Мозайка от думи

Още в началото на август Петър Събев написа една статия, в която показа как с помощта на Wordle  (инструмент за създаване на облак от думи) може да се прави анализ на поетичен текст. 

"Хайдути",  Христо Ботев

Аз смятам, че облакът от думи може да бъде полезен в часовете по литература по няколко начина. 

На първо място много ясно с помощта на тази словна мозайка може да се представят най-често използваните думи в определено произведение, изучавано в момента; да се направи анализ на няколко изучавани творби от един и същи автор; да се съпоставят автори от една епоха или обединени от обща тема на база лексикални прилики и разлики.

"Една българка", Иван Вазов

На второ място този облак от думи може да послужи (в някаква степен) при определяне тематичната насоченост на конкретното произведение и да бъде визуална опора за устни изказвания, свързани с разглежданите в произведението проблеми, главните и второстепенните герои, авторовата игра с лексиката (синоними, опозиции, метафорична употреба на думите и т.н.).

"Дервишово семе", Николай Хайтов

На трето място облакът от думи може да се прилага, когато анализираме ученически авторски текстове. Особено в прогимназията, когато се учим да създаваме описателни и повествователни текстове, тази схема с думи ще покаже дали в ученическия текст има досадни повторения, или умело се ползва богатството на езика. Чрез такъв тип представяне на достойнствата или недостатъците на текста, учениците биха приели по-лесно критиките. Представям си конкретни мои ученици (те вече са гимназисти), които не се уморяваха да редактират текстовете си и да ми пращат в електронен вид следваща и следваща редакция. Те с удоволствие биха приемали нова и нова графика с думи, вместо всеки път да получават дълги и досадни обяснения и оцветени полета, които търпят корекция.

Днес направих експеримент с четири произведения, изучавани съответно в VІІ и в VІІІ клас.  "Хайдути" на Христо Ботев и "Една българка" от Иван Вазов, които се учат в VІІ клас, и "Дервишово семе" от Николай Хайтов и "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков - VІІІ клас.

"Дамата с рентгеновите очи", Светослав Минков

Графиките показват един малък недостатък на програмата. И в четирите облака най-големи, т.е. най-често използвани, са местоименията. За да се избегне това акцентиране върху местоименията и ролята им в българската реч, е необходимо да се отстранят ръчно от текста те самите и други служебни думи, които не могат да ни бъдат от полза при работа върху стила на автора или определяне тематичната насоченост на творбата, идеите и посланията и т.н. Същият този недостатък обаче може спокойно да бъде впрегнат в работата по български език, за да се докаже необходимостта от усвояване на местоименията и честотата на тяхната употреба, за да се разграничи как се ползват различните видове местоимения или форми на местоименията в различни комуникативни ситуации.

И за още едно приложение на програмата се сещам, тъй като  през тази година ми предстои да работя с деца от малцинствата, които трудно се справят с българския език. Ако си признаем, че е необходимо да преподаваме българския език като чужд, то следва да признаем, че основна грижа ни е да натрупаме лексикален запас у учениците и да активираме този лексикален запас в речевата практика на децата. Струва ми се, че облакът от думи може да се състави от тях самите, като се работи по теми. Ако в началото на годината облакът от думи по определена тема е съдържал 50 единици, а в средата и в края на годината той е нараснал до 100 или 120 думи, можем да отчетем това като успех и то съвсем нагледно.

Например: Следим употребата на думите красив, добър и умен и на техните синоними. В началото на годината синонимите на тези думи просто са били част от речниковата статия, а в края на годината учениците активно ползват и няколко техни синонима. Постарах се да покажа промяната в облака. Ако има такава промяна и самите ученици видят напредъка си по този начин представен, ще имат основание за гордост от постигнатото. А нали това е целта - да се научат, да осъзнаят, че успехът е хубаво нещо и че от упорития труд има полза.

 

Със сигурност този инструмент за създаване на облаци от думи може да бъде използван и по други начини. Въпрос на лично виждане, необходимост от различна нагледност и желание за малко допълнителна работа. 

