Шести час. Един юнак специално е запазил за мен последния бонбон в
кутията, за да ме почерпи за рождения си ден. Моля го да я остави с
кутията на катедрата, защото ръцете ми са мръсни и започваме час. Оставя
я. След мъничко всички надничат към кутията и се подсмихват. Върху
бонбона е кацнала тлъста муха и си кротува. - Госпожо, мухата яде Вашия бонбон. - Нищо, де! Гладна е явно. - отговарям. После внимателно измъквам капака (мухата си стои блажено на позиция) и затварям кутията. - Госпожо, мухата вътре ли е? - Вътре е! - ?!? - Бонбонът мой ли е? - Ваш е! - Сега и мухата е моя. Утре може да си я доведа на каишка като домашен любимец. ;)
Приказно ми е и продължавам да гледам руски анимирани приказки.
Вчера гледах новата версия на "Иван Царевич и сивия вълк" - свежо, модерно прочетена история. Затова днес гледах и старата версия - класическия текст на приказката с илюстрации, приличащи на тези от Иван Билибин. Обаче качеството не е такова като на филмите, рисувани на ръка преди много време. За сравнение качвам и още една приказка - "Принцесата (царкинята) жаба". Възхищавам се на качеството, детайлите, музикалното оформление на филма от 1954 г.
Според мен имитацията на нечий стил си остава имитация, все е "като на..." Вижте сами и си преценете!