Смятам пиесата на Ст. Л. Костов за класическа. Имам някакъв смътен спомен, че съм гледала "Вражалец" на Новопазарска сцена, в изпълнението на местния любителски драмсъстав. Помня и
мюзикъла на Хачо Бояджиев - там Стефан Данаилов играе вражалеца. Снощи гледахме постановката на
Георги Стоилов с актьори Д. Рачков, Л. Нейков, А. Блатечки, Д. Бакърджиева и Св. Бонин. Отдавна исках да видя наживо най-популярните наши комици, но държах да ги гледам в българска пиеса. Е, доволна съм, че го направих.
Като цяло след края на спектакъла се чувствах емоционално заредена. Изпитах удоволствие от гледаното. Мисля, че хората от цялата зала бяха доволни, защото гледах в очите им на излизане - личеше си.
Много кратко ще кажа, че актьорите са раздадоха докрай - въздействаха ми, овладяваха реакциите на залата, заслужиха си бурните овации накрая.
..., но...
Тръшкането на кмета (Д. Рачков), чупките и пресиленото тялоизразяване ми дойде вповече.
Сексуалните послания и заигравки на попа (Л. Нейков) ми се сториха излишни.
Етюдът на секретарката и счетоводителката (Д. Бакърджиева и Св. Бонин) с количката, или както там се казва нещото на колелца, със стиковете и топчетата за голф според мен излишно опростачаваше и опошляваше сцената.
Видях няколко препратки към злободневни и твърде много експлоатирани образи (кметът Б.Б., гласът на б. Б. Б.) и ситуации, които можеха и да се пропуснат. Бих казала бактън от тях - не исках и тук да ги виждам. Сюжетът като такъв, героите и диалогът са достатъчно силни и вълнуващи, за да се прибягва до подобни тарикатлъци.
Откровеното пунтиране на сцена на Чаплин със завесата от "Великия диктатор" не го разбрах, считам че нямаше място там.
Единственият смисъл от всичките евтини трикове целяхада предизвикат смехова лавина у публиката на първосигнално ниво. А от това дълбокия смисъл и посланието на гледаното се губи.
И въпреки всичко...
Хареса ми постановката. Всички ми харесаха, като пренебрегвам по-горе казаното. Но пък такова е виждането на режисьора. Друг режисьор по друг начин ще реализира вижданията си.
Особено ми хареса Манчо (А. Блатечки) - въпреки че играе измамника, той изглеждаше най-нормален измежду всички. Съвсем човешки образ видях аз - нямаше нищо гротескно в него. В блога на
Явор Тревненски прочетох, че не го е грабнал с играта си. На мен пък точно той ми хареса. Уж измамник, а най-свестен измежду всички. В един момент улових някакво желание да спре с измамата си, да ги върне в реалността, да не взима парите, но... Доброзорно ги взе и отиде, та се не видя. Сиреч се покори на общата лудост. Това търсиха - това и намериха милите му жертви.
За финал...
Като в криво огледало и като в една обърната с хастара навън фраза "Лудите днес считат за свестни" пиесата ми разкри отдавна известната истина за нас, хората (не съм в състояние да кажа българите). Алчни сме, прости сме, лековерни сме, склонни сме сами да се вкарваме в разни филми и в ръцете на измамниците, не обичаме да откриваме вината у себе си, харесваме да се изкарваме прецакани и излъгани, пък все държим да покажем колко големи тарикати сме.
Хубавото е, че продължаваме да пазим способността си и да се смеем на себе си.