21 април 2010

Продължители на делото

Колко много и различни наследници има този литературен герой:

Генерал-майора в оставка Булдеев го заболяха зъби. Той жабуреше устата си с водка, коняк, слагаше на болния зъб тютюн, опиум, терпентин, газ, мажеше бузата си с йод, в ушите му имаше намокрен в спирт памук, но всичко това или не помагаше, или предизвикваше гадене. Дойде докторът. Той почовърка зъба, предписа хинин, но и това не помогна. На предложението да извадят болния зъб генералът отказа. Всички домашни — жената, децата, прислугата, дори помощник-готвачът Петка — предлагаха всеки свое средство. Между това дойде при него и управителят на имението му, Иван Евсеич, и го посъветва да се полекува с баене.

— Тук, в нашата околия, ваше превъзходителство — каза той, — преди десетина години служеше акцизният Яков Василич. Баеше за зъби — чудесна работа. Случваше се, обърне се към прозореца, пошепне, плюне — и като че ли не е било. Такава сила му е дадена...

— Къде е той сега?

— След като го уволниха от акцизното, живее при тъща си в Саратов. Сега само от зъби се прехранва. Ако някой го заболи зъб, отиват при него и помага... Тамошните, саратовчани, в дома си лекува, а тия от другите градове, тях по телеграфа. Изпратете му, ваше превъзходителство, телеграма, че тъй и тъй стои работата... раба божия Алексея го болят зъбите, моля да ги излекувате. А парите за лечение по пощата изпратете.

"Конска фамилия" А. П. Чехов

Достойни продължители на делото на този лечител са всичките му там врачки и баячки, екстрасенси и магове, които "помагат" и "спасяват" от физически и душевни мъки по телевизията, по телефона, чрез SMS, от снимката във вестника, по датата на раждане и кой знае още как.
Със същия успех ще се излекувате, ако на въпросния литературен герой му пратите телеграма и пощенски запис. Е, какво пък - ако не помогне, няма и да навреди! ;)
Благодарности на "Моята библиотека" за богатия фонд.

17 април 2010

Нещо малко и малък въпрос

"... всички бяха в настроение за битка и, за да не губят време, се биеха помежду си, за да понаберат скорост.
(...)
Те си имаха свой метод за водене на бой. Например, те винаги избираха най-едрия противник, защото (...) И почнеха ли, нямаше спиране. Това противниците им не можеха да издържат." (Т.П. "ДВН")


Благодаря, morrt, за споделеното удоволствие.


Във връзка с началото на цитата - срещу кого се готвим толкоз дълго да битка ние, че толкоз дълго се трепем един друг за набиране на скорост???

16 април 2010

Оферти за среща

Оферта №1:

9 май - неделя - Бирария "Алба" - 19 часа.

Явно трябва да има алтернатива, затова...

Оферта №2:
29 май - събота - същото място - същото време.


Списъкът до този момент е твърде къс. Продължете го!






14 април 2010

Идея за среща


Възникна идеята да си организираме среща на блогърите от Варна.
Пишете как приемате подобна идея и готови ли сте да участвате.

12 април 2010

>:-(

Най се ядосвам на себе си, когато се старая ужасно много, а не се получи, каквото трябва.
Голямото излагане заради "дребни камъчета" се случва.

Никога не е късно да станеш за смях...

08 април 2010

Тайнствен горски човек

Кой е казал, че си нямаме роден тайнствен горски човек, който все избягва камерите и фотоапаратите? Ето на - издебнахме го, пък той нещо направил на апарата - пак нищо не се вижда.


Като братовчедите си Голямата стъпка и като Оранг Пендек и нашият се крие.

Брех! Родна мистерия!

02 април 2010

При скалата като пред ухажвана жена!

Тръгнаха да покоряват врачанските скали по Великден група варненски юнаци. Те, нали са си заразени със скален щам, все за такива скали сънуват.


По-важното е друго - като се върнаха, си признаха, че като жена са ухажвали тази скала. Друг път на моето момче не се било налагало да целува скалата, че да го пусне нагоре. Ама сега...


Лудите глави, дето разни хора, ходещи по равното и гладкото, трудно разбират, си изкараха чудно. И инцидент имало - линейки, доктори... Но, слава Богу, без сериозни последствия! Благодаря на Архиватора за приятелската подкрепа и грижа! Приятел в нужда се познава, са казали хората. Снимка има тук.

Та тия луди глави вече чешат ръце и преглеждат еспадрилите за нови дестинации. Пък те не са малко, оказва се, у нас.

И приятелството си доказват, и познанства с интересни хора завързват, и си начесват собственото его да погледат отвисоко към живота долу.

И накрая да се снимат в героична поза!

;) :) ;)