Ще ми бъде любопитно какво мислят за това колеги и приятели. Коментарите са желани.

Явно бригадите липсват

Гледах днес нашите гимназисти как работят. (Чистихме училището след наводнението в Аспарухово.) Гледах ги и се сетих за времето, когато аз бях на тяхната възраст и ходех с приятели и съученици на бригади - една лятна в консервен комбинат и една есенна на полето (бране на домати, грозде или каквото там трябва да се прибира от полето).

Тук няма да разказвам мили спомени оттогава. Важно е друго.

Децата - деветокласници, десетокласници и единайсетокласници - работят вече трети ден, някои и четвърти. Самоотвержено влизат в наводнените помещения и пълнят кофи с кал, с тиня, мъкнат всякакви боклуци. И го правят с усмивка, с настроение! Защото са млади хора, позитивни, енергични. Защото искат да вършат нещо смислено, полезно; нещо, от което ползата е видима веднага; тук и сега. По едно време някое от момчетата щляпна две кални лапи на задника на едно от момичетата. Остави марков отпечатък на "фешън дрешките" тъй да се каже. Госпожицата писна, естествено. Врътна се, мацна момчето. Включиха се и още няколко в мазалото. Омърляха се здравата. В същото време работата не секна. Момчетата си вадеха от мазето кофите и боклуците, ние отвън поемахме и носехме. И всичко с ей такива усмивки. И макар че им правехме забележки да не мацат (зарази има зер, но кой ти слуша), да не мятат кални лапи няляво-надясно, че летят пръски и към нас, и ние се смеехме. Учителите, които все искаме сериозно отношение и внимание.

После седнахме да отдъхнем, да пием вода и да хапнем. Нашите момчета и момичета си седяха с калните ботуши на земята, с мърлявите дрехи, хапваха си, смееха се и флиртуваха, а очите им грееха. Усмивките им не слязоха от лицата. Мръсни, уморени, гладни, но доволни от себе си и  от своята младост. Щастливи!

И си мисля, че бригадите, по време на които ние също бяхме уморени, мръсни и гладни, но весели, липсват. Физическата работа, усещането, че всички са мръсни и неглиже, разказването на вицове, замерването с мръсотия (домати, грозде при нас), пискането на момичета от някоя грубичка шега, заливането от неудържим смях им липсват на децата. Те просто бяха част от нашето израстване и явно и на тях им са нужни. 

Защото иначе общите им занимания не толкова ги обединяват и сприятеляват, колкото всъщност ги разделят и конфронтират. Защото общите им занимания са да ходят по магазини, да обсъждат материални придобивки, разкрасителни процедури и още кой знае какви неща.

Затова нашите гимназисти по своя инициатива си направиха бригада. И утре пак ще са на линия. Не защото някой ги задължава.

За гилдията и единността ни

Не сме единна гилдия ние, учителите! Склонни сме да философстваме повече, да казваме как е морално и редно, но да не се подкрепяме с дела.
Все делим нещо! Деца, пари по проекти, влияние в общините, успехи...
И в дните, когато трябва да си помагаме, го правим пак на думи. Без дела.
Живея в Аспарухово. Работя в най-пострадалото от наводнението училище - СОУ "Л. Каравелов".
След като почистихме около блока, в който живея, и в мазите на блока, днес се включих в почистването на училището. Работихме колеги, ученици от гимназиален етап, няколко доброволци и туй то. Всичко около петдесетина души. Нека са шейсетина.
А ми се стува, че е възможно в дух на солидарност директорите на другите училища в района - едно НУ, едно ОУ и една ПГ (и още едно ОУ в кв. Галата) - да изпратят по няколко колеги, които дежурят в момента, да помагат. Дори и да не им дават компенсации, сигурно поне по двама колеги от училище ще се включат. А гимназистите могат също да се освободят от занятия - мотивация ще се намери и за тях?
Всъщност някои ще кажат, че днешният ден бе обявен за неучебен и неприсъствен за училищата и детските градини в Аспарухово. Това значи, че за колегите и учениците от града се е отворил един прекрасен ден за плаж като компенсация за мрачните почивни дни.
Е, жалко. Хвърлих си думите на вятъра.
Няма какво да очакваме помощ от колеги учители. Ние не се държим като гилдия. На покани за концерти не откликваме, та за оказване на помощ ли ще се сетим?

Школски случки

Или три минути работа "по същество"!

ТОВА НЕ ВЛИЗА В ПЛАНА ЗА УРОКА!

Шести час. Един юнак специално е запазил за мен последния бонбон в кутията, за да ме почерпи за рождения си ден. Моля го да я остави с кутията на катедрата, защото ръцете ми са мръсни и започваме час. Оставя я. След мъничко всички надничат към кутията и се подсмихват. Върху бонбона е кацнала тлъста муха и си кротува.
- Госпожо, мухата яде Вашия бонбон.
- Нищо, де! Гладна е явно. - отговарям.
После внимателно измъквам капака (мухата си стои блажено на позиция) и затварям кутията.
- Госпожо, мухата вътре ли е?
- Вътре е!
- ?!?
- Бонбонът мой ли е?
- Ваш е!
- Сега и мухата е моя. Утре може да си я доведа на каишка като домашен любимец. ;)

Ама и пропуск!

Да взема да пропусна аз да публикувам постера на новия си клас тук! 

Анджела, Атанас, Борис, Виктор, Виктория,  Георги, Данаил, Елина, Емил, Живко,
Златомир, Искрен, Калин, Кристиян, Мария, Пламена, Славена, Тони, Явор и аз - Н. Калова

Смъмриха ме. Затова веднага бързам да поправя тази грешка.

На този постер моите нови ученици се разпознаха и отбелязаха.
А този тук беше на стария ми клас.

За недостига

Началото на учебната година наближава, но все пак още не е реалност. Обаче вече не мога да се наспивам и се чувствам като участник в този експеримент. Полза от съчувствие няма. Просто ми трябва да променя нещо към по-добро. Мисля, че знам какво. Дали обаче ще успея? И кога?

ТV7; "Галилео"; Експеримент "Безсъние"

  част 1 

  част 2 

 част 3 

 част 4 

VІІ-б от випуск 2012

VІІ-б

Бистра, Благовеста, Велин, Виолета, Владимир, Габриела
Галин, Гергана, Даниела, Златин, Ива, Иван
Йоана, Марияна, Паулин, Стелиян, Стефани, Юмис

Изключително различни като темперамент, интереси и нагласа за живота. Всички със свои качества и недостатъци. Предстои им още много - да растат, да учат, да съзряват, да преследват цели, да завързват приятелства, да изживяват любови, успехи, разочарования. И... какво ли още не.
На всеки един от тях пожелавам да стане човек на място. Дано след време се поздравяваме с усмивка и с добри спомени!

:) По детски :)

Татко и дъщеря в заведение:
- Ммм, хапва ми се пържола с картофки.
- Нали обядва преди час?
- Да, обаче ми се хапва нещо.
- Добре. Ще ти поръчам пържола, но държа да си я изядеш!
- Ти дръж, аз ще ям!
***
Ученик, който се бави с решението на задача по време на занятие по "Забавна математика":
- Уж казахте за бавна математика, пък Вие все "Бързо, бързо!" Защо ли се записах?
***
Отегчени кандидатгимназисти:
- И ние от "По жицата" изпопадахме "Немили-недраги" "По жътва".
- Не! Ние "Немили-недраги" "Заточеници"  пътувахме "До Чикаго и назад" с "Бай Ганьо у Иречека" и "На прощаване" с "Една българка" останахме "Неразделни" с "Опълченците на Шипка"!
***

Една приятелка със своите малки ученици

Похвали се моята приятелка и съученичка с нещо прекрасно - децата  от класа й ще ходят пеш реално и ще пътуват виртуално. Искрено се радвам за нея. Тя е учител, който всяка година прави нещо интересно и полезно за своите ученици.

