Да се здрависаш с такъв човек

Преди по-малко от час завърши представлението на Цирк "Балкански". В края, когато публиката доволна и усмихната напуска шапитото, аз видях насреща си г-н Александър Балкански - баща. Току що беше приключил коронният номер, в който синовете му Александър и Николай рискуват здраве и живот на всяко представление - "Колелото на смъртта". Сигурна съм, че той всеки път е някъде сред публиката и следи всяко тяхно движение. Разбирам и бащините му тревоги (у дома имам две щури момчета) и професионалната му взискателност.

Никога досега не съм се престрашавала да поздравя някого, познат ми от екрана или вестниците, лично. Дори когато съм била рамо до рамо с човека. Сега обаче нямах никакви притеснения и скруполи.
Поздравих този човек за невероятното представление, за чудесните синове, за страхотната работа, с която ни радва. Пожелах му здраве - на него, на семейството и на целия му екип; още - успехи в трудното му поприще и дълги дни достоен живот. Представих се не като Нела Калова, а като една обикновена учителка по български език, която има да разказва емоциите си от видяното и съпреживяното тази вечер на много хора. Той пък поговори с мен кратко и съвсем човешки за дереджето на нашата култура, която се нуждае от учители, от творци и от публика. После бързичко отиде някъде, където е трябвало.


За мен беше чест да се запозная лично с такъв човек. Чувствам се невероятно заредена с енергия от видяното и от тази кратка среща с човека Балкански. Споделям го с всички. Поне нещо положително в толкова негативното ни ежедневие!

Нещо такова за рождения ден

Това го прочетох в блога на дамата с очила. Което доказва, че и жените имат чувство за хумор и автосатира.

- Подари ми за рождения ден нещо такова, че аз лекичко като натисна с дясното краченце... И бам стрелката от 0 да залепва на 100 за три секунди.
- Кантар става ли?

Е, понеже днес правя точно една година откак се опитвам да споделям в мрежата собствените си идеи за света... Подхожда ми да си честитя годинката и по този начин ;)

Дамският бански на ХХІ век

Годината е 1986 или 87. Съпругът ми е курсант във военното училище. Един от преподавателите - голям образ - събужда заспалата аудитория с репликата:

- Знаете ли какъв ще бъде женският бански през ХХІ век?
Младите мъже веднага наострят уши и очакват продължението.
- Той ще се състои от 3 части! - курсантите трескаво мислят защо пък точно от три - фантазията им е на мах. Само един се окопитва и задава общия въпрос, вълнуващ съзнанието. Отговорът се помни и до днес:
- Много просто. Днес жените ползват или цели бански или от две части - горнище и долнище. През новия век ще носят три части - шапка, очила и джапанки!

След това активизиране, лекцията си продължава и момчетата очакват всяка нова лекция при този преподавател с тайната надежда нещо ново и пикантоно да пусне пак.

Вкус и маниери от Света на Диска

Тери Пратчет ме ошашавя напълно. Не съм чела много-много от неговите книги, преведени на български, но онова, което съм чела, е... Абе, върхът е!

Тук ще споделя само няколко извадени от контекста цитата. Дано и на вас подействат усмихващо!

... храната е централна ос в колелото на живота.

... ако се вижда от какво е направена чинията, значи порциите са твърде малки.

... същността на кулинарното изкуство е да се прави от нищо - нещо, което да се продава за много пари.

Когато посрещат гости, (...) очакват гостите да дойдат с кекс. За сметка на това, когато (...) отиват на гости, отиват с апетит.

... ако при първа среща с (...) ви стиска да го ударите с все сила по брадичката, ще си спечелите приятел до живот, а и ще има кой да ви занесе до най-близкия знахар да ви намести костите.

След обявяването на годежа обикновено се спретва малко празненство. Преди се правеше с цел двете страни да се преценят взаимно и да видят дали на сватбата трябва да се носят някакви специални оръжия...

... баба ми казваше, че една жена винаги трябва да носи нещо върху себе си в леглото, защото това поддържало мъжкия интерес, поради което аз като цяло намирам за уместно да си лягам с шапката.

От коя книга са извадките ли?


Ами...
Може да са от "Вещици в чужбина".
Или пък от "Готварска книга на леля Ог".
Не е изключено да са отскубнати и от "Интересни времена".

Кой ще познае източника?
Ако искате още малко цитати, четете книгите.

Последната снимка е връзка с друг блог с повече информация.

Въпрос към помнещите

Помните ли старите български филми? Не тия дето скоро ни ги припомняха! По-скромните.

Много пъти в детските и младежките си години по телевизията съм гледала български черно-бели филми, екранизации на разкази от Елин Пелин. Опитвам се да ги намеря, но изглежда не помня какви са заглавията им. Става въпрос за екранизациите по разказите "Ветрената мелница" и "На оня свят". Моля, ако някой има представа филмите едноименни ли са и дали могат някъде да се намерят, да ми подскаже къде греша и може би къде да ги намеря.

Онези неща, които... (Кръчма фикшън)

В някои сайтове съм чела рубрики от рода "Фен фикшън". След като прочетох следните думи, се развълнувах от свой вариант - кръчма фикшън.

