За и против

Днес големият ми син (почти на 16) беше на лекар отново. Има упорито главоболие и тръгнахме по лекари да търсим причината. Вчера след обстоен преглед и рентгенова снимка изключихме причината да е в зъбите. Днес са му правили снимка на синусите и специалистът (жена) установява, че има възпаление и го определя като сериозен проблем. Аз отидох в края на прегледа, когато вече тя изписваше лекарствата. Понечих да обясня, че от години не е пил лекарства, че чувства облекчение, докато е във водата, но реакцията беше стряскаща -10 дни на антибиотик (Зинат) и после евентуално физиотерапия. Проверих за стойността на изписаните в рецептата лекарства и се ужасих - над 60 лева за 5 дни!? А трябва да ги пие 10!?!

Бях готова да ги купя - нали за здраве всичко се дава. Хубаво, че звъннах на нашата докторка. Тя от години ни лекува с хомеопатия! И според нея антибиотикът не лекува синузита, а само приглушава симптомите. Та тя ме успокои и увери, че може да лекува синузит с нейните методи. Ще пие хомеопатия, а после ще ходи на физиотерапия. Въпросът, който е трябвало да задам (ама пусто като не разбирам от медицина), е защо не му направят посявка и тогава да се решава как да се лекува.

Какъв ми е проблемът?! Ами дразни ме това, че докторите, лекуващи по методите на класическата медицина, не изслушват оплакванията на пациента; че са забравили да се вслушват в тялото; че бързо и без много да се церемонят решават лечението да става с антибиотици (а е доказано, че те не са панацея). Доволна съм от нашия лекар хомеопат, защото тя отчита различни сигнали на конкретния организъм, че се вслушва в това какво говори пациента, отчита моментните различия и отклонения в обичайните предпочитания на човека пред себе си. Тя изслушва, съчувства, подкрепя, окуражава пациентите си. Тя е и лекар, и психолог и приятел. Може би другите лекари, принудени да спазват някакви процедури, да попълват документи, да гонят поизводителност или брой обслужени болни са забравили именно това, че болният иска да види в лицето на доктора човек, загрижен за здравето му. Ей това човешко отношение и внимание страшно ми липсва. Лошо ми е, че съм принудена да ходя по прегледи, после на всяко чуждо решение с моята докторка да правим ревизия и после да лъжа, че съм се излекувала с антибиотици. Ядосвам се задето не чувам простички обяснения от лекарите и задето не ми дават възможност сама да реша и избера за себе си вариант.

Момчешки работи

Момчетата стават в 6:30 и тръгват за тренировка. Днес по изключение - следизборно - съм у дома и чакам да се върнат двамата. Имаха малко работа в града и не се тревожех, че в 11:15 още ги няма. Но като се върна баткото и като каза, че са се разделили преди повече от час, на мен ми се дръпна фъша. Оказа се, че малкият е звънил два пъти на мобилния, ама като не съм чула... Звъня - не вдига. Косата ми почна да се понадига, обаче не си признавам. На петото позвъняване той отвори и въодушевено ми съобщи, че е решил малко да повърви и е вече след моста!?! Ама няма страшно, щото не вали, сам си крачи бодро, бодро и скоро ще се прибере! Ей такива ми ти момчешки работи. И как да реагирам? Приемам истината , каквато е и го чакам с чаша чай с мед. Нали след още 30 минути се прибра вкъщи като смел и решителен победител... Решил и изпълнил своето си решение. Притеснението ми си е пълно, ама нали мъж трябва да става...

При положение, че някой има да ми даде съвет, да ме укори или подкрепи - направете го. Чакам коментарите с нетърпение.

Стари работи

Чували ли сте за списание "Естрада"? Не съм сигурна колко време е издавано и дали още се издава, но скоро намерих своята сбирка от списания - бях абонирана за цялата `86 година. Вътре се намираха готови сценарии за тържества, рецитали, сценки и интермедии, фейлетони. Ползваха ги хората, занимаващи се с художествена самодейност. Оказа се, че има доста интересни неща. Та, хм... ще ми се да споделя с вас някои нещица.

***

Учен-изследовател тъжно вдига глава от микроскопа и пита колегата си:

- Знаеш ли как точно е обратната дума на "еврика"?

***

Разговор в зоомагазина:

- Да имате случайно малка акула?

- За какво ви трябва? - пита продавачът.

- Искам в края на краищата да дам урок на котарака си - днес той за пети път изяде рибките от аквариума.

***

Телефонно обаждане в полицията:

- Един тип отсреща ме гледа докато се събличам!

- Пуснете завесите, госпожо!

- Не може - намирам се в телефонна будка!

***

Дъщеря пише на майка си: "Мила мамо, щях да ти пратя $5 за рожденния ден, но уви, вече запечатах плика!"

***

ЩАСТИЕТО - Боряна Бакалова

Щастлива ме правят най-дребни неща:

усмивка, приятелско рамо.

Забързана с времето, спирам в снега.

Задавам въпрос, запъхтяна.

Къде ли се крият добрите неща?

Мил жест или хубава дума...

Къде сте, приятели? - питам сама.

Усещам: играта е друга!

Не виждам усмивки, а само проблеми.

Не чувам закачки, а груби шеги.

Най-честите блянове станаха неми,

най-хубави хора продават души...

Завърта се малък, познат карнавал!

Борбата е с "нокти и зъби"...

Тече си живота с възторг и печал,

а щастие има на "Търси се"...

***

Ако те водят за носа, може ли да се смята, че си на екскурзия?

***

Някои клетки едва са се родили и вече са нервни!?

***

- Най-важни са гънките! - обичала да казва дъската за гладене.

***

ЗАГАДКА - сценка от Христо Мледенов (със съкращения)

Ангелова - Добър ден.

Секретарката - Няма го. Другарят Стоянов е в комитета и скоро няма да се върне.

Ангелова - Въобще няма да ме накарате да го чакам. Първо другарят Стоянов е в кабинета си, преди малко го видях да слиза от волгата. И второ не ме карайте да чакам, защото не знаете коя съм.

Ангелова - Аз съм другарката Ангелова. (...) Ние с другаря Стоянов сме спали заедно.

Секретарката - Моля!!!

Ангелова - На едно място. Да, да, да...

Секретарката - Другарю Стоянов! Отвън е... Тя казва, че много ще се зарадвате, защото сте ... С нея заедно сте били... Сте спали заедно.

Стоянов - ??? !!! Поканете я!

Стоянов - Другарко Ангелова, колко приятно! Какво ще пиете- чай, кафе, уиски, а?

Ангелова - Благодаря! Първо да приключим с деловата страна на моето посещение.

Стоянов - Моля, моля.

Ангелова - Ами трябват ми два камиона.

Стоянов - Абсурд!

Ангелова - Но вие забравяте, че ние с вас...

Стоянов - Дааа! Ще видим, ще уредим тази работа. Къде да дойдат?

Ангелова - Ами в зеленчуковата градина.

Стоянов - Абсурд!

Ангелова - Но вие забравяте, че ние с вас заедно сме...

Стоянов - В зеленчуковата градина... Да, за доматите всичко трябва да се направи!

Ангелова - Ето виждате ли как намерихме общ език? Благодаря ви много. Довиждане!

Стоянов - Един момент! Малко ми е неудобно, но бих искал да попитам...

Ангелова - Защо, ние с вас сме толкова близки!

Стоянов - Все пак, къде ние с вас ъъъ...

Ангелова - Какво?

Стоянов - В командировка ли?

Ангелова - Сме спали!

Стоянов - На симпозиум ли?

Ангелова - Сме спали?!

Стоянов - Да!

Ангелова - Ние заедно с вас спахме на годишното отчетно събрание! Помните ли? Седяхме един до друг и от време на време вашата уморена глава клюмваше на моето рамо! Повече нищо не си спомням, защото и аз заспах! - Сега друго какво трябваше? Я да видя... Трябва ми редосеялка! С кого съм спала още... А, с Пенчев! Отивам при Пенчев!

