Приказки за моите внуци

Имаме стара книжка с приказки - "Весели приказки в картинки" от В. Сутеев. Вихра вече има любими от тях  А сега открих и филмчето по приказката "Различните колела". Че и на български! Хубави и поучителни истории, които децата разбират и харесват.
Приятно гледане!

Акробатичен балет, балетна акробатика или друго?

Гледах това изпълнение на циркови артисти от Китай и още не мога да реша дали ми доставя наслада или ме кара да тръпна от страх. 

Май такова смесване на изкуства не ми допада. Твърде много ми е.

"Балкански аристократи"

Гледахме постановката на Бургаския театър "Балкански аристократи" още в понеделник.
Както ми хареса "Село, пусто село", така ми хареса и тази пиеса. Тя ме накара и да се смея, и да премрежа поглед, пълен със сълзи; и да замлъкна, и да коментирам.
Началото много ми напомни "Криворазбраната цивилизация", после ме пренесе в света на "Укротяване на опърничавата", накрая ме върна към Славейковата "Ралица". Щом не усетихме кога изтече астрономическото време, значи наистина сюжетът и играта на актьоритите са били на ниво!

На излизане от залата чух едно младо момче да коментира, че пак простотията била победила. Дали пък простотията е победила, или е победена? Я още веднъж помисли, млади човече! Защо все по-малко хора не разграничават просто от простотия?
Е, време има - при следващо гледане и още едно осмисляне може и да види в пиесата нещо по-дълбоко момчето. Надявам се!

Движещи се картинки?

Движещи се картинки? На хартия?

Първосигнално бих реагирала, че такова нещо не може да има.
Обаче нали зрителните измами са велика работа, реших първо да видя и после да се изказвам.

Ето я и книжката с движещи се картинки:

На мен ми беше интересно. Надявам се и на вас.

"Село, пусто село"

Получих си подаръка за рождения и имения ден предварително - съвсем в навечерието.
Е, това се казва подарък!
Е, това се казва театър!
Е, това...


Театърът е от Габрово, сценарият е по текстове на Чудомир. Артистите не са от нашумелите. И слава Богу! Все пак у нас няма актьори само в телевизионни шоу-програми!

Невероятно много ми хареса постановката! Обяснявам и какво точно ми хареса.
Хареса ми това, че смехът беше предизвикван от истински хумор. Не видях пошло заиграване с естественото, т. нар. мръсно, подсъзнание на всеки българин нито пък плитки сексуални смешки. Нямаше самоцелно преиграване.
Хареса ми, че нещата бяха премерени. Нищо излишно не видях - точно си бяха и пиперливите, и сериозните, и умилителните моменти.
Хареса ми, че авторът на сценария се е старал да се придържа към Чудомировия текст и в същото време е проявил находчивост и комбинативност, за да постигне цялостна хармония.
Хареса ми, че на сцената виждах не само оживели литературни герои, а хора, които наистина познавам, с които съм общувала, които са ме одумвали по подобен начин. Тези хора някога, в детството ми, водеха подобни разговори, които аз не разбирах, и по подобен начин се смееха на двусмислиците пък и на моето детско невежество.
Хареса ми, че картината и звукът бяха "подплътени" и с истински аромати. Хората около нас започнаха да се оглеждат тревожно по едно време и после на сцената се появиха героите със запалени кандила и окадиха залата. Това си беше неочаквано решение и впечатли не само мен.

С две думи - хареса ми! Ако пак мога да го гледам, пак ще го гледам със същото удоволствие и няма да съжалявам нито за парите, нито за времето, прекарано в залата. Просто защото емоцията за мен беше пълна, а преживяването истинско.
Благодаря на мъжа си за чудния подарък и на театралите за удоволствието да ги гледам!
Сега вече ще се оглеждам по афишите и за други техни представления, гостуващи на варненска сцена.

Снимката и повече за постановката ето тук.

