Това е картина, която заедно с още три такива е украсявала стените в старата дядова къща. Забождали са ги с гвоздейчета на стените и всяка година са ги махали и нареждали отново при всяко варосване. Баща ми си спомня, че другите три са били "Залавянето на Васил Левски", "Обесването на Васил Левски" и "Битката при Люле Бургас". По тях баща ми, брат му, сестра му и по-големите мои братовчеди са запомняли разказите за историята ни - величава и страшна, героична и пресечена от прояви на низост. При семейните събирания са се развихряли разговори за войнишките и фронтовашки години.
С времето три от картините изчезнали - кой къде ги бил занесъл, как не ги бил съхранил... Факт е, че днес се пази у дома, подлепена и поставена в рамка, само тази - "Четата на Ботев". Аз лично не помня да съм виждала другите три и ще ми бъде интересно, ако някой ги пази и ги покаже, да ги разгледам.
Според мен това е бил добър начин да се възпитава младото поколение в родолюбие и интерес към историята. Пък и до средата на ХХ век възможностите за онагледяване на историческите разкази са били къде-къде по-ограничени от днес.
Текстът под картината гласи (ятовата гласна и голямата носовка ги отбелязвам с почернени букви според произношението, тъй като не зная откъде да намеря знаците за тях, но пък при увеличение на снимката текстът става четивен):
НА 1 МАЙ 1876 ГОДИНА ХРИСТО БОТЙОВЪ СЪ 200 ДУШИ БЪЛГАРСКИ ЮНАЦИ КАТО РАБОТНИЦИ - ГРАДИНАРИ, ОТЪ РАЗНИ РОМЪНСКИ ПРИСТАНИЩА СЕ КАЧВАТЪ ВЪ ПАРАХОДА "Р А Д Е Ц К И". ВЪ СРЕДАТА НА ДУНАВА ВЪ ПАРАХОДА ТРЕВОЖНО ЗАСВИРВА ТРЪБА. ПРИ ЗВУКА НА ТРЪБАТА ВСИЧКИ БОТЙОВИ ЧЕТНИЦИ СЪ ГОЛЯМА БЪРЗИНА ЗАПОЧВАТЪ ДА ТРОШАТЪ ПРЕДАДЕНИТЕ КАТО БАГАЖЪ САНДЪЦИ, ПЪЛНИ СЪ ВЪЗСТАНИЧЕСКИ ДРЕХИ И ОРЪЖИЯ. ОБЛИЧАТЪ СЕ И СЕ ВЪОРЪЖАВАТЪ, РАЗВЯВАТЪ ЗНАМЕТО И СЕ НАРЕЖДАТЪ ОКОЛО БОТЙОВЪ, КОЙТО СЪЩО СЕ БЕ ОБЛЯКАЛЪ КАТО ВОЙВОДА. КАПИТАНА НА ПАРАХОДА ИЗПЛАШЕНЪ ОТИВА ПРИ БОТЙОВЪ ЗА ДА РАЗБЕРЕ, КАКВО СТАВА. БОТЙОВЪ СЪ ИЗВАДЕНА САБЯ ЗАЯВЯВА, ЧЕ ИСКА ПАРАХОДА ДА СЕ ПРИБЛИЖИ ДО БЪЛГАРСКИЯ БРЯГЪ, ЗА ДА СЛЕЗЕ СЪ ЧЕТАТА СИ, ГДЕТО ОТИВАТЪ ДА СЕ БОРЯТЪ ЗА СВОБОДАТА НА ПОРОБЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОДЪ, КАТО ПРИБАВИЛЪ СЪ ГРЪМОВЕНЪ ГЛАСЪ: ТУКЪ СЕ СЛУША МОЙТА ВОЛЯ - АЗЪ СЪМЪ КАПИТАНЪ!