Пътешествие по света с...

...една програма, наречена Google Earth. Сигурно много я познават и ползват.
Хубавото е, че можеш да отидеш навсякъде по света, все едно че си с балон, и да поразгледаш отвисоко някое кътче от планетата. Явно от снимките зависи дали ще можеш да се спуснеш на 200 метра или ще се наслаждаваш на красивата черга от цветове от доста голяма височина. Качеството на изгледа над България не е най-доброто. Обаче като видя това

и се сещам за една песен, в която се пееше "... шарени черги тъче и по земята на старите българи буйни огньове кладе"
На втората снимка си личи каква е разликата в качеството на границата между две заснемания - това имам, това гледам.


А последната снимка е от някакъв район на Лондон, където можеш да познаеш собствената си кола или любимата си пейка в парка.

Оставете ги на хляб и вода

Който има килца за сваляне трябва да бъде оставен на хляб и вода поне за половин година.

Приемайте предложението ми, както искате! Кеф ви като майтап, кеф ви сериозно.

Предполагаме, че индивидът Х нещо се е оял и трябва да заслабне (откъм сланинки, откъм власт, откъм самочувствие или забоден в небесата нос). Приготвяме му по един хляб на седмица или по 4 хляба на месец и му ги връчваме. Добре е индивидът Х да бъде лишен от възможност да кръшка - сиреч го държим под най-строг приятелски контрол (да не пипа нищо, дето не е предвидено за неговата уста). Връчваме му хляба за седмицата или месеца - той да си го раздели на порцийки, както му душа иска. Може и на хапки да си го оформи, че като засъхне, трудно се реже пустият му хляб и се губи ценно количество трохи.
Като му пристърже на стомаха да си хапва сладичко милият ни приятел и обилно да полива със студена водица. Като седне на масата с други "недиетични" да си преглъща залъка по-вкусно, докато му мирише от техните манджички! Така хем няма да се дразни, че е различен от другите, хем ще му е ясно, че и той е добре, даже мноооого по-добре от тях самите. Пък и те може да му завидят накрая ;)
Контролирате милия си приятел Х да не съгрешава с нищо друго в продължение на минимум 6 месеца. Като добри другари може да се жертвате за него и да му осигурите поне хляба. Ще ви струва не повече от 24 лева за 6 месеца (4 хляба на месец). В края на обсъждания период човекът ще е отслабнал значително и е възможно да е разбрал, че в мярката е истината.

Повтарям - който както иска, така да възприема написаното. Алегорично или не - ваша воля.

Уж виц, ама май съвсем истинска история

Отгледала, порастила, изучила и оженила децата си, баба Мика живеела сама. Не я виждали няколко дни, съседките я спрели на дернек ( :) а сега де???) и я питали къде е била, защо я е нямало.
- Ходих на гости при дъщерята и при сина - те много работят, нямат време. Пък аз, нали съм хайляк, отидох им на гости.
- Е, как са? Добре ли живеят?
- Ааааа, дъщерята е много добре. Мъжът й добър, добър... Като писано яйце я гледа. Къщата им чиста, подредена. Пък зетят - добри пари печели и много я уважава, много я обича. Сутрин кафето й прави, на пазар ходи, с прахосмукачка чисти, пералнята зарежда, че и простира даже. Блазе й - тъй да продължава, царски си живее със зетя.
- Браво, како Марийо! Браво! Златен зет - и тебе те уважава, тука като дойде все ти помага. Ами синът как е? И той хубава булка взе - гражданка.
- Ммммммм, хич не е добре той! Работи, бъхта се, пари печели... Пък снахата с пръст не пипа нищо без него. Сутрин чака кафето да й направи, чака на пазар да отиде, той чисти с прахосмукачката, пералнята той пуска... А че и не простира тя, ами сина ми товари! Като султанка се излежава, пък той... Горкият, рахат си тегли с нея!



За онези, които не са чували историята, ще повторя, че като виц се разказваше преди години. Обаче като всеки виц много сериозно отразява истината - такава, каквато е - и смешна, и тъжна.
Сетих се за това след като видях каква се очаква да бъде жената на бъдещето. ;)

Приказка за ябълките

Няколко момченца - фарфалаци между 8 и 13 години - пасели воловете близо до едно село. Паднало им сгода, опустошили една ябълка и напълнили цяла торба ябълки. Изсипали ги на сянка под едно дърво и сладко почнали да ядат. Яли, яли, колкото им се ядяло, обаче не успели всичките да ги изядат. Чудели се какво да правят.
Да си ги поделят и да ги занесат вкъщи - ще ги бият. Отнякъде са ги набрали без разрешение. Да ги оставят - на другия ден я ги намерят, я не. Някой ще ги намери и ще ги изяде.
Решили да ги препикаят. Като не могат те да ги изядат, барем и друг да не може. Речено - сторено. Събрали ги на куп и дружно ги препикали - "А да ни ги изязат сега!"
Пасли децата животните, играли, дошло време да пладнуват и пак им се дояли ябълки. Да, ама нали са препикани!
Завъртяло се едното, взело една ябълка от края на купчето и казало "Тая ябълка не е пишана". Видели го другите и те - "Тая ябълка не е пишана", "Другата ябълка не е пишана" - изяли всичките ябълки.