Разговор за книги

Говорихме си с няколко десетокласници за нещо извън учебната програма, но пак свързано с книгите, четенето и читателските вкусове:
- Поне започнете да четете книгите, които догодина ще учите. Дори да не успеете по някаква причина да ги дочетете, почнете ги! Да сте наясно за какво се говори в тях.
- Нямаме време! - заявява едно момиче. - То сега - плаж, работа...
- На плажа си вземи книжката! Ако не е от препоръчителната литература за 11 клас, то поне някоя от модерните в момента, от филмираните.
- Че каква е разликата? По-добре да гледам филма!
- Огромна е! Като прочетеш книгата и като я сравниш с филма, ще видиш. Чела ли си "Властели...
- Оооо, аз такива тъпотии не чета! Там разни измислени - хора ли са, маймуни ли са? Глупости разни - харипотъровци, магьосници, здрач-мрач, аватари... Простотии!
- Чела ли си "Властелинът на пръстените" или друга от тези?
- Не!
- Прочети я и тогава се изказвай!
- Аз такива работи не чета! - категорично е момичето.
- А какво четеш в момента?
- Амиииииии... в моментаааа...
- Списания?
- Ааа, не! Гледам новини и такива работи.

(пауза; поглед с повдигнати вежди; подсмихвания)

- Аз почвам, ама след няколко глави ми стават скучни дебелите книги - включва се друго момиче.
- Чети разкази! Опитай да четеш няколко различни книги паралелно! Може ти да си от този тип читатели. Важното е да четеш - така ще имаш мнение какво ти харесва и какво - не. Пък ако можеш и да обясниш защо ти харесва тази или онази книга...
- Миналата година почнах разказите на Иван Вазов, ама... Станаха ми скучни, нищо не разбрах. Ама сега ще пробвам пак!
(...)

Разговорът продължи, но нямам сили да го пресъздавам нататък.

Първото момиче, най-приказливото и най-гръмогласното, така си и излезе от час - с вирнат нос, размахвайки пръст и леейки нещо като "Айде бе, тая ли ще ми каже!" - непримирима с идеята, че трябва да познаваш нещото и после да го характеризираш.
Второто момиче и другите от присъстващите изглеждаха замислени на излизане от стаята.
Струва ми се, че те може и да прочетат поне разказите на Елин Пелин за догодина.


***

На участвалите в разговора
"Моята библиотека"
на този етап не им липсва.
Те не се интересуват от този проблем.
Надявам се
поне на някого от тях
след време да
му пука за книгите, в какъвто и формат да са те.

***

Гражданска петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info

Продължители на делото

Колко много и различни наследници има този литературен герой:

Генерал-майора в оставка Булдеев го заболяха зъби. Той жабуреше устата си с водка, коняк, слагаше на болния зъб тютюн, опиум, терпентин, газ, мажеше бузата си с йод, в ушите му имаше намокрен в спирт памук, но всичко това или не помагаше, или предизвикваше гадене. Дойде докторът. Той почовърка зъба, предписа хинин, но и това не помогна. На предложението да извадят болния зъб генералът отказа. Всички домашни — жената, децата, прислугата, дори помощник-готвачът Петка — предлагаха всеки свое средство. Между това дойде при него и управителят на имението му, Иван Евсеич, и го посъветва да се полекува с баене.

— Тук, в нашата околия, ваше превъзходителство — каза той, — преди десетина години служеше акцизният Яков Василич. Баеше за зъби — чудесна работа. Случваше се, обърне се към прозореца, пошепне, плюне — и като че ли не е било. Такава сила му е дадена...

— Къде е той сега?

— След като го уволниха от акцизното, живее при тъща си в Саратов. Сега само от зъби се прехранва. Ако някой го заболи зъб, отиват при него и помага... Тамошните, саратовчани, в дома си лекува, а тия от другите градове, тях по телеграфа. Изпратете му, ваше превъзходителство, телеграма, че тъй и тъй стои работата... раба божия Алексея го болят зъбите, моля да ги излекувате. А парите за лечение по пощата изпратете.

"Конска фамилия" А. П. Чехов

Достойни продължители на делото на този лечител са всичките му там врачки и баячки, екстрасенси и магове, които "помагат" и "спасяват" от физически и душевни мъки по телевизията, по телефона, чрез SMS, от снимката във вестника, по датата на раждане и кой знае още как.
Със същия успех ще се излекувате, ако на въпросния литературен герой му пратите телеграма и пощенски запис. Е, какво пък - ако не помогне, няма и да навреди! ;)
Благодарности на "Моята библиотека" за богатия фонд.

