tag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post8930738914003755956..comments2023-10-11T10:42:53.340+03:00Comments on Листчето на Нела Калова: Приказка за щъркелитеkenkalhttp://www.blogger.com/profile/06817753980723913652noreply@blogger.comBlogger6125tag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post-18957976609369919372008-04-16T18:30:00.000+03:002008-04-16T18:30:00.000+03:00Приказките са доста жестоки понякога. Сега наприме...Приказките са доста жестоки понякога. Сега например, когато чета „Хензел и Гретел“, ми настръхва косата от ужас, че това нещо го разказват на децата, но пък като малка ми беше една от любимите - чудна работа...<BR/>А иначе съм съгласна с щъркелката. Мъкнеш, докато можеш, а после умираш в полет. Такъв е и естественият цикъл в природата.<BR/>Много благодаря за тази приказка:) Наскоро си говорехме с едно гръцко семейство и след като им казах, че пенсионирането е глупав механизъм и трябва да се премахне, те ми се обидиха смъртно - гръцката мечта е да стигнат до пенсия, и после да си живеят живота... А в България даже има една песен, в която се пее:„Ако имам това нещастие да доживея чак до пенсия, ще разкажа своите спомени, въпреки че няма полза от това.“ (група Контрол, „Не умирахме от щастие“, 1988 г.)Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/13322956594523697830noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post-75020256231937109232008-03-22T21:04:00.000+02:002008-03-22T21:04:00.000+02:00Все пак животът ни е низ от избори. И когато си на...Все пак животът ни е низ от избори. И когато си наясно, че изборът ти е правилен и не подлежи на обсъждане (дори с риск да изоставиш баща или майка, когато правиш всичко за децата си, животът е по-лек. <BR/>И още нещо. В нашето време, когато патриархалността са доста зад гърба ни, скрупули от рода "Не мога да отида там..." или "Не мога да направя това..., защото трябва да се грижа за родителите си" са излишни. Аз (от позицията на родител) смятам, че не е редно децата ми да ме вардят и да не живеят живота си, както искат. На мен ще ми бъде по-лесно предварително да приема истината, отколкото да имам неизпълними очаквания и да се вайкам, че няма кой да ме гледа.kenkalhttps://www.blogger.com/profile/06817753980723913652noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post-28722980736986928552008-03-19T16:02:00.000+02:002008-03-19T16:02:00.000+02:00Любима приказка - мама също ми я е разказвала... А...Любима приказка - мама също ми я е разказвала... Аз пък си мисля, че човек може да се грижи както за децата си, така и за родителите си... Но ако трябва да избира между двете, мисля, че изборът е ясен и това е нещото, което движи света. Всъщност, дори и между себе си и децата си да избира, пак мисля, че изборът е ясен.Anonymoushttps://www.blogger.com/profile/14893334585032495072noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post-59656313887398578902008-03-18T22:22:00.000+02:002008-03-18T22:22:00.000+02:00Идеализацията е нещо, което търсим в приказките. В...Идеализацията е нещо, което търсим в приказките. Всъщност това е една приказка, в която идеализация липсва. Обикновено несме свикнали да виждаме страшните истини в родните си приказки. <BR/>А защо само последното оцелява - не знам. <BR/>Аз възприемам поуката по друг начин. Може би, защото вече се прилижавам до момента, в който ще трябва да се грижа за родителите си, а децата си ще искам да пусна да живеят собствения си живот, както го разбират. <BR/>Аз не мисля, че е възможно еднакво добре да се грижищ и за родителите си и за децата си. Смятам, който казва, че може безкористно да носи на гръб майка си или баща си, за малко лицемерен. На нас ни е насадено да се чувстваме длъжни. А не сме! Длъжни сме на децата си - трябва да ги порастим, изучим, възпитаме и да ги осовбодим от ярема навреме. А на родителите си сме длъжни по отношение на уважението и топлотата. Твърде много примери мога да дам за пуфтящи хора, на които им е ужасно бреме грижата за стария баща или майка. Твърде често съм чувала "Аман!" от такива добрички, дето чакат да умре стария, че да вземат нещото му (пари, жилище, имот). По-добре е да не очакваш много, защото сигурно ще се разочароваш.kenkalhttps://www.blogger.com/profile/06817753980723913652noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post-8976000261151725332008-03-18T21:25:00.000+02:002008-03-18T21:25:00.000+02:00Мисля че дъжимото на родителите си ние отдаваме не...Мисля че дъжимото на родителите си ние отдаваме не на тях самите тях, а на своите деца. Така те виждат в нас своя успех в живота.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1707088314730278873.post-51415773279975308512008-03-18T18:43:00.000+02:002008-03-18T18:43:00.000+02:00Приказката не ми се струва жестока, все пак е само...Приказката не ми се струва жестока, все пак е само приказка, но не съм съгласна особено с нея! <BR/>Първо една майка никога не би постъпила така с децата си- една майка винаги би се жертвала за добруването на своите рожби. Но да приемем, че и тук се е случило така само защото е приказка. И все пак защо оцелява само детето което знае верния отговор- не е ли затова живота- да се учим докато сме живи, а не да оцеляват тези които знаят всичко отначало!<BR/>А и още нещо - човек може да се грижи достатъчно добре едновремено и за децата и за родителите си!mila_from_marshttps://www.blogger.com/profile/17758247305337985992noreply@blogger.com