. (След като вече не се пишат молби, които си знаеха хората как да оформят, настъпи сериозно объркване.) Обаче да ти диктуват алогични формулировки...
?!?
Според мен не е логично да подавам документи за кандидатстване и да изискват да пиша "да бъда допусната до кандидатстване". Трябва друго да се пише.
Изглежда логиката на администрацията е,че пред тях стоят хора, които не са на ясно със себе си и те са тези,които трябва да преценят дали някой от тях е в състояние да кандидатства за каквото и да е на един следващ етап :)))
Публикуване на коментар