Вижте блога й  и репортажа за новата инициатива, в която се включиха.

Снимката е от статията 

Global Children’s Challenge - Да се раздвижим

в блога на Дени.

Не е виц

Бащата:
- Добре де, "вали" кое време е?
- Дъждовно - отговаря синът след известно мръщене.

Чак такива трудни неща...

"Чак такива трудни неща не ми трябват на мен" - ми твърди една ученичка, на която й предстои да бъде в ХІІ клас на вечерната гимназия наесен, а напролет да държи матура. Съгласих се да я подготвям за матурата и днес имахме час. Стана ясно, че тази ученичка, чиято дъщеря също ще бъде дванайсетокласничка и я чакат задължителните матури, не различава съществително име от глагол, понятията прилагателно име и сказуемо са тъждествени, а главни букви в началото на изреченията не пише, защото "то сега аз за себе си ги пиша". Обаче претендира, че на тестовете от матурите "хваща" четворка и даже пише много грамотно и без грешки, в сравнение с другите от техния вечерен клас.

Питам се, и по други поводи съм се питала, дали тестовете ни са криви, дали идеята ни за матура с елементарни въпроси и отвратително ниска летва е крива, или са ни криви разбиранията, обществото, образователната система. Или пък нещо друго?

Ядосвах се на себе си, че си губих времето и се мъчих да наливам в трайно раздъненото образователно буре на тая закъсняла ученичка знания, които никога не са се застоявали в главата й. А колко сериозно се отнася към материала, към мен и към държавния си изпит, ще разберете от факта, че "урокът" ни се проведе при включен телевизор, който "не пречи". Днешната ни среща беше повече прах в очите на околните й, отколкото наистина тревога и ангажираност с бъдещия изпит.

Втори път няма да има, драга. Хвани си щерката и се подготвяйте съвместно за изпитите си! На мен ми стига!

Нова обица на ухото.

"На нов началник и на малко прасенце не се радвай, че не се знае каква свиня ще излезе!"

А аз даже и се похвалих пред света?!
Не си изписах вежди, ами си избодох очите сама с моето скоростно преместване от едно работно място на друго - за него разказвах точно преди седмица. Както и очаквах, колегите са свестни и отговорни хора. Учениците ми допаднаха много със своята искреност, светнали погледи и чистота. За дребните изключения не си струва да хабя думи.
Голямото ми разочарование дойде от некоректното и подвеждащо поведение на директорката. Аз съм открита и пряма в отношенията си с колеги и работодатели и съответно очаквам същото от тях. Когато обаче не го намеря, имам право на обяснение и на отказ от по-нататъшни ангажименти. Права ли съм?
Казусът е такъв: назначават ме да замествам титуляр до неговото завръщане с тенденция той да освободи мястото (причината и обстоятелствата не са важни в случая). Той е бил назначен на трудов договор с всички произтичащи от това задължения и придобивки. А аз съм назначена на неговото място, но като лектор! Ще ми се изплаща само и единствено сумата от х.хх лв. на реално взет час, ще бъда социално и здравно осигурена и ще имам 0.4% ТЗПБ. Но няма да мога да ползвам болнични (и да го получа няма да ми се плати отникъде), няма да имам отпуск.
Справедливо ли е?
Аз днес чак си дадох ясна сметка, че съм ощетена и подведена. Само за тази седмица изгубих пари в чист вид задето съм приела да започна тази нова и "по-добра" работа; загубих социалните си плащания от старата работа и трудовия стаж за тези 5 работни дни. До изтичане на предизвестието ще изгубя още 10. И ей ти тебе половин месец изтекъл!
Ако някой, от четящите този блог е компетентен, нека ми каже дали седем дневното предизвестие за напускане може да има лоши последици за мен. Трябва ли в заявлението си за напускане да изтъкна причините за това решение и какви реакции може да очаквам.

