Висоцки за мен беше повече глас и по-малко лице много дълго време. Познавах го безпограшно, когато пуснеха някоя негова песен по радиото (у дома това се равняваше на радиоточката, която звучеше целодневно на макс и огласяше двора). Пускаха явно официално одобрените десетина негови песни - достатъчно, че да го запомня и заобичам. Баща ми пък не понасяше да го слуша. Наричаше го "оня, дето си дере гласа".
С израстването си все повече се интересувах от Висоцки. След смъртта му сякаш започнаха малко повече неща да допускат да се говорят и слушат от него и за него.
Помня, че в читалището веднъж беше дошла, ако не се лъжа, Роз-Мари Стателова да говори за човека и твореца Висоцки. По време на лекцията й за първи път чух "Банька по белому". Вече не помня какво ни е обяснявала за текста на песента, но знам, че много ме впечатли. За мен това беше непознантото лице на Владимир Висоцки. Тази песен и до ден днешен я слушам с огромно вълнение. Всеки път нещо ново като че ли ми се изяснява. Всеки път нещо различно ме разчувства.
Не смея да припарвам до превод на този текст, затова тук само прилагам един клип, който смятам за подходящ към песента.
С израстването си все повече се интересувах от Висоцки. След смъртта му сякаш започнаха малко повече неща да допускат да се говорят и слушат от него и за него.
Помня, че в читалището веднъж беше дошла, ако не се лъжа, Роз-Мари Стателова да говори за човека и твореца Висоцки. По време на лекцията й за първи път чух "Банька по белому". Вече не помня какво ни е обяснявала за текста на песента, но знам, че много ме впечатли. За мен това беше непознантото лице на Владимир Висоцки. Тази песен и до ден днешен я слушам с огромно вълнение. Всеки път нещо ново като че ли ми се изяснява. Всеки път нещо различно ме разчувства.
Не смея да припарвам до превод на този текст, затова тук само прилагам един клип, който смятам за подходящ към песента.
---
През 1989 г. бях на бригада в Украйна и оттам си донесох пълен комплект негови плочи - 12 броя. В тях имаше и концертни изпълнения, и много стари записи от негови рецитали на открито. Тези плочи обаче баща ми ги унищожил преди няколко години и сега са ми останали само книгите и записите в компютъра. Важното е, че удоволствието да го слушам не намалява.
Даже се появяват и някои компилации, които на мен особено ми допадат. Като тази например: Любе и Висоцки.
През 1989 г. бях на бригада в Украйна и оттам си донесох пълен комплект негови плочи - 12 броя. В тях имаше и концертни изпълнения, и много стари записи от негови рецитали на открито. Тези плочи обаче баща ми ги унищожил преди няколко години и сега са ми останали само книгите и записите в компютъра. Важното е, че удоволствието да го слушам не намалява.
Даже се появяват и някои компилации, които на мен особено ми допадат. Като тази например: Любе и Висоцки.
4 коментара:
Клипът е изключителен.
Всъщност това е финалът на този филм (не е документален, а нещо като комедия на нравите, правена на финала на перестройката - поносима, но нищо особено).
едно време, когато синът ми беше дребос, в една кръчма звучеше радио. По едно време той каза - хоризонт не може да се слуша. Работех в едно първите частни радиа тогава и зяпнах от прозрението му, а той продължи - хоризонтът трябва да се гледа... та тъй де, не мога да говоря за висоцки, мога да го слушам... и все пак -
85-та бях ня гроба му... в първия момент помислих, че продават цветя там, така беше затрупан за 5-годишнината
верно, че руснаците казват "на вкус и цвет товарищ нет", ама Висоцки и Любе ми е бая еклектично - зализаните казионни любимци на кагебееца Путин и оня ми ти щурак-неформал, гейзер на инаквосттта... е не мога да го преглътгна, бля!
Спасе, и на мен ми допадна този клип. Филма обаче не съм гледала. На този етап нямам и намерение да го търся.
:)
Илия, твое си е мнението. Аз въобще не се задълбочават толкова много - кой чий любимец е и защо. Песните ще надживеят политика. За мен песента с картините от филма прекрасно се връзват.
Сега видях, че клипчето го няма - жалко. Дано го намеря някъде - струва си да се види.
Илия, клипът вече е наличен. Виж го!
Публикуване на коментар