Не казвам славянската култура и писменост. Стига! Нека спокойно говорим за българска култура, за българско слово и за българска писменост. Същата, която се ползва от немалко народи по земята и то доста успешно и пълноценно.
Споделям мнението на г-н Александър Димитров, който се определя като българоцентрик. И това не е лошо, и не е срамно. В гостуването си при Стойчо Керев той говори неща, които и аз самата мисля. Изложи факти за употребата на чужди езици, които доказват, че официалният и задължителен за нашата страна български език виси на косъм и е почти изритан и заметен под килима от масовата езикова практика дори в държавните учреждения и структурите на властта.
Затова ми иде да крещя и не ща да търпя. Стига!
Какъв празник ще празнуваме, ако не сме воини на буквите, воини на родното, воини на българщината? Ще празнуваме трапезно и показно, но не от сърце и душа. Защото ни е все тая как пишем, с какви букви и какъв език ползваме. И това е повече от лицемерие.
Обидно ми е и боли.
За този празник подготвих две изложения, подкрепени с картини и малко текст. Представих ги пред своите ученици и се надявам да съм предизвикала мисли у тях. Дано споделят нещичко и с родителите си!