Какво можеш да научиш в една селска кръчма?
Ще разбереш онова, което е станало вън. Ако си със саката приказка и петимен за слушане, ще научиш един куп неща, които се забравят веднага, три-четири, които се помнят и след изтрезняване, и едно-две, дето, като се сетиш за тях, ще ти дойде пак да се напиеш...

Написаното е извадка от разказ на Боян Биолчев.

От позицията на жена, която гледа на кръчмата с други очи и не е посещавала никога селската кръчма, съм особено заинтересувана що за неща се научават там. Затова се обръщам към господата GaN's Blog, Mix - Канев, Архиватора, Tsvetkoff, Петър Събев, Графът, Кака Сийка, Тишо , Черничево: Какви може да са тези неща, а? Дайте своите варианти. Надявам се да стане интересно.
Разбира се и други могат да се включат.

Моят `ден ден!

Или иначе казано рожден ден. До момента празникът ми мина спокойно, радостно, делово и усмихнато. За разлика от последните години днес ми е приятно и не се чувствам в емоционална дупка. Време за равносметка не съм отделила, пък и мисля още да не си правя - може би догодина. И все пак... Поживем, увидем!

Пожелавам си да съм здрава, да си намеря ново поприще за изява, да бъда обичана от любимите си хора, да проявявам щуротиите си без притеснения и винаги да научавам нови неща.

Благодаря на всички приятели и познати, които се сетиха за мен и ме поздравиха по един или друг начин. Малките жестове на внимание ме зареждат невероятно!
Остава да реализирам планираните промени в живота си и да не спирам да гледам напред и нагоре!

Наздраве!

Вторични суровини - 1956 година

"Всички те са ценни суровини за нашата промишленост!"

Попаднах на вестник "Сталинско знаме" от 1956 година. За младите свои читатели пояснявам: за кратък период от време гр. Варна се е казвал Сталин. По същото време Шумен се е наричал Коларовград. Сигурно и други стари градове са носели имена на вождове от агресивния социалистически период, но аз се сещам за толкова. Та попадна ми един такъв вестник от 28 януари 1956 г. Освен другите интересни неща, които прочетох, ме впечатли обявата за изкупуване на вторични суровини. Опитах се да я снимам с телефона си и се надявам да можете да прочетете какво се е търсело от предприятието ДСП (Държавно стопанско предприятие).


Само моля, ако някой знае какво е ярантия, да каже. Такава дума не съм чувала даже и още не ми е останало време да ровя по речници.

Мръсотии и удари под кръста

Все си мислех, че в спорта това го няма. Да, ама не! И спортистите са хора. И сред тях има дребни душици, които завиждат, които подливат вода и т.н. В този случай обаче заливат с разредител и с боя.

Бясна съм!

Моите момчета се запалиха от катеренето като спорт. Започна и малкият да ходи на стената във Варна. Вчера беше там - щеше да се учи да осигурява. Когато се върна, помислих, че младите хора, които отговарят за стената, инвентара и катерачите отрано са отишле на плажа да посрещат Джулая. Преди половин час обаче разбрах, че съм се лъгала. Някакво мекотело, което в лицето не сме да си каже "мъката", е осрало инвентара на клуба и той е неизползваем. Без инвентар няма катерене! Ако този, който е направил тази гадост, попадне случайно тук, да знае, че като майка на две момчета любители на катеренето, не му пожелавам нищо хубаво.

По същия начив всички катерачи знаят, че не се посяга на екипировката. Абе с две думи екипировката за катерача е като хляба за хората - по голям няма.

... всичко се връща. И лошото е че този които го е направил и ТОЙ НА ВЪЖЕ СИ ПОВЕРЯВА ЖИВОТА!

И няма значение колко велик катерач си - осраното мирише по един и същи начин.

От цитираните откъси на коментари разбирам, че извършителят се мисли за велик катерач. Според мен не е никакъв. Щом може да направи подобно нещо. Да му се стоварят делата като камъни върху главата. И да се кае до живот за направеното!
Дано повече хора прочетат и ако могат, да помогнат на варненския клуб. Защото там са ми страстите!

Джулай ивнинг

След жегата на деня се насладихме на първата юлска вечер. Затова July evening - като опозиция на махмурлийското утро. Направих няколко снимки и се сражавахме дружно срещу набезите на едни особено неприятни бръмбари. Май мислеха разхождащите се край морето за тлъста мръвка.

Пускам няколко снимки. Дано ви харесат.

Поглед към залеза и към моста от Аспарухово.

Осветената катедрала.

Морско училище се вижда отдалеко.

И това е Морско училище. Обаче с неочаквани ефекти.

Обръщение към специалистите: Не ме заклеймявайте като пишман-фотограф. Просто тук ми се стори, че виждам духчетата на Джулая да се връщат от морето към града ;)

Мравки

Това е на един отминал пролетен празник - Лазаровден. Събитието е в село Еркеч (от там са дошли част от първите заселници на Аврен). Днес - Козичино, където обичаят е самобитен и част от него се състои по чукарите на Стара планина. Интересното е, че се прави Голямо Лазаре на Цветница. Не както навсякъде само на Лазаровден.
Вижте само какви са мънички хората - мравки с претенции за величие и всевластност.
Още малко снимки има тук и тук.