ПП Имам предложение за работа с коректен договор, макар и отново временен. В края на краищата финансовият интерес не е за пренебрегване. В наши дни е даже водещ.

Показно

За показното представяне базата на руския оздравителен комплекс "Радуга", на което присъствах преди десетина дни, продължавам да си мисля. Относно перфектната база на архитектурния комплекс не ми се говори - налели едни пари едни хора и се получило наистина чудесно място за почивка на деца и възрастни от Москва на българска територия. Хем са в чужбина, хем се чувстват като у дома си хората.
Занимават ме обаче въпросите, свързани с обучението на децата (1 000 почиващи в една смяна), което цели да компенсира в някаква степен пълното изоставане от учебния материал за четирите седмици отсъствие от училище.
Та значи учениците са на лагер тук за 4 седмици, през което време имат учебни занятия от по 4 часа дневно и още 2 часа самоподготовка в пригодени за целта зали. Обучават се тези деца в две смени от 39 учители по основните предмети - руски език и литература, английски, немски, френски и български езици, математика, физика, химия, биология, история и география. Занятия по музика, рисуване, физическо и информационни технологии имат, но организирани като запълващи свободното време и според интересите на децата. Тези съпътстващи занимания се провеждат не от учители, а от друг тип педагози и организатори, т. нар. "вожатые" (лидери).
Като че ли у нас точно съответствие на термина и длъжността няма - преди такива хора бяха дружинните ръководители, а сега ми се струва, че най-близко до тях са професионалните аниматори. Та тези "вожатые" организират свободното време на децата, занимават ги в клубове по интереси, възпитават ги и ги дисциплинират. Сигурно на всички във Варна са им правили впечатление спокойните организирани групи деца, вървящи по двама в свободен строй, които не шумят необуздано. Тези групи са дисциплини и ролята на водещия не е пъдарска! Попитах някои от колегите (в свободния разговор преди да се разделим) как постигат такава дисциплина, как се занимават с децата, та учениците им имат такова поведение. Отговориха ми, че те само преподават - гледат си само учителската работа. За всичко друго се грижат тези млади хора - лидерите. Те са обучавани в специални училища, някои са студенти по педагогика, но всички са назначени да водят децата по определен път на развитие. Разказаха ми колегите, че в началото на предната и тази смяна всички деца (все пак някои са богати, други бедни; някои от централната част и от реномирани училища, а други от крайни квартални училища) били шумни, невъздържани, някои - високомерни... Още в края на първата седмица се наблюдавала промяна у всички - приемали дисциплината и културата на поведение като нещо нормало, не шумели, започнали да поздравяват. И най-важното - това им харесвало! В края - ние бяхме там в деня преди да отпътуват обратно за Москва и се подготвяха за заключителния концерт и празничната вечер за закриване на смяната - всички са уравновесени, спокойни, проявяват уважение едни към други и към всички останали. И беше така. Сама видях. Ние разглеждахме сградите и залите, съпровождани единствено от директора на центъра и от преводачката. В това време наоколо си щъкаха деца; някои репетираха, други се суетяха с някакви костюми, трети просто си седяха и си говореха, четвърти имаха спортни игри на закрито - ние пък им пречихме в някаква степен. Когато обаче няколко момичета и момчета ни поздравиха, докато се разминавахме по коридорите, ние съвсем си облещихме очите. Та те дори не бяха с придружител, който да им напомни да поздравят! Те просто поздравиха, разминавайки се с някакви хора!
Не зная дали цялото наше посещение, всичките ни срещи с деца по коридорите на комплекса и в залите е било режисирано. Мисля, че на никого не му е било приоритет да ни показва лустросано лице, както това ставаше по време оно (че и сега у нас, щом се посрещат големи "клечки"). Мисля, че видяхме един нормален делник в този оздравителен детски комплекс на Камчия. Обаче ни беше направено показно как работата с децата не се прехвърля само върху учителите; как се влагат пари в образованието, в здравето, във възпитанието и в дисциплинирането на подрастващите. В крайна сметка как се грижат хората за бъдещето си.
Обещаха, когато се построи училищната сграда, отново да ни поканят, за да видим какво се казва пълно оборудване - с кабинети, лаборатории и всичко, както е според най-дебелите книги. Дали тогава ще кажем "Вот это да!" или нещо друго - когато му дойде времето. Сега - цъкахме с език и до голяма степен им завиждахме.

