Разказче за едно наум

Карат си скъпата кола Гео и Ю. на паркинга на един голям магазин. Дирят си място за паркиране. Пред тях мъж с автомобил прави знаци, че иска помощ. Спират. Мъжът слиза и на почти разбираем български казва "Солинген? Солинген?"
- Не знаем къде е магазинът на Солинген, друже - казва съпругът. - Дай адрес, ще те упътим!
- Но! Солинген! - говори мъжът и вади куфарче с ножове, а в колата си показва комплект кухненски съдове.
Излиза, че търси помощ от хората - той трябвало да хваща самолета, но стоката си нямало къде да остави. Иска да я остави при тези двама честни на вид хора. Тя била скъпа, стрували двата комплекта 20 000, затова му трябвали сериозни хора. Искал да я остави за съхранение, а той щял да си я вземе след седмица, когато уреди да може да качи куфарчетата в самолета.
- Аааааааа, да ти пазим тенджерите ли искаш? - зацепва жената. - Само трябва да ти дадем 2 000 докато се върнеш, нали?
Пламъчето на надеждата, светнало в очите на "изпадналия в беда", за миг изгасва. "Нуждаещият се от помощ, неговорещ български, мил човек" се врътва, качва се в колата си и се скрива от поглед.
- Не попадна на верния баламурник! - хвали жена си Гео и след това паркира.
На паркинга оня, "търсещият помощ", продължава да оглежда за честни хора в скъпи коли.

Страхливо гостуване

Мой близък страхливо сподели с мен един свой разказ. Не пожела да напиша името му, не иска и никакви линкове към други негови авторски текстове. С пълното ми уважение към него и страховете му споделям тук неговия текст откровение.
Приятно четене!

Е, може да сте чували, ама може и да не сте. Затова да си кажа от сърце туй, що много ме човърка.

Има едно Страхливо. Чували ли сте за него?

Дали пък не сте го виждали? Май-май някои го познават, а?

Има едно Страхливо. Кога се е появило и настанило тук на топло, не зная. Зная само, че трудно го удържам.Честичко се изтъпанва и като пълководец издава команди, на които не мога да не се подчиня.

Имам едно Страхливо. Аз си го имам! Мое си е! Честичко го гоня, хокам го, защото го мразя. Не. По-скоро се срамувам от него. Ама то си е тук и си е мое.

Ах-а да повярвам, че съм го прогонил, то се пръкне отнейде баш когато хич не ми е до него. (Все ми изниква, когато съм решил да се покажа смел и решителен! Тюу!) Чудя се с чуждите Страхливи ли иска да си похортува, или от мене да избяга.

            Страхливото не съм го канил и хич не го искам. Май. Ама като ми се разсърди и си изпокрие мустачките, баш в смелите безумни моменти най-много ми липсва.Тогава си го търся. Моля му се да се появи като мое второ Аз. Втори акъл да ми даде. Да ме спасява от Смелото. Затуй се чудя искам ли го, или го не ща. Ама наистина се чудя. Кой да ми каже, обаче? Кога да го потулвам на тъмно и кога като спасител да го викам? Че може ли хич пък без Страхливо да живее човек?!

Аз, като се замисля, май си го и харесвам моето си Страхливо.  То си ми е като собствената пръдня, дето се вика. Стиска си я човек – зер е некултурно  да я отърве пред хората – ама тайничко и без свидетели си я пуска на воля, че да не изригне. Своето си, пък било то и пръдня, някак на хубаво си мирише – родно и близко, уютно някак! И като се появи (Ама не е ли така след операция на стомах и апендикс?) всички й се радват, щото е ясно, че чарковете вътре са на мястото си и не отказват да бачкат.

            Та затова сега си мисля, че ако ми ампутират Страхливото, ще трябва да ме срещате вече с „Ай, завалията!”

Хапче против

Хапче против лошо настроение са ми спомените от лятото, които последно споделих тук. 

Защо ли?

Защото...

Когато пералнята ти се развали, запаси се с търпение! 

Мъжете у дома ще трупат дрехите си в коша за пране до момента,  в който не открият, че е време да ги занесат на пералня. Когато пералнята се върне от поправка, ако това е скоро, ще я чакат само толкова дрехи, колкото да да се направи тестов пуск. Дрънчи ли като преди или вече е спряла да мърмори... ;)

Когато пералнята се е развалила точно след изръсването на пари за нова врата поради разбиване на старата от нашественици, поеми дълбоко въздух и си кажи "Време беше да сменим тая врата!"

Когато след вратата и пералнята се окаже, че на сметката на сина ти някой е донадил за три часа  (докато се разбере, че телефонът е изгубен) 60 и кусур лева от СМС съобщения, преброй до 100.  Помисли, че този, който го е "намерил" е бил благотворително настроен и е използвал твоите пари за подпомагане на хора в беда!

Философски погледнато, всичко това не е особено голяма болка. Но, ако се случи в рамките на 10 дни, почваш да гледаш стреснато и да се чудиш кое да правиш първо и по колко пъти. С търпение ли да се запасяваш, въздух ли дълбоко да поемаш, или да броиш до 100.

Сега нали разбирате защо пия хапчета - спомени от лятото?