Ей такъв подарък

Снощи консумирахме подаръка си за Коледа и Нова година от големия син.
Той ни подари билети за концерта на Сигнал и Щурците!

Цялото семейство преживяхме прекрасна вечер. Динозаврите на българския рок, както те сами се наричат, ни заредиха страхотно. Залата беше пълна (за жалост не запълнена, но...) с хора от всички възрасти. Точно това беше невероятно хубаво. Народът пя, скача, вика... Без разлика на възраст, пол, килограми, коси - всички се чувстваха млади и енергични.


Сега да кажа, че се извиняваме за спречкването с хората, на чиито места бяхме седнали. Наложи се да ги освободим, понеже те бяха с места, а ние сме били с билети за правостоящи и можехме да си избираме места по свой избор. Кой да се сети, че трябва да си избираме места от незаетите!?! Както и да е! После ни вдигнаха и втори път!
Моля да ни извините за неудобството, хора. Грешката е наша.


В същото време Ви благодарим, че ни изгонихте от седалките в най-удобния за гледане сектор! Благодарение на това недоразумение и нашето преместване, ние бързо слязохме на пространството пред сцената и си изкарахме страхотно.


Днес аз съм с леко главоболие (отвикнала съм от децибелите), обаче с музика в душата!

Аз вече мога да кажа "Весела Коледа!"

Сине, благодарим за подаръка!!!

Желая на всички емоционални и красиви подаръци!

"Мои года - мое богатство"

Не я бях чувала доста дълго време. Пък и май не съм и обръщала особено внимание. Днес ми попадна случайно и вече няколко часа си я припявам.
Чуйте я и вие - "Мои года - мое богатство", пее Вахтанг Кикавидзе.
Стиховете са на Р. Рождественски, а музиката на Г. Мовсесян.
Хубава песен. Наистина!

Прилика

Аз лично откривам голяма прилика между Къртни Кокс (от "Приятели") и Ема Уотсън (от филмите за Хари Потър). Не сте ли съгласни с мен?

Красоти по стените

Бодър поздрав за началото на седмицата от Варна.

Евала на авторите!

И така НЕ отидохме на театър

Още в петък - 10.07. - видях афиш, че театрална младежка студия представя "Сън в лятна нощ". Помислих си да отида и веднага да взема билети, ама нали съм по обмислянето и консултациите, реших, че ще вземем билети непосредствено преди да влезем на представлението. Да, ама не! Отиваме вчера (15.07.) за представлението в 20.00 часа и се оказва, че билети НЯМА. А то е абсолютно последното! Залата е малка, много хора искат да видят младите самодейци, резервирали са си местата предварително. Пък ние си останахме с пръст в уста.
Миналата година научихме в последния момент за последното им представление на "Криворазбраната цивилизация" и не ги гледахме. Тази година отървахме и Шекспир в тяхна интерпретация да видим... :( Ама догодина се каня да подходя по-отговорно и да видя младите актьори в стихията им.
Взимайте си поука от мен как не се ходи на театър.

Руският Портос на 65 години

Днес (10 юни) Валентин Смирнитский - най-добрият Портос, когото съм гледала - навършва 65 години.
Снимал се е във всичките четири филма за мускетарите, снимани в Русия.
Той е Портос - прекрасният, добър и леко глуповат великан, на когото приятелите разчитат и от когото враговете се боят. Добродушен фукльо и велик лакомник, който обича да се облича по последна мода, но не обича шивачите да му вземат мярка; който предпочита тестените десерти и то по-дебелите пред разните кремове и мусове, които само му подуват корема...

Дано е здрав и щастлив! И още много роли!

Съжалявам, че съм гледала само първите два филма по романите на Александър Дюма. Дано ми се удаде случай да видя и другите два..