Нова възможност за обучение

Появи се нов сайт - виртуална школа по български език "За буквите". Насочен е към българите в чужбина, които държат децата им да не губят връзка с корените си и да знаят български език. Виртуално ще се събират деца от български произход, живеещи в най-различни части на света в една класна стая и ще учат български език и българска литература. Целта е да се запази връзката на българите по света с родното.

Тъй като и аз съм член на екипа, пожелавам на всички нас - много виртуални ученици и спорна работа, на двигателя на целия проект - Мари - още по-заразен ентусиазъм, а на сайта - много, много потребители!

Чудя се

Обикалям, подавам документи за работа.
На събеседването днес в Хуманитарна гимназия ме укориха, че съм написала "Желая да бъда допусната до конкурс за заемане на свободно работно място...". Трябвало да пиша "допускане до събеседване", защото по КТ конкурс се обявява по специална процедура. Добре, съгласих се. Приемам, че грешката е моя. Вече ще "прецизирам тези неща", както се изрази госпожата директор.
Отивам на друго място - икономическата гимназия. Там пък не харесаха заявлението ми, защото пише: "Желая да бъда назначена". Помолиха ме да препиша текста, като заменя съответния пасаж с израза: "Желая да бъда допусната до кандидатстване за заемане на свободното работно място".
Чудя се сега с подаването на пълния комплект документи не кандидатствам ли за съответната позиция. Струва ми се нередно така да се формулира текстът на заявлението. Моята логика е, че с подаването на заявление, автобиография, и още толкова документи аз вече кандидатствам за работата; искам да бъда назначена. Разбира се след подбора по документи и евентуалното събеседване все някой от всички кандидати ще бъде назначен. А моите надежди са това да бъда аз. Така, както изискаха да пиша, излиза, че още не съм кандидат.
Каква ли съм?

Разговор за книги

Говорихме си с няколко десетокласници за нещо извън учебната програма, но пак свързано с книгите, четенето и читателските вкусове:
- Поне започнете да четете книгите, които догодина ще учите. Дори да не успеете по някаква причина да ги дочетете, почнете ги! Да сте наясно за какво се говори в тях.
- Нямаме време! - заявява едно момиче. - То сега - плаж, работа...
- На плажа си вземи книжката! Ако не е от препоръчителната литература за 11 клас, то поне някоя от модерните в момента, от филмираните.
- Че каква е разликата? По-добре да гледам филма!
- Огромна е! Като прочетеш книгата и като я сравниш с филма, ще видиш. Чела ли си "Властели...
- Оооо, аз такива тъпотии не чета! Там разни измислени - хора ли са, маймуни ли са? Глупости разни - харипотъровци, магьосници, здрач-мрач, аватари... Простотии!
- Чела ли си "Властелинът на пръстените" или друга от тези?
- Не!
- Прочети я и тогава се изказвай!
- Аз такива работи не чета! - категорично е момичето.
- А какво четеш в момента?
- Амиииииии... в моментаааа...
- Списания?
- Ааа, не! Гледам новини и такива работи.

(пауза; поглед с повдигнати вежди; подсмихвания)

- Аз почвам, ама след няколко глави ми стават скучни дебелите книги - включва се друго момиче.
- Чети разкази! Опитай да четеш няколко различни книги паралелно! Може ти да си от този тип читатели. Важното е да четеш - така ще имаш мнение какво ти харесва и какво - не. Пък ако можеш и да обясниш защо ти харесва тази или онази книга...
- Миналата година почнах разказите на Иван Вазов, ама... Станаха ми скучни, нищо не разбрах. Ама сега ще пробвам пак!
(...)