Винаги най-страхотните

Момчетата ни имат страхотни хрумвания. Те винаги отправят най-страхотните пожелания - смислени, закачливи, стойностни. Те така топлят сърцето, че човек не може да ги пази само за себе си.

Днес моят съпруг е рожденик и думите на синовете са онова, което ще пази особено ревностно в архива от щастливи спомени. Аз пък ще съм редом и ще му помагам!

Кой казва, че днес младите хора не можели да пишат и да се изразяват добре? 

Усмивки

Те далеч не са перфектните усмивки, но са истински и от сърце. 

Нали им личи?

Една моя директорка преди време ми каза, че е добре да се говори за училището. Независимо дали добро или лошо! Според нея най-важното било да се говори. 

Вчера и днес за страната ни се говори много и навсякъде. 

Е, какво? Сега да се радваме ли?

Не ми става по-добре от това, че във всички новинарски емисии се говори за България!

http://dnes.dir.bg/tag_gallery.php?page=4&id=118410

:)

1.VІІ.2012 г. - Утринна жега

Утринна сянка

с. Черковна

с. Черковна

Черковна - път сред селото, водещ към центъра

Юлското утро бе прекрасно и далеко от морето. Зеленината, ослепяващото жълто на слънчогледите, наситената синева на небето си заслужаваха да се видят. Дано всеки ден намираме нещо красиво, нещо зареждащо около себе си! Пък било то и селския път пред нас!

Ха, здрасти

Курортните месеци започнаха. Някои отидоха на почивка. Други се заеха с ремонти.
Е тия ремонтни работи, дето не ме оставят на мира и през часовете ми извън работа, най-ме тормозят. Прибираш се каталясал от жега и куп глупости в службата с надежда да се изкъпеш и да си постоиш на тъмно и тихо. Ама не! Съседите пробиват, къртят.
Е, пожелаваш им спорен ремонт и чакаш кога ще свърши бученето за деня.
***
Забравените вещи в клетките за багаж в СВА се взимат след няколко дни.
Евентуално, може би, някой ден се взимат, де.
Връщаш се у дома след покупки и откриваш странен ключ в джоба си. След кратко чудене и маене се сещаш, че това е ключа от клетката, в която си оставил три неща, купени от магазина за домашни потреби на втория етаж. Обаче часът е ужасно напреднал и за две -три вещи не ти се връща по нощите в магазина. На другия ден отиваш с ключа, но намираш клетката празна. Обясняваш първо на служител в магазина, че вещите си ги забравил, но идваш днес да си ги прибереш и носиш ключа. Той те препраща на информация. Информация обаче не работи. Прехвърлят те към охраната, която обаче някъде се е попиляла. Дежурният управител се появява след мини скандалче и хуква да търси охраната. Ти чакаш. Управителят открива охранителя след 7-8 минути обикаляне, но не идва с него. Търси на "Топла точка" вещите.           (Защо? Нямат ли определено място за съхраняване вещите на такива заплеси като нас?) Издирва къде са прибрани нещата от клетките. Не ги намира, но те уверява, че утре по същото време ще са изяснили случая и ще си получиш предметите. Показва лично отношение и ангажираност. Ти си тръгваш и на следващия ден повтаряш упражнението: информация, управител, охранител (Ама има ли такъв въобще?). Управителят не открива охранителя и те води на втория етаж, за да ти възстанови стоките, оставени на съхранение.  Добре де, ама нали може да не съм си купила стоката от там! Може ли всяко нещо да ми възстановят? Къде е мястото тип "Изгубени вещи", където твоето си нещенце стои и те чака търпеливо? Съдържанието от клетката + левчето за ползването не е ли нужно да се съхранява на определено място докато собственикът не се появи с ключа да си го потърси? Връщам ключа, искам си работите!
***
"На кьопав космонавт космосът му е крив".
Понякога се чудя аз ли съм крива или космосът ми е кьопав.
Знае ли човек?  

VІІ-б от випуск 2012

VІІ-б

Бистра, Благовеста, Велин, Виолета, Владимир, Габриела
Галин, Гергана, Даниела, Златин, Ива, Иван
Йоана, Марияна, Паулин, Стелиян, Стефани, Юмис

Изключително различни като темперамент, интереси и нагласа за живота. Всички със свои качества и недостатъци. Предстои им още много - да растат, да учат, да съзряват, да преследват цели, да завързват приятелства, да изживяват любови, успехи, разочарования. И... какво ли още не.
На всеки един от тях пожелавам да стане човек на място. Дано след време се поздравяваме с усмивка и с добри спомени!

Фалшива диплома ли? Защо пък не!

Защо пък не!
И аз ще си изработя! Ще я използвам да заема едно министерско кресло за около година и половина. Моят подпис ще чакат документи за неподозирано големи пари, от които аз "няма да извличам никаква лична облага".
После, когато скандално ме разкрият, ще се скрия зад байрака "Аз съм млада, самотна майка съм и имам чисто съдебно минало!", ще платя съдебни разходи около хилядарка и с вдигнато чело ще си отида у дома. Защото според прокурор Виктор Тарчев „Наказанието, което получи Калина Илиева, отговаря на закона и на морала”; защото ще съм добър пример за "подражание"; защото ще бъда свободна от други отговорности пред държавата и обществото.