• 1979 — Д’Артаньян и три мушкетёра

• 1992 — Мушкетёры двадцать лет спустя

• 1993 — Тайна королевы Анны, или Мушкетёры тридцать лет спустя

• 2008 — Возвращение мушкетёров, или Сокровища кардинала Мазарини

Класика от зората на НЛО

Имам някои от старите записи на НЛО (тогава още бяха Георги Мамалев, Велко Кънев и Павел Попандов), но тази песен не бях чувала от много време. Благодарение на един приятел на сина ми я открихме в този й вариант и много се зарадвахме. Щеше ни се да беше оригинален клип със самите артисти, но сигурно такъв няма. И така не е лошо клипчето де - добре е онагледен текстът.


Припомнете си "Колежката Стойка"! Пък, който не я е чувал, да се запознае сега... :)

http://www.vbox7.com/play:a718c44b

Колежката Стойка

Постъпи във службата нежна девойка
със прелестни форми, със кръшна снага.
Колежката нова се казваше Стойка.
За нея със болка си спомням сега.
Аз мъж ли съм? Мъж съм - избръснат,
изгладен. Разведен съм, но не по моя вина.
Вземаха ми всичко, какво да се прави,
така че не искам да виждам жена.
Не щеш ли обаче, веднъж в автобуса,
пътувахме с нея сред страшна тълпа.
Притиснати плътно с девойката руса
в целувка се сляхме уста във уста.

Колежката Стойка,
със прелестни форми,
със кръшна снага.

Започнахме същото и в кабинета.
А можех почти да й бъда баща.
Но Стойка ми даваше често съвети
в целувките, даже и в други неща.
Но някой видял ни и лумна скандалът
на общо събрание в същия ден -
разхайтен аз бил съм. Развалям морала.
И после, естествено, бях уволнен.
А Стойка остана. Дори се издигна!
Пътувала с шефа в един автобус.
Той влюбил се в нея, докато пристигне.
Аз тази история знам наизуст.

Колежката Стойка
със прелестни форми,
със кръшна снага.

За нея с болка си спомням сега.

музика: Асен Драгнев
текст: Живко Колев
аранжимент: Асен Драгнев и Иван Платов

Живо изкуство

Синът ми ме изненада с тая находка.
Хората наистина проявяват своята креативност по различни начини и с различни изразни средства.
Дано ви хареса и на вас.

Кой твърди, че българите не са креативни?

В ученическите ми години беше популярен фразеологизмът "нация техническа". Ползваше се за изразяване на възхищение от практичните идеи на съвсем обикновени наши сънародници, измислили някоя хитрост, за да излязат от затруднена ситуация или да си облекчат труда. По-старо съответствие на тези думи аз виждам в израза "сиромах човек - жив дявол".
За какво пиша това ли? Защото току що гледах едни възрастни жени, гостенки в "Часът на Милен Цветков", които уплътняват времето си и оползотворяват отпадъчните найлонови торбички. Изработват от тях разни неща - плетат пазарски чанти, калъфи за мобилни телефони, вази, кошнички и т.п. Смея да кажа, че произведенията им изглеждаха доста модерни - шарени, раздвижени... А бе фйешън! ;)
И се сетих, че преди години (в началото на 90-те) народът беше луднал да плете терлици, торбички, постелки за баня и за пред входна врата от дамски чорапогащи. То се режеха ленти, връзваха се, подбираха се цветове - домочадието участваше в цялостния процес. Моето лично мнение е, че терлиците бяха и красиви, и здрави, и много топлеха. После жените зарязаха чорапогащите и полите и започнаха да носят панталони, та и домашната манифактура за оползотворяване на скъпия отпадъчен материал замря. Още по-рано пък се правеха масово вазички от пластмасови бутилки на Веро, чашки за вода и безалкохолни напитки от бурканчета нес кафе.
Мисълта ми е, че българинът все измисля начини да използва още веднъж нещото, което вече не му трябва. Пример - рогозките от царевична шума, парцалените черги... Сиреч нашего брата поначало мисли рационално и зелено. И съответно на времето използва актуалните отпадъчни материали и им вдъхва нов живот. С две думи рециклирането е дълбоко залегнало в нашето мислене. Просто трябва да не си слагаме кепенци на въображението и креативността.
Ако тия баби бяха жители на друга страна, сигурно екологичните организации биха подели тяхната идея и биха я развили в национална стратегия за зелена природа. Пък може би и патент биха им дали за добрата идея.