Знойно

Това се казва знойно лято. Пращи от жега и плод всичко, народът се крие на сенчица, а около нас красоти и неописуемост.
Всеки ден пътувам до Аврен. На определени места от селото като се застане, се вижда морето, а на други - Варненското езеро и Девня. И всеки ден все нови неща виждам. Вчера например имаше мъгла. Ама такава мъгла, че да ти се доще да се гмурнеш в нея. Валма памук като че бяха пръснати в ниските части. И за сетен път разбрах мерака на тримата Елин-пелинови герои да се търкулнат в това бяло и гъсто нещо в дола. Снимах с телефона и съответно нищо не стана, че да споделя красотата с вас. Пък и художник не съм, за да го нарисувам. Тъй че -представяйте си и гледайте с отворени очи през стъклото на превозното средство. Може да ви се усмихва някоя неповторимост.
Сега искам да пусна тук едни снимки пак от околностите на Аврен.

На тях са Петрич кале и ...

... най-западната част на Варненското езеро.
Красотата на езерото се обогатява от мръсотията, изхвърляна от заводите в Девня. Затова и такива наситени цветове се кипрят на снимката. Ама пък си е хубосТ.

Моят идеален свят

Много блогъри се дразнят от такъв тип верижни игри. Ама пък на мен ми харесват. И тъй като Петър ме е включил в списъка си с предизвикани, приемам и се включвам.

Малко трудно вярвам в абсолютните неща - да си кажа аз преди да почна. И въпреки това си мечтая за един близък до идеалния свят, в който...

1. Пред хората ще има толкова перспективи за развитие, за промени, за връщане в спомените, за черпене от мъдростта на поколенията преди нас, за творчество, колкото искат. И от колкото се нуждаят. На някого му се ще днес да си е затворен в дупка - моля! На друг му се ще да поглъща дълго време красотата около себе си и да я споделя с околните - готово! На трети му се иска точно в този период да попътува и да избяга от делника си - проблеми йок!
*Склонна съм да вярвам, че перспективи имаме и днес, тук и сега. Но като че ли често ни се изпречват условности и паравани от типа (шеф, задължения, безпаричие и куп още).

2. Всеки човек ще живее посвоему, но с мяра. Това ще да рече следното. Всеки има свободата да прави каквото му се ще и както му се ще, но без да пречи на околните да правят същото. Иначе казано свобода имаш, даваш и на другите пълна свобода. Ама пък си спазваш перфектно и своите задължения и отговорности.
*Принципно в съвременното българско "демократично" общество тия работи ги има. Ама... Виси в идеалното пространство едно огромно АМА!

3. Аз живея в къща с градина. През лятото ми е топло, а не убийствено горещо. Имам си гора, в която живеят диви коне. Сутрин и вечер се разхождам с мъжа в моя живот, следвана от огромни овчарски кучета.
*Още не съм спряла да вярвам, че поне къща с двор ще имаме.

4. Някак си битовите проблеми като миене на чинии, бърсане на прах, пране и пазарене се решават ей така. От само себе си. Или пък по подразбиране. Затова пък ми остава удоволствието да приготвям вкусни неща за семейството и приятелите.
*Не че и в момента не се решават, обаче моята роля в процеса на чистене и печелене на пари за харчене си е баш важна.

5. Децата ми са здрави и свестни хора. Имат си свой прекрасен живот и аз съм спокойна за тях, където и да се намират. Родителите ни са здрави и с всичкия си, отворени за света.
*Преди съм казвала, че искам децата ми да си хванат пътя в живота и да не се съобразяват с моите претенции и намеси; а родителите си много обичам, но понякога ми идва в повече общуването с тях. Та затова.

6. Имам такава работа, от която се чувствам пълноценна, развиваща се и спокойна. Тя ми позволява да пътувам, да работя с хора, да си почивам на желаните от мен места.
*На този етап моята работа ми дава възможност да живея - някак. Но не ме удовлетворява напълно. А по отношение на свободата (финансова и емоционална) - трудно е!

7. Здрава съм. И хората около мен са здрави. От време на време се поразболяват от някоя хрема - щото са спали в сеното и ги е оросила росата. Друг път си обелват я коляно, я нос - ама задето са бягали за здраве или пък са играли на някоя весела игра в гората, на пътя или някъде другаде.
*Аман от болести в наши дни. То без болести няма да знаем на тоя свят ли сме, или сме се преселили на оня, ама "Кафа, бе!"

Останаха големи и важни неща извън моя перфектен свят. Обаче да уточня - хубавите работи са си даденост, затова не ги споменавам. Те са като въздуха, слънцето и водата - вечни и общодостъпни. Пък лошите - тях ги няма! Какво да обяснявам , като не съществуват!

