Вчера слушах, че само в две общини на България се грижели за здравето на учениците - били проведени профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на учениците за сметка на общината.
И какво от това? Това ли е грижата за здравето на учениците?
Ами като се установи лека или тежка степен на изкривяване, кой ще се грижи за лекуването на това дете?
Пак в репортажа, който слушах, казаха, че гимназистите като цяло си били решили проблема - ходели с по една тетрадка на училище. Айде - откриха Америка. Това да не е от една-две години, господа журналисти? Повече от 20 години практиката е такава.
Какво прави министерството и училището по въпроса?
Продължава да
- издава учебници, които са недостатъчни за подготовката на ученика - носят се по няколко допълнителни книжни тела (сборници, помагала, учебни тетрадки, обикновени тетрадки), пъхнати в раницата, чието съдържание тежи над 5 кг.;
- одобрява отпечатването на учебните книги на луксозна (гланцирана) и много тежка хартия;
- одобрява учебни графици с по над 5 учебни часа дневно (то как ли да се включат всички часове в 5-дневна учебна седмица я);
- принуждава учениците да си носят товара като камили всеки ден от дома до училище и после по коридорите от стая в стая (а колко деца, дори седейки на столове или чиновете си, се кривят, защото раницата е на стола зад тях, за да не се цапа на земята).
Според мен може да се работи на местна почва или в национален мащаб в посока
- необходимите за самостоятелна подготовка материали да се отпечатват в едно книжно тяло, наречено учебник;
- всички допълнителни сборници, помагала, таблици, атласи и т.н. да са част от оборудването на кабинети и да се ползват свободно от учениците в час и в свободното от часове време за самоподготовка - те ще се ползват успешно поне 5 години от няколко випуска;
- хартията на учебниците да е евтина и лека - цветни картинки могат да се отпечатват и на обикновена хартия;
- да се намери вариант, при който учениците да разполагат със собствено шкафче за учебници и тетрадки, за да не ги мъкнат постоянно нагоре-надолу по сградата и по улиците от и към дома;
- да се мисли за редуциране на натовареността - 6-7 часа дневно е много (скоро си видях моя програма от 8 клас, която показа, че сме учили 6 дни в седмицата, като в понеделник сме имали 6 часа, в събота - 4, а в останалите дни по 5), пък и високият академизъм, който се гони по предмети, е плод на болни амбиции;
- да се стремим към обучение по интереси и възможности - стига с уравниловката, децата, както и големите не са еднакви.
Когато едно дете свършва учебните занятия в 13.45 и в 14 часа трябва да е на тренировка на 15 километра от училището, повечето родители се отказват да правят организационни схеми и му опрощават спортните занятия. После се вайкаме, че не спортуват, че са дебели, мързеливи и неорганизирани децата ни. Ние сме такива и ги правим като себе си. Това е положението.
А статии за чантите на гърба и тетрадките в джобовете можете да прочетет
тук и
тук.
Да се грижиш за учениците в своята община означава не само да осигуриш профилактични прегледи, а да предотвратиш причините да се стига до масово изкривяване на децата. Означава също да поемеш поне в някакква степен заплащането на спортните занятия извън училище; да осигуриш място за лични вещи в училище; да предвидиш, че децата имат нужда и от културни и спортни занимания и да направиш учебен график, съобразен с това. Грижата за децата не свършва с това, разбира се - просто маркирах някои свои виждания.
Пък мерака на учениците да са абсолютно изрядни се убива толкова бързо, че е нормално да махнат с ръка и да кажат "Абе, я си гледайте работата!" и да си пъхнат тетрадка в задния джоб на дънките, колкото да има.
