В някой си град, а може би село, пък може и царство, хората пропищели от злодеянията на ужасен бандит. Крадял, убивал, тормозел всячески и обикновените хора, и богатите - всички. Бил хванат от властите и осъден на смърт чрез обесване - справедлива присъда според хората, пък и за назидание за всички, които можело да се изкушат от неговия начин на живот. Дошъл денят да висне на въжето. На площада се събрал народ - да види справедливото наказание на злодея. Довели го, качили го на бесилката, окачили му въжето и го попитали какво е неговото последно желание.
- Да се простя с майка си!
На всички им се сторило, че в него все още не угаснало пламъчето на човещината. Довели майка му. Той поискал да я целуне по устата. Помолил я да си покаже езика - да я целуне по езика. Подала си жената езика, а синът - вместо да я целуне, отхапал и езика!?
Ужасени викове, ропот и тръпка на отвращение преминала през тълпата. "Що за човек е този - на бесилката е и пак не се е осъзнал!?"
Попитали го защо е направил това, а негодяят разказал:
- Добре живеехме, когато бях малко дете, но само докато тате беше жив. Когато мама овдовя, животът ни се превърна в ад. Бяхме толкова бедни, че много често нямахме нищо за ядене и си лягахме гладни. Веднъж се прибрах у дома с едно откраднато яйце. Мама го свари, изядохме го и ми каза : "Браво, сине, много сладко беше. Другият път да откраднеш две!" Започнах все по-често да се връщам с по нещо откраднато. В началото по две-три яйца, после откраднах кокошка, после патка... Мама беше все по-доволна от това, че не е трудно да се изхранваме. От крадец на кокошки и патки се превърнах в истински разбойник. Вършех все по-лоши неща. С право днес се намирам тук. Но ако не беше езикът на мама, нямаше да стане така! Тя е виновна!
Замислили се хората - наказали злосторника, но и майка му затворили завинаги в тъмница!
Как мислите, дали е постъпил правилно синът?
Дали днес обществото като цяло не прилича на тази майка, която отглежда собствения си палач?
- Да се простя с майка си!
На всички им се сторило, че в него все още не угаснало пламъчето на човещината. Довели майка му. Той поискал да я целуне по устата. Помолил я да си покаже езика - да я целуне по езика. Подала си жената езика, а синът - вместо да я целуне, отхапал и езика!?
Ужасени викове, ропот и тръпка на отвращение преминала през тълпата. "Що за човек е този - на бесилката е и пак не се е осъзнал!?"
Попитали го защо е направил това, а негодяят разказал:
- Добре живеехме, когато бях малко дете, но само докато тате беше жив. Когато мама овдовя, животът ни се превърна в ад. Бяхме толкова бедни, че много често нямахме нищо за ядене и си лягахме гладни. Веднъж се прибрах у дома с едно откраднато яйце. Мама го свари, изядохме го и ми каза : "Браво, сине, много сладко беше. Другият път да откраднеш две!" Започнах все по-често да се връщам с по нещо откраднато. В началото по две-три яйца, после откраднах кокошка, после патка... Мама беше все по-доволна от това, че не е трудно да се изхранваме. От крадец на кокошки и патки се превърнах в истински разбойник. Вършех все по-лоши неща. С право днес се намирам тук. Но ако не беше езикът на мама, нямаше да стане така! Тя е виновна!
Замислили се хората - наказали злосторника, но и майка му затворили завинаги в тъмница!
Как мислите, дали е постъпил правилно синът?
Дали днес обществото като цяло не прилича на тази майка, която отглежда собствения си палач?