На сутринта продължихме към Триградското ждрело. Рано-рано спряхме на паркинга пред Дяволското гърло, където двама мъже си подреждаха стоката. Единият отваряше барчето с топлите и студени напитки, а другият редеше свои музикални дискове и гайдички сувенири.
След едно топло кафе и малко снимки с табелата "Еднолентов път с насрещно движение" се насъбраха хора, отвориха пещерата и ние - част от първата за деня група, влязохме придружавани от музиката на гайдаря. Водачът ни беше младо момиче с добро чувство за хумор и запас от търпение.
В залите на пещерата аз се чувствах странно добре. Дали грохотът от водопада, дали процеждащата се дневна светлина ми влияеха, не знам. Знам само, че това място ме покори. Древният човек в мен се събуди и беше готов да се включи в поклонническа процесия или пък в ритуал по жертвопринасяне.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg31vw2uQ4xW736jfZ1Du3lrJ6VR3GKE2OvfHkB8KWM5gd3CcKUFCu4S_EFyiW0Q2RhjjXJUqVG1_Ivrc3rQukkKFqR1FzNyef1IdasOjZl4eYmL0WP-gHcKX3z5biYDJX_xTSy44mNGKp2/s200/P1120132.JPG)
Изкачих многото стъпала до изхода на пещерата, който всъщност е нейният естествен вход и напълно разбрах страхопочитанието на древните към това място.
Досадиха ни продавачите на билки и мед, които много искаха да им направим "сефтето" за деня и звучаха ту жалко, ту заплашително. Е, купихме си мед с мурсалски чай от най-находчивата и усмихната баба, който с готовност ни снима и не пропусна шанса си да ни "захрани" с мед веднага след услугата.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFUm5hywR6A4x1fNVUu5e3x84zPkWKUIJJdts58aJCQIAFO1Cmb7BrwzZGLjl8ew-hOewjmkzkXVmD5rSmCnDI_yZLTdGruKPNVzvHWrUxQ2rsAvkeIGsAkjfgEW_mAntmdcrZT6v1JSyx/s200/P1120135.JPG)
От изхода на пещерата продължихме към музея на мечките - 300 метра по-нагоре по пътя. Ако не бяха таблата със звукови ефекти, които демонстрират какви са звуковите сигнали, издавани от мецаните, и какво е тяхното значение, никак нямаше да съм доволна от посещението си в този музей.
Скромна експозиция, билетопродавачи, а не уредници на музея, много текст на миниатюрна площ и толкова. Пластмасовите фигури на майка и малко мече в една скална дупка на отсрещния бряг на реката ми изглеждаха някак твърде нелепо зад телената решетка. Но... както и да е.
Преди да се качим в колата и да потеглим обратно през ждрелото към следващото място, се спуснахме с тролей. Ей така - за тръпката.
А следващото място в плана беше язовир Доспат. Пътят не ни се видя нито дълъг, нито тежък, защото имахме възможност да се любуваме на природни картини и да се дивим на това колко често минаваме покрай чешма. Да ги бяхме броили, сигурно щяхме да им объркаме броя.
На едно място с красива чешма и хубава беседка спряхме, отдъхнахме и си напълнихме божествено студена и вкусна вода. Е, по-хубава беше от най-хубавата бутилирана! Не само заради това, че си я пълнихме собственоръчно, не! Усещането за красота и волност допълни и дори подсили вкуса й.
В Доспат ни посъветваха две неща - да видим язовира от терасата на хотел "Панорама" и да пътуваме през Сърница за Батак. Послушахме първия съвет на доспатчани и не сбъркахме. Прекрасна гледка! Обаче за втория съвет не си отворихме ушите и, гонейки най-краткия път (отбелязан на картата от 2012 г. като първокласен), сгрешихме. Целият път в ремонт. Дупките са не дупки, а траншеи и окопи, сякаш пренесени от Кербала. Тежки машини, работници, кратки участъци с готова настилка.
Очакването ни за кратко и живописно пътуване не се изпълни. Почти 3 часа карахме до Батак! По пътя взехме едно момче на стоп. Оказа се, че то е участник в провеждащия се в момента етнофестивал на Беглика (малкия ли, големия ли - обърках се) и ни разказа интересни неща. после видях и снимки от там - личи си, че е било вълнуващо за участниците.
Пристигнахме благополучно в Батак и побързахме да разгледаме историческия музей, църквата "Св. Неделя" и етнографския музей, защото скоро трябваше да затворят. Хората там ми се сториха някак дръпнати и прекалено резервирани. Затова пък силно ме впечатли самото градче. Прекрасна пешеходна зона; различни обществени придобивки (паметници, детски площадки, изложби, бюстове), подарени на града от някакви хора, назовани в надписите "Набор 19хх"; тишина и чистота.
В края на деня отпътувахме към яз. батак и там си намерихме подходящо място за нощуване на палатка. По целия бряг на язовира се виждаха палатки, каравани и вили, но все пак цивилизацията не досаждаше по никакъв начин. Звездите и чистият въздух си бяха диви, нецивилизовани.
В съботната сутрин пътят ни продължи. Вече пътувахме към дома.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiR4NPqeub7ruQ5r2PF0IsiPqp6N4e2aaJCIzXODMFNUZwlRVA1RbyI5M9QSYHOYt897TooS1eSunpyHbFXGDkjhpJ3qf-RIDfgM8OKVEjYfSs9ipQPN5ABwFNNAocsc_4lBRwIsKh-3-Br/s320/P1120196.JPG) |
Точицата в края
на лифта съм аз |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjZdcJKV2AfTniY2oLR4CofxLlPk3RQnpyBPF2b8mSbFJDuTI7LjAbciPVYq-Tr76Yq1tlZtyEk4dXc1jPDVp2ReTKXQW23iLq2nOtlRrZBATO7n4oIx5RRYFGVXXtkuSTqAP_t2XIrn1L_/s320/P1120202.JPG) |
Не прилича ли тази скала на човек? |
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgQy1j6FnfzXiaZKVVzLAb2KCQlqidWHLkC2cd3dwyJ1GwbTZI2HhgkV5sG4V_C6qVWeR1lZgAIt_uR84OPPqy9QRxNKJCL2CAdla9-BNRUsPQxSRI7YTniq5tuyv5LwCUW2TK5QufAXiMD/s320/P1120208.JPG) |
язовир Доспат |