Стоянов - Пада му се! На всичкото отгоре той и хърка на събранията!

:D :D :D

Друг път повече ;)

Един съвет за питащите?

Как да си направят костюми като на спартански войни младите и неопитни ЛАРП-аджии?
Ясно за туниките, ама под тях какво?




Тази е картинката - благодаря, Longanlon!

Що не си сверя часовника - да ме пита човек...

... и да не знам какво да му отговоря. Хем съм редови даскал, дето се мъчи с честен труд, почтено и пълноценно да си върши работата, че и да припечелва по нещо... Хем си въобразявам, че мога разни (допълнителни) работи... Хем не знам къде и как да си продам труда и уменията. Ненапразно хората мислят за даскалиците, че не са кой знае колко находчиви и пробивни. От известно време ми се натрупват такива, че и по-лоши мисли. За мое лично съжаление.
За какво иде реч ли? Ами за ей това - в нашата сфера се е наложило мнението, че учителят трябва да може всичко и да разбира от всичко. Че защо бе, хора?

• Защо като съм обикновен учител по български и литература да съм длъжна да изготвям сценарии?
• Защо да мога да правя рецитали, че и да подготвям рецитаторите "на ниво"?
• Защо да мога и да съм длъжна да пиша статии за вестници (местни и малотиражни, ама все пак...) ?
• Защо да трябва да правя дизайнерски проекти на календари, покани, сценография?
  

Че нали има специалисти за тези неща - сценаристи, режисьори, журналисти. Те са МАЙСТОРИ в своята си област! Ама за техния труд се ПЛАЩА. Пък за моите усилия (кога успешни, кога - не) едно "потупване по рамото и похвала пред строя" няма, а плащане - хич! Аз съм у-ч-и-т-е-л. Не пенкилер! Работата ми е да уча учениците да говорят и пишат на книжовен български език.
Та за какво оревавам орталъка да си кажа накрая. Иска ми се да си сверя часовника. Надявам се по-младите, по-осеферени и по-опитни от мен хора да ми налеят в главицата акъл. Как да си продам знанията и уменията в друга сфера.

Нямало нищо по-хубаво от лошото време

В 4 през нощта се събудих. Навън духаше като през най-лютия януари. Тополите срещу терасата се превиваха - духаше от морето. Заваля дъжд - постепенно се успокоих и отново заспах. Сънищата се редуваха като при филмов маратон - не само филмите се сменяха, но и кината.

Събудих се от виковете на мъже, играещи разпалено футбол. Площадката е на 30-тина метра. И тихите им псувни мога да чуя, ако искам. Вали дъжд, хората още спят... Все пак е 8:30 в неделя сутрин... А те играят. И им е хубаво. Колко са мокри - не ги интересува. Никой не ги препира да свършват по-скоро. Явно друг запазен час няма за ползване на терена. Пък и да има, никой не е дошъл. Народонаселението у дома е кротко и мързеливо се наслаждава на единствения ден от седмицата, в който може да се наспи. Мир и покой, който ме накара да запретна ръкави. Все пак мъжете ми заслужават закуска по-различна от сандвич с чай ;)

И я получиха - палачинки със сирене, два вида сладко и хубаво кафе за мама и татко.

После гледане на филм и тихо правене на различни неща - всеки със свое си дело.

Рядко ни се случва вече. Но все така ми харесва - времето да е лошо, да сме всички заедно вкъщи, да мирише на хубава храна и да мързелуваме дружно.

Дори кучето се наслаждава на общото настроение.

Що за фамилия?

Като започнах темата за българските имена, не мога да подмина многообразието във фамилиите на нашего брата - българина. Има много обикновени български фамилии, образувани от собственото име на някой дядо. Примери много - Стоянов, Петров, Георгиев, Колев и т.н., и т.н. На мен лично много са ми интересни особените български фамилии. Тези, които са редки, запомнящи се. Случва се понякога те да звучат малко смешно на съвременника, но са с дълбок смисъл, носят послание в себе си, говорят за родовата принадлежност и история. За една такава фамилия- Газибаров - стана дума в коментарите в Свежо (Абе защо се губи вече няколко дни?) след статията за уникалните наши имена. Изяснено ми беше, че името е образувано от две думи - гази и бара (ручей, рекичка, поток) - и значи ходи по вода, гази във вода. Аз имах една колежка с такава фамилия и на работа въобще не я казваше - имала е случаи на гадни подигравки заради мръсното ни мислене и замяната на първото а с ъ. :І Та да се върна към собствената си слабост и интерес към подобни фамилии. Настоящата ми фамилия се състои от две части - първата част фамилното ми име по баща и втората придобитото след брака фамилно име на мъжа ми. И двете си ги харесвам. Но бащината си фамилия не дадох, защото продължава да ме свързва с моя род и произход; пък и не е чак толкова разпространена. Шегуваме се понякога с приятелки, че навремето бих накарала мъжа си да приеме моята фамилия, ако неговата беше някаква обикновена и често срещана. ;)

Следва един списък на фамилии на хора, които лично познавам и много харесвам.

Банялиеви - обяснението беше, че в по-старо време предците на тези хора са поддържали градската баня.

Боева - самата дама не знае откъде произлиза името, но го свързва най-прозаично с думата бой; наследник е на някогашни преселници от Русия и понеже прадедите и са били високи и снажни хора мисли, че е възможно да се търси семантиката и във второто значение на думата бой - височина, ръст.

Витлиемова - дядото се е казвал Витлием, но защо - никой не знае. Обикновени селски хора са били. Жалко, че не знаят повече за историята на семейството си и конкретно за това защо дядо им е носил това гръмко и префърцунено име за български селянин.

Делиборев - някога имало в семейството роднина на когото казвали Делибори=Лудия Борко, така се появило и семейното име.

Дюстабанлиева - на някого да не му е ясно, че произхожда от отличителния белег на повечето хора от рода - дустабан?

Кармъзов - някой от прадядовците бил с червендалесто лице и всички допълвали Кармъза към името му. После то се предавало от поколение на поколение като фамилия.

Кенарова - турската дума за край е кенар. Предците на тази дама са населявали единия край на селото. И понеже в другия край била разположена друга фамилия - Крайовите, на тези хора почнали да им викат Кенарята. Така от прякор името се превърнало във фамилия.

Конакчиев - свързва се с конак.

Кехайови - идва от кехая. Кехаята е бил нещо като началник на овчарите, ръководител, отговорник. Кехаята също е и по-заможен стопанин, който има много сюрии овце. Та това семейство, мои познати, са наследници на един такъв заможен роди техен родоначалник е бил един кехая.

Налбантов - произлиза от професията налбант (доколкото знам той подковава конете).

Чакъров - макар и рядко и сред хората има чакърести; т.е. с две различни на цвят очи. Е, оттук и прякора, а оттам и фамилията.

Шейтанова - идва от турската дума за дявол, придружава се от интересна легенда, свързана с един далечен прадядо и неговите премеждия.

Шереметова - не съм питала откъде произхожда името, но много ми харесва.

Юнаков - мисля всеки прави връзка с юнак, храбрец.

Сигурно някого съм пропуснала да включа в списъка си. Като се сетя или науча интересна фамилия, ще допълвам. Разчитам и на това, че вие, които се излъгвате да прочетете нещо мое, ще обогатите тази колекция с нестандартни български фамилии. Ако пък знаете и как се обясняват те, още по-интересно. :)

Две стихотворения

Случка

Пред паметник старица спря
и ме изгледа мълчалива.
Но разума ми не разбра
защо оставя стрък коприва?!

Подминах и със тон учтив
попитах я защо го прави.
А тя отвърна: - Той е жив!
Мъртъв е, който го забрави...

- И все пак - любопитствам аз -
защо положихте коприва?
Старицата ме стрелна с глас:
- Защото нация сме дива!
Да се опари, който днес
изхвърли този стрък със злоба!
Събарят българи без чест
дори и бюстове над гроба!

