09 януари 2010

Времето се мени, навиците човешки остават

Разказва ми скоро татко за събранието, на което той и още няколко като него били приети за членове на БКП. Баща ми си мислел, че като стане комунист и той като ония по върховете ще решава важни въпроси за живота на хората, ще предлага, ще бъде в центъра на кипежа. Илюзии!
Събранието имало дневен ред от 3 точки: разглеждане на определен злободневен проблем, приемане на нови членове и точка разни.
Тече заседанието по т.1, хората се изказват, спорят... Седящият до баща ми А. Балкански напира да вземе думата, но го спира председателят на събранието с думите:
- А, Балкански, ти още не си комунист, не може да се изказваш!
Седнал си човекът на стола, чака. Преминали към т. 2, приели новите членове. Дошло ред по т. 3 разни проблеми да се обсъждат, Балкански станал и почнал като с дрянова тояга да чепарасти - каквото му било на сърцето, това изричали устата. Да, ама председателят го спрял:
- Аааа, Балкански, какви са тия приказки? Ти си вече комунист, не може такива работи да приказваш.
Сядайки си на мястото, Балкански изпсувал под мустак:
- *** *** ***, туй ли ви е комунизъм?
Баща ми после си признаваше, че очакванията му и на йота не са се оправдали - само директиви за изпълнение, спуснати отгоре, решения за прогласуване и туй то. С две думи безгласна буква се очаквало да бъдат обикновените хора - платци на членски внос - и такива са си и останали.

Същите реплики на водещия събранието ги чувам проектирани едно към едно и днес. Влезеш в екипа на една или друга организация, станеш служител някъде и хоп - вече не може да критикуваш, защото вече си вътре в кюпа. А докато си извън него - ясно е.

Няма коментари: