"Горкий българский язик що патила е изпатил и продължава да пати. Сяко вапца и маца вътре как му падне."
"Не знайте древний българский язик, откъде е дошъл и какъв му е златотворний корен! Че научете ся тогаз! Туй е срамно тез работи да ги не знайш бе, аланкоолу! Българин ли си ти, или филанкишията? Защо туй са все пак различни неща. Я да ся образоваш, да ся возвисиш! Аз ще ти помогна, чак толкоз друг ако няма. Не бой ся, дето ся вика."
Мой близък страхливо сподели с мен един свой разказ. Не пожела да напиша името му, не иска и никакви линкове към други негови авторски текстове. С пълното ми уважение към него и страховете му споделям тук неговия текст откровение.
Приятно четене!
Е, може да сте
чували, ама може и да не сте. Затова да си кажа от сърце туй, що много ме
човърка.
Има едно
Страхливо. Чували ли сте за него?
Дали пък не
сте го виждали? Май-май някои го познават, а?
Има едно
Страхливо. Кога се е появило и настанило тук на топло, не зная. Зная само, че
трудно го удържам.Честичко се изтъпанва и като пълководец издава команди, на
които не мога да не се подчиня.
Имам едно
Страхливо. Аз си го имам! Мое си е! Честичко го гоня, хокам го, защото го
мразя. Не. По-скоро се срамувам от него. Ама то си е тук и си е мое.
Ах-а да повярвам, че съм го
прогонил, то се пръкне отнейде баш когато хич не ми е до него. (Все ми изниква,
когато съм решил да се покажа смел и решителен! Тюу!) Чудя се с чуждите
Страхливи ли иска да си похортува, или от мене да избяга.
Страхливото
не съм го канил и хич не го искам. Май. Ама като ми се разсърди и си изпокрие
мустачките, баш в смелите безумни моменти най-много ми липсва.Тогава си го
търся. Моля му се да се появи като мое второ Аз. Втори акъл да ми даде. Да ме
спасява от Смелото. Затуй се чудя искам ли го, или го не ща. Ама наистина се
чудя. Кой да ми каже, обаче? Кога да го потулвам на тъмно и кога като спасител
да го викам? Че може ли хич пък без Страхливо да живее човек?!
Аз, като се
замисля, май си го и харесвам моето си Страхливо.То си ми е като собствената пръдня, дето се
вика. Стиска си я човек – зер е некултурнода я отърве пред хората – ама тайничко и без свидетели си я пуска на
воля, че да не изригне. Своето си, пък било то и пръдня, някак на хубаво си
мирише – родно и близко, уютно някак! И като се появи (Ама не е ли така след
операция на стомах и апендикс?) всички й се радват, щото е ясно, че чарковете
вътре са на мястото си и не отказват да бачкат.
Та
затова сега си мисля, че ако ми ампутират Страхливото, ще трябва да ме срещате
вече с „Ай, завалията!”
Чета и си записвам онова, което силно ме е развълнувало или сякаш са изказани с чужди думи мои мисли. После имам моменти, когато се връщам към старите си записки и откривам актуални истини, отнасящи се до мен в конкретния момент. Така и сега. Едни цитати ми избодоха вчера очите. Днес ми се разкри защо точно на тях попаднах от всичките, събирани през времето.
Из "Амазонката от Варое" на Боян Биолчев: Заличено ти е миналото, настоящето ти е забранено - оттук нататък за какво ти е бъдеще! Из "Летопис на смутното време" на Вера Мутафчиева: Из "Захапи за врата" на Тери Пратчет:
Ако е пълно, дебелоочието сломява всяка съпротива.
Той принадлежеше към хората, чиито амбиции превишават не само способностите им, но и здравия разум. (...) Но за Ираклий нищо по-малко от императорския трон не би могло да се приеме за щастие.
На много хора им идеше да отворят с чук черепа на Ираклий, за да видят какво има вътре.
... с ромеите нищо не се знае, освен едно: че никога нищо не се знае.
- Надявам се, разбирате колко е важно това.- Разбираме - прекалено готовно отговори за всички Кара Мустафа. Просто бе забелязал колко излишно е да спори. Вече свикнаха с тоя обичай на Пазвантоглу: да обсъжда безкрайно с Дивана си въпроси, които отдавна е решил.
Защо хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло.
Във всечий човешки животима възход и заник. И всеки човек - докато възхожда - не иска да знае какво струва неговият възход на другите; и всеки човек - когато захожда - много иска другите да знаят колко тежко е това.
... един-единствен вампир успява да държи цяло село в озлобено покорство.
Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули.
И според двете обаче се подразбираше, че те винаги са в средата на всичко, а останалия свят го има, за да се набъркват в делата му.
