12 ноември 2012

История с... огнестрелки


Преди известен брой години имах един корен скорострелки като тези. 

Идват приятели у дома на гости по специален случай. Точно по това време на годината. Гостите са сладкодумци и умерени чревоугодници. След ракията сервирам вечеря, която е обикновен бял курбан от пораснало агне. Почти шиле.  Който обича тази проста селска манджа, знае, че много й подхождат люти чушки и чесън.  Аз смело заявявам, че има в добри количества и от двете пикантни добавки и спокойно си сядам на масата. На втората хапка забелязах обаче, че чушките вече ги няма, а двама от гостите -  лютоедци от класа, се оглеждат за още. Какво се оглеждат, направо си ме попитаха свършиха ли чушките! Донесох и другите чушки Шипка, но и те свършиха за нула време. 
Ами сега?
Признах, че имам от онези малките чушлета, дето уж са декоративни, но стават за внимателна консумация. 
- Давай! - отсякоха гостите и подадоха празните си чинии за още курбан.
Набрах десетина чушлета, сервирах допълнителните порции горещ курбан и ...
Още няколко пъти брах от растението на терасата. Кичестите му клонки останаха без плод. Гостите обаче бяха доволни от храната. Баща ми пък гледаше почти благоговейно как малките люти скоросмъртници потъват в устите на двамата мъже. И до ден днешен помни историята! Често ме пита как са двамата юначаги. 

Сега си имам два корена такива красавици. Имат немалко плод. Значи, ако направим курбан, пача, шкембе чорба или друго мазничко ядене, ще съм обезпечена с лютивина. 
 
А юнаци дал Бог!

02 ноември 2012

Тост

Кавказците (грузинците) са известни с дългите си тостове. Един такъв слушам винаги с удоволствие в изпълнение на Сосо Павлиашвили:


В вашу честь мои родные, этот тост, 
Пусть сияет ваша радость выше звёзд, 
Дай бог жить вам без печали и тревог, 
Пусть ведут нас к счастью тысячи дорог. 

Не стесняйтесь жить открыто и светло, 
И дарить соседям дружбу и тепло, 
В час тревожный руку помощи подать, 
И друзьям ошибки прошлые прощать. 

Не гневитесь, веселитесь, каждый час 
Мы живём на свете этом, только раз 
Удивляйтесь и влюбляйтесь без конца 
И любовью озаряйте нам сердца. 

Раз, два, три, четыре, 
Выше руки, плечи шире, 
Дай Бог счастья вам, вновь и вновь. 
Пять, шесть, семь, восемь, 
Улыбнитесь, очень просим, 
По-кавказки пьём за любовь. 

Мчатся годы, уплывают как вода 
Жизнь прекрасна, но ужасно коротка 
В мир идите, не скрывая чувств своих 
Полюбите братьев меньших и больших 
Пейте ласковое терпкое вино 
Солнце в синих небесах для всех одно 
И со мною пойте песенку мою 
Обнимаю, и целую и люблю. 

Не гневитесь, веселитесь, каждый час 
Мы живём на свете этом только раз 
Удивляйтесь и влюбляйтесь без конца 
И любовью озаряйте нам сердца. 

01 ноември 2012

Ексурзия на и по случай Деня на народните будители


Все ми се струва, че да се докоснеш до българските си корени на празник като днешния, е по-добре, отколкото просто да поднесеш цветя на нечий паметник. 


Това направихме с моите петокласници. Организирахме  си (аз организирах) кратка, но наистина вълнуваща екскурзия. 

Ей тук, наблизо, под носа ни! 
Екскурзия до Провадия. 

Ама да не си помислите, че това беше проста кратичка екскурзия тип "Отбий номера" и бягай! 
Съвсем не!

Аз самата се задъхах за разказвам и да показвам снимки у дома от деня.

Сега повтарям всичко и в цвят ;)

Пристигнахме в Провадия малко преди 10, посрещнаха ни Данчо и Милена - екскурзоводите ни за деня.
Получихме шапки и вода за изкачването към Овеч. 

Горе на калето научихме за града, за крепостта, за реставрираните Пеещ кладенец и Главна порта. 

Слязохме в музея, където обядвахме, снимахме се с меч, разгледахме отделните зали (Солницата, манастирът на княз Борис-Михаил в с. Равна, Провадия от ХVІІІ и ХІХ век с нейните пеещи каручки и замогващи се граждани, цивилизоващия се град от началото на   ХХ век), стреляхме с лъкове, обличахме ризница и се бихме с мечове, работихме  с глина. 

За финал в кратък тур из града разгледахме църквата, етнографската сбирка в Ламбовата къща, джамията, спортната площадка с червената сгурия на терена, часовниковата кула.



Ху!

Как да не се задъхаш!


Отпътувахме в 16 без нещо. Пълен ден с емоции, ангажирано внимание и учене на българска история и възпитаване на регионална и национална гордост.

Отидете и вижте сами всичко!  После споделете дали и вие се задъхвате приятно от спомени!

 













  Честит празник на будителите!