31 октомври 2014

Неочаквано за мен

В Бургас съм. Пия кафе в малко кафене в един квартал, докато чакам любимия да излезе от медицинския център, в който му правят лазерна операция.
Петък е.
В кафенето млади хора няма. Освен двете момичета - на бара и сервитьорката. Около мен - добре облечени възрастни мъже и жени, явно пенсионери, които си говорят тихичко. Не чувам оплаквания, само разговори за нормални човешки радости и грижи.
Чудя се аз ли съм попаднала в пенсионерското кафене, или младите хора са по дела. Ако съдя по това, че и поулицитеняма шляещи се младежи, вярвам, че младият народ е на работа. Делник е! 11 часа преди обяд.
В кафенето останах сама.