Той смяташе, че от законите все пак има полза понякога, и ги спазваше, когато му беше удобно.
Един герой на Ц. Родев, богомилски проповедник или един от т. нар. съвършени, кратичко обяснява що е то венчило.
Ние, богомилите, не признаваме вашето венчило и изобщо нямаме такъв обряд. Венчилото е измислено от Сатаната, за да оковава душите на по-гордите люде.
Как ви се струва?
И още няколко цитата от същата книга:
Избягвай дружбата на лошите хора и враждата на добрите! (Епиктет)
Той беше призван да води един славен народ, а живееше с мисъл само за богатства, пиршества и удоволствия. Онзи, който забрави народа си, не заслужава да живее.
Щастието, както есенните плодове, трябва да откъснеш навреме. (Епиктет)
Само мъртвият враг не е враг.
Заплашването е силата на слабите.
Без крайна нужда не трябва да се прибягва до ножа както в медицината, така и в политиката. (Плутарх)
Няма по-добър камшик от страха.
Щастието не се мери с продължителността, а с дълбочината му.
Цончо Родев е написал немалко книги - исторически и фантастика. Аз съм чела само тази книга и то отдавна. Сега я препрочитам и си вадя цитати.
Когато един мъж е на тридесет и пет години, притежава самво меч, кон и два ката дрехи, а богатството му се състои в повече битки зад гърба, отколкото златици в кесията, редно е да не се чувства съвсем безгрижен и да се позамисля за бъдещето.
Човек има две уши и една уста, за да може два пъти повече да слуша, отколкото да говори.
... глупец е, който се вторачва в събитията, а не се потрудва да надзърне и зад тях.
Тези, които искат да живеят спокойно, трябва да предугаждат опасностите и да ги предотвратяват.
Действай бързо, смело и умно! Бог ще ти помогне, защото обича дръзките!
... тегло човешко и данъци край нямат. И на оня свят не се свършват.
Бях чувала, че в някои страни на тоалетната хартия отпечатват интересни и занимателни неща. Е, сега разполагам с едно парче такава - марка Зева.
Синът се върна от пътешествие и ме изненада с този "сувенир" от хотел в Инсбрук.
Четох, четох и си мислех, че кратките текстове са вицове.
Да, ама не. Оказаха се мъдрости. Преводът е на сина.
Финансов гений е онзи човек, който печели пари по-бързо, отколкото семейството му успява да харчи.
Старай се и бъди спокоен - гневът ще те настигне така или иначе. (Буш)
Най-доброто приятелство се намира там, където човек най-малко го очаква.
Човек пътува не за да пристигне, а за да бъде на път. (Гьоте)
Две сърца, които бият заедно, могат да преживеят сърдечен удар.
Не времето, което имаме, е малко. Времето, което не използваме, е много.
Вдъхновение човек може да получи навсякъде. Например българинът може да се впечатли и, мъдрейки се на тоалетната чиния, може да научи например кучешката теорема от геометрията, някое и друго съзвездие или пък правилото за употреба на пълен член в българския език. За някои може да е полезна и таблицата за умножение.
Що пък не!
Цинизъм над цинизмите е представител на министерството, загрижено за здравето и живота на хората (нарочно не казвам гражданите на България) да говори, че изтеглените от пазара опасни за здравето зеленчуци могат да се използват за храна на животните или пък да се дават на благотворителни организации. На кои животни ще се дадат? На отглежданите за храна на хората? На животните от зоопарка? На кои точно? Иииии... На кои благотворителни организации ще ги предоставят? Това ли ни е благотворителността? Ако е това, не си заслужава името "благотворителност"! Трябва да е злотворство!
Чудя се колко ли такива благотворителни пратки са приети по домовете за деца и стари хора, по детските градини и подразделенията на Служба "Социално подпомагане" у нас през годините.
Дори някой да ми обясни, че тези зеленчуци няма да се доставят на български организации, а ще се пращат в чужбина, няма да ме успокоят. Просто защото цинизмът и безочието са си такива винаги и навсякъде!
От з:з9 до 4:40 минута на репортажа Слави Кралев от Министерство на земеделието и храните обясни какво ще се прави с иззетата зеленчукова продукция. Така обясни, че на мен ми настръхнаха косите! Чуйте неговото изказване! Може и да го прочетете - записвах дословно думите му.
"Става дума за мярка, финансирана от бюджета на Европейския съюз, с която се компенсират тези зеленчуци, които няма да бъдат реализирани на пазара. Първото условие за участие в тази мярка - зеленчукопроизводителите да бъдат регистрирани по реда на Наредба №3 като земеделски производители и тази регистрация да бъде с дата не по-късна от 25. май, тъй като мярката се прилага в периодда от 26. май до 30. юни. В тази мярка могат да участват производителите на оранжерийни зеленчуци, като за тях се прилага, така да се каже, първата част от нея, така нареченото "изтегляне от пазара", при което събрана вече продукция, може да бъде унищожена, може да бъде използвана за храна на животните или да бъде предоставена безплатно на благотворителни организации..."