Сами си препикали ябълките - сами си ги изяли.



Това е пак една от онези приказки, дето не съм чела, ами съм слушала от родителите си. Освен размислите за човешкия стремеж да запазиш за себе си плячката, приказката ме навежда на мисълта, че в днешния наш живот често се случва да ближем там, където преди сме плюли (да ядем онова, което преди малко сме препикали).

Още приказки - за възпитанието, за пороците, за щъркелите, за златната ябълка

Протест

Аз протестирам (виртуално) против доста неща, които мога да нарека обобщаващо "различен аршин" и "плетене на своя кошница".

Когато ония от червените килими се подчиняват на закона като мен и всеки друг обикновен гражданин.
Когато аз и семейството ми се уверим, че институциите работят ЗА нас - гражданите.
Когато видя на дело, че моята лична неприкосновеност, здраве и собственост не е пренебревана и омаловажавана (понеже съм най-обикновен човек), а е защитена като на министъра и депутата.
Когато ВИДЯ и ВИЖДАМ, че има правосъдие за ВСИЧКИ.
И още много когато....; когато....; когато....

ТОГАВА няма да имам причина за протестиране. Сега обаче не е така.

Пак ще повторя думите на едно 17-годишно момче "Бива те за политик! Обещаваш ми нещо, после ми даваш половината!" - често обаче нашите политици и толкова не дават!
Затова протест има! И нека да има!

January 15, 2009 7:14 PM

Позволих си да копирам и тук
своя коментар от блога на Мария Н.,
защото бих зациклила пак на същото,
обяснявайки защо подкрепям протеста.

В същото време вече ми писна от искания за промени и от живот в преход. Искаме промени вече 20 години. Живеем във време на преход повече от 20 години. Вече искам да сме осъществили промените и да сме постигнали промяната. Обаче - не би! Аман - чувствам се объркана!

Това не е ли важно? Или никой не се интересува?

Няколко дни вече се говори в града за българския моряк, който бил под постоянно наблюдение, пък после изчезнал във водите на океана, и чието тяло вече е намерено.

Говори се, ама някак регионално.
Заради газовата криза ли, заради националния протест ли, заради що ли - за този млад мъж говорят само близките и колегите му, но не и националните медии. Признавам, че и аз научих днес случайно. И то защото гледам централните новини, чета централната преса в интернет и защото, ако са казали нещо, са го смутолевили между другото. Оставам с впечатлението, че тази трагедия е маловажна и регионална. Сякаш нарочно не и се дава гласност. Само няколко препратки имаше тази вечер към новината за намереното тяло на Антон Куртев - а това според мен не е редно.

Трагедията е трагедия, независимо дали засяга едно семейство, едно село или една страна. И ако ще се информира обществото за ужасите в живота и обществото ни, то трябва да не се омаловажава едно за сметка на друго.

Или тенденциозно ще се потулят нещата, за да не излиза помията наяве? А помия винаги има, щом има труп!

Не ми харесва това! Не е редно! Аз не съм близка на семейството, но съм пряко засегната от смъртта на този млад човек, засегната съм като гражданин, който научи за смъртта и изчезването на други млади хора в страната и беше потресен. Ето сега съм потресена и от информационното затъмнение покрай тази смърт.

Съчувствам на близките, на познатите и на приятелите на Антон Куртев.

Интересува ме истината!

Четата на Христо Ботев завладява парахода "Радецки"

Това е картина, която заедно с още три такива е украсявала стените в старата дядова къща. Забождали са ги с гвоздейчета на стените и всяка година са ги махали и нареждали отново при всяко варосване. Баща ми си спомня, че другите три са били "Залавянето на Васил Левски", "Обесването на Васил Левски" и "Битката при Люле Бургас". По тях баща ми, брат му, сестра му и по-големите мои братовчеди са запомняли разказите за историята ни - величава и страшна, героична и пресечена от прояви на низост. При семейните събирания са се развихряли разговори за войнишките и фронтовашки години.
С времето три от картините изчезнали - кой къде ги бил занесъл, как не ги бил съхранил... Факт е, че днес се пази у дома, подлепена и поставена в рамка, само тази - "Четата на Ботев". Аз лично не помня да съм виждала другите три и ще ми бъде интересно, ако някой ги пази и ги покаже, да ги разгледам.

Според мен това е бил добър начин да се възпитава младото поколение в родолюбие и интерес към историята. Пък и до средата на ХХ век възможностите за онагледяване на историческите разкази са били къде-къде по-ограничени от днес.