Ами такъв е моят перфектен, абсолютен и идеален свят. Интересно ми е да разбера какъв е той за Снежка, Канев, Графът, Ила, Марфа и Гергана.

Брех, да не повярваш чак!

Преди време Петър Събев прави обзор на това колко и какви блогъри е зарибил. И аз бях сред тях, естествено. Сега - чак не ми се вярва, и аз мога да се похваля с новоизлюпен блогър. Още няма и година откак съм в интернет-постранството и вече съм виновна за появата на нов блогър - svetlae. Иде реч за една приятна дама (ник svetlо), която смея да кажа, познавам в някаква степен. За какво, кога и как ще пише - сама ще си каже. И ще си покаже. От нас - четенето. И "На добър час!"

Като поздрав за нея и всички блогъри една снимка, която много харесвам. Направена е от колежка на ливадите покрай Аврен. По време на един поход с ученици. Свежо, нали?

Продава се

Някога са продавали хора. Роби. Изтипосвали са ги на мегдана и са се провиквали с цяло гърло:

- Хуууууууубава стокааааааааааа! Айде на прясната стокааа! Млада жена тракийка (мизийка, нубийка - според случая). Елате сами да се убедите! Зъбите и блестят - здрави и правилно наредени; кожата и гали ръката, която я докосва; ръцете и прекрасно предат, тъкат и масажират; гърдите и дупето - стегнати. Хууууууубава стока продавааааааам! Силен млад мъж - плещите му са здрави като на планински зубъъър. Всеки гражданин би се гордял с негооо. За пазач, за градинар, за коняр, за носач - за всичко ставаааа. Айде на прясната стокаааа! Мъдрец и философ от Гърцияаа. Децата, сметките и книгите на собственика му ще са гледани и водени по най-добрия възможен начииин. Купувайте, хорааа! Робите си струват парите. За парче хляб и чаша вода ще ви служат до гроб!


Ние днес не купуваме и не продаваме роби, но пък...
Продаваме собствените си сили, умения, знания на купувачите - работодатели. И според това как се рекламираме и колко викаме на пазара, намираме повече и по-качествени купувачи за себе си. Ако пък успеем да се предложим така, че те да наддават за нас, още по-добре! Проблемът е, че много хора не умеят да се предложат на пазара на труда. Не защото не струват, а защото не знаят как. Не знаят на кой ъгъл да застанат и какво да викат.
Разбира се съвети има много. Например да напишеш перфектни СV и мотивационно писмо; да представиш препоръка от работодател; да се явиш на интервю за работа в перфектен вид и да потвърдиш с поведението си доброто първо впечатление; да изтъкваш добрите си качества без да скриваш недостатъците си. И още много, много съвети. Но как да стигнеш до работодателите, които търсиш? Чрез познати? Чрез обяви в интернет и вестниците? Чрез трудовите борси? По всички начини! Но смятам, че трябва всеки да намери "циганката" дето да го хвали. И най-добре е тази "циганка" да бъде роднина, приятел, съсед, доволен клиент, работодател, който не иска да те дава на друг... Колкото повече "циганки" си има човек, продаващ се на пазара , толкова по-голям шанс има да бъде купен. И по-добре да се пласира.
Сега на мен ми предстои да викам на някой възлов кръстопът, за да се продам по-успешно. Ама ми трябват и "циганки" да ме хвалят. Иначе съм си подготвила набора документи. И търговския си вид съм подобрила. Ама са ми нужни по-гръмогласни викачи. Какво биха викали ли? Например:
- Идвай народеее! Само сега, само тукааааааа! Умна, опитна и лоялна служителка се предлагаааа! Изпълнителна и експедитивнааааа. Може да пише правилно и умно; може да работи с хора; може и на компютър да работиии! Езици знае, обща култура за завиждане имааа! Каквото не знае, бързо го научавааааааа! Не пуши - значи няма времето си за работа да губи; добре и внимателно шофира; болнични почти не взима. Това ви трябва! Идвайте! Другите ще ви изпреваряяаааат!

Който е направил връзката, може и предложение за съдействие да ми изпрати и "циганка" да ми стане!

усмих :) намиг ;)

Иванчо и Марийка - стари истории

Сетих се наскоро за един стар като света виц:

Пътуват Иванчо и Марийка в колата - вече отдавна са семейство.
Иванчо поглежда жена си, усмихва се и отклонява поглед.
- За какво си мислиш? - пита Марийка.
- За същото като теб - отговаря той.
Марийка го удря по ръката и се нацупва:
- Ууу, голям си простак!

Дайте още стари вицове за тези герои.