Разговорът продължи, но нямам сили да го пресъздавам нататък.

Първото момиче, най-приказливото и най-гръмогласното, така си и излезе от час - с вирнат нос, размахвайки пръст и леейки нещо като "Айде бе, тая ли ще ми каже!" - непримирима с идеята, че трябва да познаваш нещото и после да го характеризираш.
Второто момиче и другите от присъстващите изглеждаха замислени на излизане от стаята.
Струва ми се, че те може и да прочетат поне разказите на Елин Пелин за догодина.


***

На участвалите в разговора
"Моята библиотека"
на този етап не им липсва.
Те не се интересуват от този проблем.
Надявам се
поне на някого от тях
след време да
му пука за книгите, в какъвто и формат да са те.

***

Гражданска петиция срещу свалянето на законната електронна библиотека chitanka.info

***

Когато Бог иска да накаже някого, прави го учител.

Не се сещам откъде се е взела тази мисъл в моя тефтер, но тъй или иначе я намерих. Не ще я тълкувам тук. Просто я споделям.

С чанта на гръб или с тетрадка в джоба.

Вчера слушах, че само в две общини на България се грижели за здравето на учениците - били проведени профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на учениците за сметка на общината.
И какво от това? Това ли е грижата за здравето на учениците?
Ами като се установи лека или тежка степен на изкривяване, кой ще се грижи за лекуването на това дете?
Пак в репортажа, който слушах, казаха, че гимназистите като цяло си били решили проблема - ходели с по една тетрадка на училище. Айде - откриха Америка. Това да не е от една-две години, господа журналисти? Повече от 20 години практиката е такава.

Какво прави министерството и училището по въпроса?
Продължава да

• издава учебници, които са недостатъчни за подготовката на ученика - носят се по няколко допълнителни книжни тела (сборници, помагала, учебни тетрадки, обикновени тетрадки), пъхнати в раницата, чието съдържание тежи над 5 кг.;
• одобрява отпечатването на учебните книги на луксозна (гланцирана) и много тежка хартия;
• одобрява учебни графици с по над 5 учебни часа дневно (то как ли да се включат всички часове в 5-дневна учебна седмица я);
• принуждава учениците да си носят товара като камили всеки ден от дома до училище и после по коридорите от стая в стая (а колко деца, дори седейки на столове или чиновете си, се кривят, защото раницата е на стола зад тях, за да не се цапа на земята).

Според мен може да се работи на местна почва или в национален мащаб в посока

• необходимите за самостоятелна подготовка материали да се отпечатват в едно книжно тяло, наречено учебник;
• всички допълнителни сборници, помагала, таблици, атласи и т.н. да са част от оборудването на кабинети и да се ползват свободно от учениците в час и в свободното от часове време за самоподготовка - те ще се ползват успешно поне 5 години от няколко випуска;
• хартията на учебниците да е евтина и лека - цветни картинки могат да се отпечатват и на обикновена хартия;
• да се намери вариант, при който учениците да разполагат със собствено шкафче за учебници и тетрадки, за да не ги мъкнат постоянно нагоре-надолу по сградата и по улиците от и към дома;
  
• да се мисли за редуциране на натовареността - 6-7 часа дневно е много (скоро си видях моя програма от 8 клас, която показа, че сме учили 6 дни в седмицата, като в понеделник сме имали 6 часа, в събота - 4, а в останалите дни по 5), пък и високият академизъм, който се гони по предмети, е плод на болни амбиции;
• да се стремим към обучение по интереси и възможности - стига с уравниловката, децата, както и големите не са еднакви.

Когато едно дете свършва учебните занятия в 13.45 и в 14 часа трябва да е на тренировка на 15 километра от училището, повечето родители се отказват да правят организационни схеми и му опрощават спортните занятия. После се вайкаме, че не спортуват, че са дебели, мързеливи и неорганизирани децата ни. Ние сме такива и ги правим като себе си. Това е положението.
А статии за чантите на гърба и тетрадките в джобовете можете да прочетет тук и тук.

