30 юли 2016

Чуденка относно пътна случка

... нощ, синият мига за десен завой, но не завива...
Прибираме се от далечен път. 
Спираме с колата на един от двата магазина в квартала, от които и след 21 часа може да се купи нещо за вечеря. Тръгваме гладни към дома, предвкусвайки удоволствието да се приберем вкъщи. Карам аз. На изхода от паркинга давам сигнал за завой наляво и включване в уличното движение. Отляво приближава тъмен скъпарски автомобил. Пет-шест метра преди да достигне входа на паркинга, където спокойно го чакам аз, той включва десен мигач и намалява. Аз потеглям бавничко и за всеки случай хвърлям поглед надясно. Никой. Ахааа да се включа в улицата, виждам, че мигащият за десен завой се движи напред. Кова на място и с разперени ръце нареждам обичайните въпроси. А от колата пред мен ме/ ни гледат четири младежки лица и се хилят доволно. 
Какво беше това?
Обсъждахме ситуацията до вкъщи.
Според мен "юнаците" търсеха конфликт. Може би хвърляха ръкавица на непознат шофьор, търсейки екстремна ситуация. А съм им пресякла пътя и съм предизвикала катастрофа, а са излезли и са ме/ни пребили за кеф и вдигане на адреналина преди вечерната фиеста с мацки, алкохол и скорост.
Не знам. Не ми изглеждаше невинно. В моите очи си беше съзнателно действие.
Според вас?

Кон

Кон.
Някога е бил неизменният приятел до човека. Кучето е пазело дома или е тичало редом, а конят е бил другарят, с когото самотният ездач е изминавал пътя си, а вечер е опирал гръб о гърба му и е нощувал сред степта. Той, конят,  е чувал или виждал опасността, предусещал е клопките и е бягал далеч от тях, понесъл на гръб човека.
Някога за лошо отношение и недостатъчно отговорна грижа за коня са наказвали жестоко.
Някога... 
Това някога вече е далечно и забравено.
Днес конят е загърбен от модерния човек. Може би, защото не е достатъчно веднъж в седмицата да го измиеш и да налееш бензин преди тръгване. Може би, защото модерният човек е с префинено обоняние и не може да му мирише на пот или на обор. Днес конят е само впрегатно животно, което дори не заслужава качествена амуниция (правят я от гума и тел, а тя разранява кожата на животното). 
Е, на Тодоровден се сещат да го понагиздят малко, но отиват на надбягвания, често водени от хазартната страст да победят. А животните са безвкусно украсени и натъкмени, ръфат мухлясало сено и хълбоците им са несресани, със засъхнала мръсотия.
Дано ме опровергаят повече хора, че да съм спокойна за коня в наши дни.