Текстът под картината гласи (ятовата гласна и голямата носовка ги отбелязвам с почернени букви според произношението, тъй като не зная откъде да намеря знаците за тях, но пък при увеличение на снимката текстът става четивен):

НА 1 МАЙ 1876 ГОДИНА ХРИСТО БОТЙОВЪ СЪ 200 ДУШИ БЪЛГАРСКИ ЮНАЦИ КАТО РАБОТНИЦИ - ГРАДИНАРИ, ОТЪ РАЗНИ РОМЪНСКИ ПРИСТАНИЩА СЕ КАЧВАТЪ ВЪ ПАРАХОДА "Р А Д Е Ц К И". ВЪ СРЕДАТА НА ДУНАВА ВЪ ПАРАХОДА ТРЕВОЖНО ЗАСВИРВА ТРЪБА. ПРИ ЗВУКА НА ТРЪБАТА ВСИЧКИ БОТЙОВИ ЧЕТНИЦИ СЪ ГОЛЯМА БЪРЗИНА ЗАПОЧВАТЪ ДА ТРОШАТЪ ПРЕДАДЕНИТЕ КАТО БАГАЖЪ САНДЪЦИ, ПЪЛНИ СЪ ВЪЗСТАНИЧЕСКИ ДРЕХИ И ОРЪЖИЯ. ОБЛИЧАТЪ СЕ И СЕ ВЪОРЪЖАВАТЪ, РАЗВЯВАТЪ ЗНАМЕТО И СЕ НАРЕЖДАТЪ ОКОЛО БОТЙОВЪ, КОЙТО СЪЩО СЕ БЕ ОБЛЯКАЛЪ КАТО ВОЙВОДА. КАПИТАНА НА ПАРАХОДА ИЗПЛАШЕНЪ ОТИВА ПРИ БОТЙОВЪ ЗА ДА РАЗБЕРЕ, КАКВО СТАВА. БОТЙОВЪ СЪ ИЗВАДЕНА САБЯ ЗАЯВЯВА, ЧЕ ИСКА ПАРАХОДА ДА СЕ ПРИБЛИЖИ ДО БЪЛГАРСКИЯ БРЯГЪ, ЗА ДА СЛЕЗЕ СЪ ЧЕТАТА СИ, ГДЕТО ОТИВАТЪ ДА СЕ БОРЯТЪ ЗА СВОБОДАТА НА ПОРОБЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОДЪ, КАТО ПРИБАВИЛЪ СЪ ГРЪМОВЕНЪ ГЛАСЪ: ТУКЪ СЕ СЛУША МОЙТА ВОЛЯ - АЗЪ СЪМЪ КАПИТАНЪ!

Къщичка от меденки 15 години

Вчера пак имахме празник - голямото ми момче навърши 17 години. Малкият му казва, че според магьосническите закони е вече пълнолетен. Но това е друга тема. Гости, подаръци, веселба - както си му е редът.
Днес пък попаднах на една публикация, посветена на сладките чудеса, изработени от шоколад, меденки и крем, и се сетих за нещо от преди 15 години.

Като млада майка се постарах да къщичка от меденки по случай рождения на детето (днес вече млад мъж). Като сравня собственото си произведение с тези от снимките - личи, че е аматьорско. Но пък беше направено с любов, вътре светеше свещичка, беше вкусно и достатъчно красиво като за домашна изработка. И най-важното - беше нестандартно и запомнящо се. По-късно правих подобни къщички още няколко пъти, но за жалост не съм снимала. Интересното е, че една с една не си приличаха, въпреки еднаквостта на панелите. Явно са играели роля нагласата ми, поводът и човекът, за когото са правени.

Айде - хаирлия да е!

Здрасти - цяла година не съм ви виждала! :)

Първо - ЧНГ! Дано всички сте здрави и цяла година сърцата ви да са пълни с топлина, доброта и любов, както и масата с блага за тялото, както и джобовете и банковите сметки с финикийски знаци!

Второ - Честит Васильвден! На всички именници - сред тях са малкия ми син и майка ми - от все сърце желая вратите да се отварят пред тях, пречките да падат, желанията им бързо да се изпълняват, мечтите им да се сбъдват, здравето им да е здраво, а те самите да бъдат мъдри и внимателни в постъпките и желанията си! Нали царствени имена носят - царствени и делата им да са!

Преди време любимата шега на моя чичо (лека му пръст) на този ден беше като дойде на Васильовден у дома да донесе една дамаджана червено вино и да каже "Айде да е хаирлия! От миналогодишното вино съм наточил за твое здраве, Васке!" Обикновено все някой се намираше да попита "Че ти още ли имаш от миналогодишното, бе, Джако?" А той след малко въртели и бъзици си признаваше, че то си е от последната реколта, ама нали вече е влязла новата година, затова виното е миналогодишно! :)))

За пореден път една близка приятелка, докато си честитяхме Новата година по телефона, ми пожела белите зърна да са повече от черните в бобената чорба на живота. А аз този път си обещах да запомня тези думи и да ги включа в своя репертоар от благословии. Харесва ли ви? Според мен е страхотна!