17 март 2013

За прошката и прощаването

Днес по традиция искаме едни от друг прошка. Целуваме ръка...
Кой ли днес ще се наведе да целуне ръка? Сигурно ще са незабележимо малцинство. 
Младите на старите няма да целунат ръка, защото днешните стари хора в повечето случаи, са отказвали да се наведат пред своите си роднини с поклон и целувка. Същите тези стари няма да целунат ръка на младите, защото традицията според тях изисква младите да почитат волята на по-възрастните, да искат съвет, да се прекланят пред опита им. 
А е редно и днес да бъдем взаимни. Защото грешките, случайните остри думи, необмислените и непланирани обиди се допускат и от стари, и от млади.
***
Струва ми се, че има неща, за които някога не биха простили. Даже наказанието би било сериозно, почти жестоко дори. Пример? Ей го е! Онзи ден ми се случи.
В междучасие сме. Някакви първокласници ритат малка топка (поне така ми се стори в началото) от онези малките, тежките, които се използват по физическо в училищата за хвърляне с една ръка. Докато си говорим с колега и аз се каня да им се скарам заради ритането в коридора, осъзнавам, че това не е топка, а хляб! Някаква кръгла закуска, която те са получили безплатно за деня! Осъзнавам това едва след като се откъснаха две парчета от нея.
Избухнах. Извиках малчуганите. Един веднага хлътна в мъжката тоалетна, друг ме погледна недоумяващо, понеже не ме познава, а други двама се залепиха до станата и загледаха сеир. Накарах едното дете да вземе закуската от земята, второто да обере откъсналите се залъци (въпреки че според тях не бяха направили нищо) и да ги хвърлят в коша за боклук. С това ситуацията приключи. 
Обаче...
Това за мен бе шамар през лицето - пореден. За пореден път ми се наложи да осъзная, че в развитието си на консуматори ние сме загърбили исконни неписани правила за поведение.  Старата приказка "Никой не е по-голям от хляба" със сигурност днес не значи нищо за много хора. Хлябът не се възприема като нещо жизненоважно не само от младите. Факт е, че хляб се хвърля на боклука, че се тъпче с крака (доказателствата са по улиците), че се ползва като топка за ритане.  (А в традиционната ни култура да хвърлиш хляб е голям грях.)
И това в бедната ни страна!
Хайде пък да не се причисляваме към бедните, щом не тачим хляба си!
С това свое модерно поведение ние парадираме, че не уважаваме труда на другия, че приемаме грижата за нас като даденост и задължение. 
Някой би казал, че прекъснатото от мен занимание е просто невинна детска игра. Ама не е! Това е огромна грешка във възпитанието, получавано в семейството. Това е продукт на консуматорското общество, в което ценно е само щението на индивида. Модерните "Искам!", "Длъжен си...!", "Нямаш право...!", "Какво съм направил?" се чуват непрекъснато и от стари и от млади.  
За такива игри и най-невинните деца би трябвало да бъдат наказани строго. Децата днес не знаят как се изкарва хляба. Нямат представа колко труд и колко пот се влага в едно хлебно кравайче. Значи да им се приказват общи приказки няма смисъл. Обаче могат да разберат какво е да стоят гладни един или два дни. Синът ми каза: "Да го накажат три дни да стои гладно!". Ако на някого му стиска да остави детето си гладно дори за ден и после да му даде само сухо коматче, със сигурност ще постигне малък напредък по отношение на уважението към хляба и труда на хората. 
Ама  май това е неизпълнимо днес. Защото наказанията днес са други и за такива провинения сме склонни да прощаваме. И то с лека ръка!
А за липсата на уважение, според мен, прошка няма!
***
Прошка искам от най-близките си хора. За мен е важно тях да не съм наранила, дори и случайно. Другите и да не ми простят, ще го преживея.
Затова... не се обръщам към всички. Прощавайте!