Тук набързо репортерът на телевизията се намеси и насочи разговора в "правилната" посока, но думите са си думи и г-н Кралев изтърва особено цинична, според мен, информация.
Изпратиха ми по пощата писмо, в което пак ме караха да препратя на определен брой приятели красивото послание. Е, на мен ми омръзна да получавам такива приятелски откровения и отдавна не ги препращам на хората от моя списък с адреси. Понякога ги чета, признавам, но често ги трия. Приятелите, които ми ги пращат, да не се обиждат - това не е въпрос на пренебрегване. Смятам, че е излишно да чета такива красиви думи, а да не получа две думи накръст, предназначени точно за мен. Едно "Здрасти, как искам да се видим!" ще отнеме точно толкова време за изпращане, а ще ми стопли много повече сърцето. Та значи, последното такова писмо го прочетох. После открих текста в Public Republic, а навярно го има и на десетки други места. Забавлявах се да чета детските обяснения за това какво е любовта. Някои сякаш бяха казани за мен и моето семейство:
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)
Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)
Аз бих допълнила: Любов е, когато мъжът ми изключва алармата още при първото тихо звънване и после се облича на тъмно, за да не събуди мен, спящата. ... когато децата са ни оправили леглото за лягане, защото ние сме отишли на театър или ресторант с приятели и ще се върнем късно. ... когато чета или разказвам приказки на децата, нищо че те са вече пораснали. ... когато синът се върне отнякъде и каже "Хайде да ядем!" и няма време дори да обясни колко му харесва простата манджичка, а само възкликва, дъвчейки "Ммм-м-м! Мммм!", а аз го гледам доволно. ... когато в колата, пътувайки нанякъде, всички пеем старите дядови песни или пък някакви други - дори и да не им знаем думите. ... когато аз или съпругът ми отидем на среща с приятели, а другият го чака у дома спокойно и не звъни през пет минути с ненужни въпроси и демонстрации на загриженост; когато имаш и даваш свободата на другия да се среща с приятели, съученици, колеги и познати без да висиш на врата му като камък. ... когато се прибера разстроена или плачеща, а мъжът ми ме хване за ръка и ме изведе на дълга разходка, или пък ме прегърне и изчака тя хубаво да се нарева. Обясненията неминуемо следват - кое и защо ме е извадило от строя. ... когато видя две парченца от разчупения и изяден шоколад да ме чакат в хладилника. ... когато синовете се обадят, за да предупредят, че ще закъснеят.
Абсолютно съм сигурна, че всеки може да допълни по свой си начин списъка. Ако някой прояви желание - моля! Коментарите са на ваше разположение. Далеко ще бъдем от откровенията на децата, но това не значи, че не можем да обясним какво е любов простичко и красиво. Нали?
Винаги съм се впечатлявала от хора, които умеят да се изразяват кратко. При това са красноречиви и думите им са мъдри. Ето няколко от късичките истини на Тери Пратчет:
... модата напоследък е момичетата да имат по себе си по-малко мръвка отколкото по месарски молив.
Било е нечестна придобивка, а сега е приход от най-обикновена кражба. Животът става доста по-лесен, когато се научите да мислите правилно.
Армията може да е луда, но поне е измеримо луда. Надеждно нормална.
Ако това не е пример за крути политически мерки...
- Кой е тоя полковник Придж? И как е прочистил парламента? - Полковник Придж е бивш колар, много умен човек, който докато карал колата си, забелязал едно нещо: когато на пътя ти има камък, по-добре и по-бързо е да го махнеш, отколкото да се опиташ да минеш с колелото над него. И тъй, от 251 члена, от които се състоеше парламентът, 121 му пречеха и можеха да преобърнат политическата му кола. Той ги вдигна, както по-преди вдигаше камъните, и ги изхвърли от парламента.
Никой не бе доволен от това, което има, от положението, което заема. Ако изнемогваше в неволя, ламтеше за имот и богатства. Ако беше богат, жадуваше за почести и знатност. Ако имаше и високо достойнство, съжаляваше, че му липсва това, което имаше най-бедният и което никой не ценеше, когато го има: младост, хубост, любов...
Всяко ненаказано провинение води след себе си още десет.
Истина, казана някак между другото от герой от филма "Васко да Гама от село Рупча". Днес попаднах на последната серия и тия думи ме цапнаха с актуалността си.
Да се биеш е лошо! Но ако се налага да се биеш, бий се до победа!