Каква сме нация, кажете?
Това и по света не чух.
Ще ни осъдят вековете
на Аспаруховия дух!


Път през бури
Посвещавам на проф. д-р Стоян Радев

Животът ни е спекула от думи
в безпокоен наниз може би.
Събрал със спомени в албуми
фотографирани човешките съдби.

Не съм се занимавал с политика
и не това е мойто амплоа.
Но до земи почитам историка
и мога да броя от Я до А!

Не се чудете, че броя обратно
на солунските братя буквописа.
В безвремието пишем акуратно
за политиците. Но те какви са?!

Дали не са предатели, които
отнемат вярата ни в българския род
или онези чужденци, които скрито
подготвят ни за робския живот?

Не се страхувам днес от мафиоти-
със злоба амбицирани докрай.
Боя се само от онези патриоти,
които смятат Демокрацията - рай!

Белязани от времето жестоко,
преследват ни със пулса на гнева.
Презират ни със чувство еднооко
под своите безмерни синева.

България е бременна от злоба.
България агонизира в беднота.
Гробари сякаш и копаят гроба,
преди да бъде мъртва за света!

България, ухаела на рози,
на дъхав, плодороден чернозем,
пак стене във крака на мафиози -
проституира в политически харем!

Не съм написал истинският стих -
да бъде и в учебника положен.
Но в своя път през бури преоткрих,
че днес във времената ни безбожни,
живеем сред предатели - велможи!



Днес ми попаднаха. Случайно.
Написани са от Стефан Николаев (нищо не знам за него). Посветени са на проф. д-р ист. н. Стоян Радев. Роден в с. Аврен - Варненско. Един от 200-те учени на ХХ век, оставили диря в науката и признати в Европа и в Америка. Жалко, че тук малко знаем за него.