"Мерси за чая!"

Това беше една от любимите реплики на моя преподавател по нова българска литература - доцент (в онези години) Славчо Иванов. Използваше тези думи често. По време на лекции или упражнения, когато някой/я/ колега се изцепи по глупав начин с тъп коментар; по време на изпити, когато студентът се петлае като пиле в кълчища и повтаря до безкрай някакви заучени малоумни фрази; когато някой нескопосно се подмазва... Поглеждаше многозначително и иронично и казваше "Мерси за чая, колега!" И аз съм чувала "Мерси за чая!" - не бих го скрила.

Сега обаче на мен ми се ще да почна наляво и надясно да ръся "Мерси за чая!".

На добре уредените в законодателството и в живота ни норми на поведение и морал -
"Мерси за чая!"
На прекрасната ни телевизия с всичките и шоупрограми, новини, филми, образователни и социални предавания -
"Мерси за чая!"

На обещанията за добър живот, големи пари, прекрасни почивки, професионална реализация -
"Мерси за чая!"
На модните изисквания да бъда такава, онакава или `нам к`ва си -
"Мерси за чая!"
На безбройните обяснения и извинения за това, че трябва да свърша нещо, ама без пари -
"Мерси за чая!"
На добрите ми съседи, които обожават да злобеят и клюкарстват по мой (наш - на семейството ми) адрес -
"Мерси за чая!"
На лицемерните мои познати, които "много ме харесват" -
"Мерси за чая!"
На модерните звездни личности и тяхното "п`ирфек`ну" поведение -
"Мерси за чая!"

Хубаво поне, че се ровя из мрежата и откривам нещата, които са ми интересни и важни, а че и успявам да избягам от гнусотията, заливаща ни отвсякъде. Описвам си тук някакви мои вълнения и се чувствам добре, ако не ме залеят читателите (колкото и малко да са те) с едно многозначително "Мерси за чая!"

"Курс ... за квалификация на мъжете"

Уроци за мъже? А може би напътствия за съпрузи?

Като четох статийката на Петър Събев и после като се дивих на големия материал с многото коментари при Бу, рекох да пусна нещо в този дух и аз. Не че е много в темата, но ми изникна в съзнанието един разказ на Николай Хайтов. Той донякъде разкрива какви са били "половите взаимоотношения" в немалко български семейства аха-аха докъм средата на ХХ век и как находчиво хората могат да се върнат към природата и да се поучат от нейните уроци!

- (...) Ти целуваш ли жена си?
- Аз - казва - право да ти кажа, скърцам със зъбите, та съм нямал време.
- Нямал си време! Да взема, че да те подбера с тоягата, да те удрям и да не ти казвам за какво... Такава кротка женица имаш и със зъби да и скърцаш! Да и се зъбиш като вълк! Ами тя какво прави, когато ти скърцаш?
- Зачулва се през лицето, трепери като лист и си мълчи.
(...)
- Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Ще се върна в село, (...) Женското сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да и пошепнеш в ухото, както кочът го направи с овцата. Аз от овнешки езици не разбирам , но зная какво и рече: "Сърце мое - рече, - хубава си, драга ми си, много те обичам!" Косата и малко ще погалиш - ти видя ли как кочът среса овцата? (...)
... На другия ден идва си Мерко рано-рано, закичен на ухото със здравец. Питам го:
- Как е?
- Топ е! - хили се той. - Мериносът - кай - цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля - едната от мене, другата от булката...
(...)
- Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък е лесно!
(...)
- Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
- Ама чакай! - вика пълномощникът. - Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре с овца!
Викам на пълномощника:
- Ами това не е ли култура, бе, другарю, да умеят хората да се обичат?
(...)
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя накичени със здравец - като Юмера.

За тези, които се чудят що е туй, ще обясня - разказът се казва "Мерак", включен е в сборника "Диви разкази" на Николай Хайтов и е един от любимите ми - още от времето, когато се чудех за какво точно става дума в него.

Напътствията към младите булки не знам какви са били някога, но ми се струва, че като хора по-близки до природата, нашите деди не ще да са се поучавали по този начин относно секса и брачните обязаности. :) Все пак за семейното здраве се говори, пък за нашите селски семейства само хубави работи съм чувала да се говори.

И за един филм се сетих - "Господин за един ден" - то в него ясно си е показано, че булка Пурковица не се дърпа твърде-твърде на мъжа си. Ама пусто не са били просветени как да се пазят от неконтролираното продължаване на рода. Иначе при тях нещата са си напълно природни.

ПП Ако някой може да ми даде линк към целия текст на "Мерак" (щото аз не открих този разказ) и към откъс от "Господин за един ден", ще съм благодарна .