Тери Пратчет
В последните месеци все повече блогъри пишат за политика, избори, партии и лидери. Ясно е, че всеки има мнение. Някои съумяват да го формулират и изкажат, други (аз самата съм от тях) са объркани и сякаш потъват в блатото, наречено политика.
На всички активни граждани пожелавам в боя да стигнат до победа. Смятам, че в политическия бой се ражда доброто за обикновените хора в България.
На новите лица в предизборните листи пък пожелавам да помнят как и защо са влезли в политиката и какви са били целите им.
Някога ми се смееха, че не е трябвало да се раждам момиче, защото съм харесвала неща, които харесват момчетата. Аз пък мисля, че хубавите работи не може да се харесват само от мъже или само от жени. Например страшно ми въздействат всякакви изпълнения на тъпани и други ударни инструменти. Скоро у нас беше японска група, свиреща само на някакви барабани - те ме накараха да чуя сърцето си. Навремето, когато за пръв път на живо гледах добруджански ръченик (само мъже, носещи крини и играещи около тах и на тях), помня, че цялата настръхнах. Може би това е било първото ми еротично преживяване. Сега продължавам да се захласвам по такава музика и по мъжки танци - предимно фолклорни. В женския танц има друга емоция, а в мъжкия (независимо дали е грузински, български, цигански, ирландски, негърски или друг) зарядът е някак първичен, кара кръвта ти да заври, може да те доведе до екстаз или до екзалтирана готовност на изключително физическо и емоционално изпитание. Сигурно с тази моя пристрастност може да се обясни и защо харесвам Висоцки, Любэ, Епизод (не всичко) и като цяло мъжкото хорово пеене. Та да се върна към твърдението, че е трябвало да съм момче. Ако се върнем към природата, ще видим, че мъжкият трябва да покори женската с различните си умения. И аз обичам да ме покоряват в този смисъл. Та сигурно затова е нормално да харесвам тези неща и не е грешка полът ми. ;) Ивайло Петров в "Хайка за вълци" има страхотно описание на гагаузки танц и влиянието му върху хората. Ако някой има подходящ илюстративен материал към него - може да ми прати линкче.
"Насред всеки мегдан в околните села имаше един кръг, наречен „гагаузки харман”, имаше го и сред нашия мегдан, където ставаше хорото. В този кръг те играеха прочутата си тропанка два или три пъти в годината, и то така, че там никога не растеше трева. Кавалджиите им пристъпваха рамо до рамо по окръжността на хорото, а играчите, хванати за поясите, започваха бавно и леко, после навеждаха глави напред като овни, приближаваха се плътно един до друг, стесняваха кръга с прикляквания напред, докато опрат калпаците си в кавалджиите, и започваха да дънят с чизмите си земята така настървено, че мегданът трепереше, а хората ги гледаха в захлас, завладени от първичната им сила и страст."
"Държавата се създава от разнообразни неща. Идеи. Лоялност. Спомени. Те някак си съжителстват. И всички сътворяват някакъв начин на живот. Не живот като да имаш тяло, което да обитаваш, а по-скоро като живееща идея. Направена от всички живи създания и от всичко, за което те мислят. И всичко, за което хората преди тях са мислили."
Колкото ми харесва тази мисъл, в контекста на цялото мое четиво, толкова ми е трудно да го асимилирам, но пък и толкова ми допада. В този дух - нашата държава, погледната като една живееща идея, дали може да се възприема като един цялостен жив организъм или по-скоро като урод от половинчати мисли и идеи и непълни спомени?
Чета "Посестрими в занаята" на Тери Пратчет. Тоя човек ме изумява с невероятните си герои. Та ето какво казва една от героините му: "Мъдростта е нещо, с което човек трябва да се сдобие сам". Мъдри ли са думите на тая добра вещица?
И още нещо, на което ме наведе един пасаж. Всички търсим идеалния красавец или съвършената красавица. Е, да де, ама, реално осъществими ли са ни бляновете?
"Шутът рискува да надигне още малко глава и зърна за пръв път Маграт (...) Шутът затаи дъх. В дългите нощи на студените камъни пред кралската спалня той бе мечтал за жена като нея. Въпреки че, ако се замисли човек, не точно като нея. Жените в мечтите му бяха малко по-надарени в гръдната област, носовете им не бяха толкова зачервени и остри, косите им бяха по-дълги и буйни. Но либидото на Шута бе достатъчно интелигентно, за да направи разлика между невъзможното и постижимото, и бързо включи няколко филтриращи програми. (...) Шутът плахо се изправи на крака, като предизвика порой от звънтящи камбанки."
Как мислите не е ли прекрасно, че повечето хора ги води истински интелигентното им и разсъдливо либидо? Мнения?