Да се грижиш за учениците в своята община означава не само да осигуриш профилактични прегледи, а да предотвратиш причините да се стига до масово изкривяване на децата. Означава също да поемеш поне в някакква степен заплащането на спортните занятия извън училище; да осигуриш място за лични вещи в училище; да предвидиш, че децата имат нужда и от културни и спортни занимания и да направиш учебен график, съобразен с това. Грижата за децата не свършва с това, разбира се - просто маркирах някои свои виждания.

Пък мерака на учениците да са абсолютно изрядни се убива толкова бързо, че е нормално да махнат с ръка и да кажат "Абе, я си гледайте работата!" и да си пъхнат тетрадка в задния джоб на дънките, колкото да има.

Кое е по-скъпо

Два бележника с две подвързии + две лични карти с две подвързии = 1.70 лв.

Проста бакалска сметка: бележници - 2х15= 30 ст.
карти - 2х3= 6 ст.
общо документи = 36 ст.
подвързии - 2х2= 4 бр= 134 ст.

Излиза, че найлоновите подвързии са по-скъпи от самите документи. Бравоссс!
Сигурно защото подвързията е по-важна. Ние някак много наблягаме на опаковките и почти не се интересуваме от съдържанието.
Да на лустрото!
***ще ме избие на простотии ***

Ей такива ми ти "нормални" български работи.

Има и непразнуващи

Доста колеги не празнуват първия учебен ден. Някои са току-що съкратени, други търсят професионална реализация от повече време, трети, заблудени от някоя уж по-добра възможност, искат да се върнат в класните стаи. Проблемът е, че влизането в училище е много трудно. Обявяват се места за учители. Обаче в повечето случаи има влияния отвън и страхове отвътре. Известно е как се обаждат шефове, началници, дарители, спонсори и "препоръчват" някого. Известно е също, че директорите трудно правят избор измежду десетките кандидати. Обичайна практика е да се подберат по документи няколко кадидати и да се повикат на събеседвне. Ако на неодобрените кандидати има някой да се обади и да съобщи, че не са одобрени за събеседване, добре. Това, за съжаление, са изключения. Известно е, че за назначаване са предпочитани познатите лица. Ако по случайност си бил като заместник в училището, ако с директора се познавате от друго училище, ако колегите се застъпят за теб като кандидат... Много фактори влияят при назначавенето на нов колега. Това е ясно.
Но когато си обикалял от училище на училище, когато си се навадявал поне на събеседване да те извикат (и там или да се представиш добре, или да се изложиш) започваш да мислиш за себе си и за директорите все по-лоши неща.

Редно е да получиш обяснение защо не са те извикали на интервю, обяснение за това кое не ти достига, че да си сред избраните за разговор очи в очи. Така ще си наясно, че избраните имат нещо вповече на везната (и ти знаеш какво е то).

Как се чувства учител, който не е никъде на 15 септември? Ще обасня.

Чувства се като ненужен многознайко. Уж е доказвал себе си и способностите си, уж е давал всичко от себе си, а е извън системата. Чувства се като просяк, на когото са хлопнали вратата пред носа. Уж не се отчайва, уж запазва оптимизма в себе си, уж вдига нос, за да не показва отчаянието си. Обаче само уж.
Много такива учители са готови да започнат всяка друга работа, защото с диплом за ВО никой не се е нахранил и облякъл - нужни са пари за живеене. Готови са да станат чистачи в училище, миячи на съдове, продавачи, шофьори. Обаче без препоръка от познат и другаде не ги искат, защото задават въпроси, защото мислят и защото искат да разберат същността на работата.

На първия учебен ден на много колеги не им е до празник. На себе си и на тях пожелавам успех в запазването на самоуважение (на първо място) и после да си намерят подходяща работа. Защото без самоуважение за никъде не сме.