Постът на Петър Събев ме подсети за една стара случка.
Беше пролетта на 1988 или 89 година. Отивам на някакъв студентски семинар в ММЦ Приморско. Пътувам с дълга пола, която се закопчава по цялата си дължина странично с капси. Пристигам в Бургас, слизам от автобуса (Икарус) с някакъв багаж в едната ръка, а с другата се държа да не падна. Едно стъпало, второ стъпало и съм на стабилна земя... Обаче докато съм между второто стъпало и земята чувам "Хр-р-р-ас" и се оказвам почти без пола. С лакът успявам да затисна колана на полата и тя НЕ се свлича на земята (иначе си беше тотално разкопчана). Обръщам се - зад мен слиза едно момче и без да иска ми застъпило края на полата. Срам, червенина по бузите - не помня как съм се оправила. Думи нямах нито да обиждам, нито да приема извиненията му.
Оттогава обаче слизам и се качвам по стълби с елегантно прибрани поли като една съща дама. Нищо, че отдавна не съм обличала нещо различно от панталон. ;)
Ето и отговор на този пост у Канев
Беше пролетта на 1988 или 89 година. Отивам на някакъв студентски семинар в ММЦ Приморско. Пътувам с дълга пола, която се закопчава по цялата си дължина странично с капси. Пристигам в Бургас, слизам от автобуса (Икарус) с някакъв багаж в едната ръка, а с другата се държа да не падна. Едно стъпало, второ стъпало и съм на стабилна земя... Обаче докато съм между второто стъпало и земята чувам "Хр-р-р-ас" и се оказвам почти без пола. С лакът успявам да затисна колана на полата и тя НЕ се свлича на земята (иначе си беше тотално разкопчана). Обръщам се - зад мен слиза едно момче и без да иска ми застъпило края на полата. Срам, червенина по бузите - не помня как съм се оправила. Думи нямах нито да обиждам, нито да приема извиненията му.
Оттогава обаче слизам и се качвам по стълби с елегантно прибрани поли като една съща дама. Нищо, че отдавна не съм обличала нещо различно от панталон. ;)
Ето и отговор на този пост у Канев
1 коментар:
Всеки май е имал някакво такова приключение. И мъжете не са застраховани, особено навремето, когато бяха модерни много тесните панталони. ;) Спомних си нещо интересно, но името на главната героиня няма да кажа по понятни причини.
Преди доста години (50 нали са доста? :) ) тържествен концерт в Музикалния театър. Една от примите му изпълнява нещо популярно под акомпанимента на моя милост. Със съответните движения на ролята си, разбира се. И...в краката ù се свлича нещо лъскаво. Оказва се жарсените ù гащички – последен вик на модата тогава. Скъсал се ластика. “Оковаха” ù краката, а тя пее в момента “под светлината на прожекторите”. :) Аз загубих ума и дума, трескаво приготвяйки се за внезапен финал. И тогава си пролича големия артист – просто ги прекрачи и си довърши блестящо номера!
Публикуване на коментар