Хубави, значещи, позабравени български имена

Преди известно една статия, посветена на истински съществуващите български имена, събра много овации в Свежо. Аз лично винаги съм се вълнувала от интересни наши имена. Интересува ме какъв е смисълът, който носят и от кой регион произлизат. Смятало се е, че името носи в себе си благослов, магия за съхранение. Затова е важно да знаем какво са ни пожелали родителите, като са ни дали едно или друго име. В различно време и в различни региони хората са предпочитали и предпочитат някои имена. Любопитна съм - къде и какво. Започвам да ви занимавам с тези неща, защото се оказва, че имената, които аз съм чувала и знам какво значат, са по-малко и от 1% от съществуващите в действителност. Започвам от имената, които са свързани по един или друг начин с мен. Нела (повече би ми харесало да се казвам Неделя, но са го сметнали за грубо) - идва от Недялка и се свързва с неделята като ден. Ако някой знае повече, да ме просвети. Калова - от името Кало, от гр. кала (добро, хубаво); аз държа и на връзката с кал в библейския смисъл - направени от кал сме всички и от самите Божии ръце. :) Юлиян - красив, гиздав. Васил - царствен; Стан - 1. кръшен стан (тяло);2. боен стан - временен боен лагер; 3. тъкачен стан... от него произлизат умалителните имена Станчо и Станко, които по-малко харесвам; Стоян - който има сто имена, запазен е от лошо, от зли очи; според други схващания - който трябва да стои, да трае. В стари времена така са били кръщавани деца, родени след няколко умрели рожби в семейството и се е смятало, че с именуването ще го запазят на този свят.
Мои любими имена, въпреки че не знам на всички смисъла, са:
Ана значи благодат, Атанас, Андрей, Алина;
Борил, Боян - прабългарско, значи богат - по-късно се трансформират в Бойко, което значи вече боя се, Божана, Божидар- българското съответствие на Тодор, Теодор, сиреч даден от Бога, Бисер - прабългарско име;
Влад - който има, владее, притежава; Вичо, Въльо, Върба (ударение на ъ), Вельо ( още заповядващ, командващ) и Велико са синонимни на Слав - значи да бъде притежателят му велик и да се прослави, свързва се и с другото значение на старата славянска дума велик т.е. голям;
Гана и Ганчо - прабългарски по произход; Груьо, Гергана - женския вариант на Георги - победител, Гради;
Деспод, Деспа, Деспина, Дамян
Елена, Еньо;
Жива и Живко - да бъде жив, да не го стига смърт и болест, Желязко - да е як, здрав като желязо;
Злата, Захария (мъжко), Злат(и), Златина;
Илияна поизлиза от еврейското "мой бог е Яхве", Иван, Исто;
Йоан, Йорги, Йован - варианти на Иван и Георги;
Калоян - хубав, красив - съчетание от кала и Иван, т.е. хубав Иван, Койно, Койна, Кина, Камен - синоним на Петър, значи да е твърд и устойчив като камък, като скала, като кремък;
Любов, Любо и Люба, Лила, Лукан, Ламбо;
Манол, Момчил, Марин и Марина - произхожда от латински и значи морски човек, Млад(ен) - да бъде млад и бодър;
Неда;
Орлин - да е горд и дълголетен като орлите, Огнян и Пламен са синонимни имена - пожелават на носителите си да бъдат огнени, пламенни;
Първан и Пръвчо означават, че това дете е първородно и от особена важност за съхранението на рода, Петка, Петра, Петкана, Петко;
Румен - красив и здрав, Руен, Райна, Райно, Рад - който се радва, щастлив е;
Струна, Стойно - да стои, да е траен, да е запазен от лоши сили, Страхил, Стамен, Сребра, Слав - да е славен с постъпките и живота си;
Титко, Трайко- значи стой до мене, има заклинателно значение, Тудор, Тодор-дар от Бога;
Христо, Христина, Храбър и Храбрия (с ударение върху и, за мъж) пожелават на човека да бъде храбър и безстрашлив;
Цоньо, Цвета, Цани;
Щерьо - да е твърд има българско съответствие - Твърдко и Твърдин;
Ян, Яна - свързва се с двуликия бог Янус.
Някои от тях знам от съвсем скоро! И много ги харесвам.Продължавам да мисля, че знанията ми по отношение на имената в България са незначителни. Интересни са ми и фамилните имена, и прякорите. За тях обаче ще пиша друг път. Сега ми се иска да намеря повече коментари с преводи на български имена - забравени или пазени в различни краища на страната. А какво по-хубаво от именна среща в интернет? Споделете с мен кои имена са ви любими или са запомнящи се и какво значат, по възможност. Тук не съм се спирала на произхода на някои от имената, посочмени от мен, защото не това ми е задачата. Задачата тук е да си спомним какво послание съдържат в себе си нашите имена, каква магия носят.Е, чакам да откликнете!:)

Досадна седянка ли е учителската стачка?

Бях си обещала да спра с професионалноангажираните постове, но...

http://www.youtube.com/watch?v=7adXemTkM10

Как да премълча и да подмина това? Господа министрите явно възприемат учителското недоволство като досадна седянка, на която някой ги е замъкнал без да са искали. Е, щом е така, защо седят още в топлите си кресла? Да разпускат своята си седянка и да си търсят поле за изява другаде.
Хората е естествено да са разделени на подкрепящи и противници на стачката. Но след подобни думи, казани под сурдинка, ми се струва неминуемо недоволните от властващите днес "умни глави" да се увеличат лавинообразно.
Припомням една своя идея за съкращенията, които може да застигнат учителите, и мненията на други хора, незаети в образованието.

За мен е от особено значение появата на петицията, в която са се подписали българи от цял свят. След словоизлиянията на министрите обаче се надявам не петиция а манифест за революция да видя. Защото не е нормално нагло и подигравателно да се държат хората, които трябва да служат вярно и безкористно на народа си!

100 не стигат

100-те национални туристически обекта не ви ли се струват малко?
На мен не ми стигат.

Ако всеки си има поне 5 или 7 любими места - близо до родния му град или село, които малко хора от други райони на страната знаят, сигурно ще се получат доста повече от 100 забележителности у нас. И тъй като смятам, че не всички хубави и важни места в родината познаваме, предлагам да си напишем своите любими в коментарите. Аз започвам със своите любими, близо до които съм израсла и не са достатъчно популярни.

1. Голямата пещера на Мадара - зарежда ме с невероятно много енергия.

2. Калето над Провадия - крепостта Овеч, там намерих любовта на живота си.

3. Станата - местност над гр. Нови пазар, Шуменско - страхотни купони с приятели и преодоляване на Байганьовската пътека.

4. Плиска, с.Избул - все неща свързани с първата столица.

5. Манастирът край с. Равна, Провадийско - уж бяха почнали сериозни изследвания, свързваха го с последните години на цар Борис, пък сега е забравено и от Бога място.

6. Девненските минерални извори - предците ми са ходели там да перат вълна, да киснат тръстика и не знам още какво. Интересни легенди.

7. Елемето - хълм между Нови пазар, Каспичан и Провадия, с който са свързани няколко легенди и има интересни и май неизследвани пещери. Днес - рай за иманярите и абсолютен змиярник.

Ето и още няколко, които познавам не от детските си години, но заслужават внимание:

1. Крепостта над Шумен.

2. Петрич кале, намиращо се над гара Разделна, Варненско.

3. Меджидие табия - Силистра.

4. Маказа - проход на юг от Момчилград, Кърджалийско.

5. Маркова стъпка до Карнобат.

Може да продължите със своите няколко обекта в коментарите.

Интересно колко знаем и колко много не за нашата страна.

Тракторът пред мен запушва

Честно казано пред мен наистина има трактор, не компютър. То са едни звуци, едно пъшкане, задъхване... Нива ли оре, фитнес ли прави, не е ясно. Ама то горкото не е виновно. Сигурно са малко собствениците на такава стара и вярна машинка като нашата. От 2 месеца ни излиза съобщение колко малко място има и не може да оперира нормално, ама ... Лошо, лошоо...

Е, в най-скоро време ще го сменяме. И си обещавам да го поддържам по всички правила. Че то сега - със свободно място само от 111 МВ в диск С - може и да гръмне.

Да предупредя де, ако много се разтъжите по мен, съчувствайте ми и ме чакайте. Ако има някой :І

Дим от контакта?

Дори да не звучи правдоподобно, вчера ми разказваха такъв случай и много се смях. После ми стана чоглаво, после обидно, после... реших да го разкажа на повече хора.
Моя позната ми разказва за млад мъж, който прави впечатление на доста успял и заможен човек. Същият обаче живеел в нова кооперация в луксозен мезонет и имал проблеми със съседката си отдолу - разведена жена с две деца. Миналата зима от страна на мъжа била заведена жалба в районното кметство, че от комина, в който е включена камината за отопление на жената от долния етаж, в неговото жилище навлиза дим. След проверка се установило, че на коминното тяло са монтирани контакти?! (б.а. това май е технологически неправилно, дори забранено) Там му било удобно да има контакт за нещо си.
Смях се искрено на глупостта на тоя човек.
После ми доразказаха още, че въпреки констатацията, на жената било забранено да пали печката си, за да не одимява съседа отгоре (наложило се без време да си купува електрически уреди, за да не стоят на студено); че той бил общински съветник от еди-коя си партия и неговия хатър не било лесно да се пречупи; че сега отново се кандидатирал за същата позиция на "слуга на народа" и е голяма клечка; че има и други неприятности- чисто човешки- с други съседи и хората подличко му надраскали новичката кола с гвоздей.
Гадно ми стана. Запитах се дали навсякъде е така - щом влезеш във вихъра на политиката, забравяш човешката си принадлежност. Дали има случай на нормални човешки взаимоотношения между издигнал се и останал в плебса? Дали вече да си прост човек се тълкува само в смисъл да си простак или някои още вярват, че прост значи и обикновен?
Споделете с мен!