21 септември 2010

Тръпката към големите приказки

Тръпката към големите приказки и към преливането от пусто в празно я имат всички.
За пореден път слушам да ми се говори как ООН аха-аха да изпълни една от задачите на хилядолетието. Всъщност се пъне всячески да ги изпълни.
Ама на мене ми звучат всички тези приказки като надут сапунен мехур.
Абе, аланкоолу, какви задачи на хилядолетието ще изпълнявате за 15 години? Ами другите 1985 години какво ще разпоредите да се върши? Задачите за идните три хилядолетия ли? И какви ще благоволите да бъдат те, моля?
Аман от лицемерие в световни мащаби и от празни думи! Пред носа си не виждаме, все в чуждите паници бъркаме, хорските дела се разпореждаме как да се оправят, щото нашата сме я сколасали!
Е, явно на големите батковци (дето уж и ние сме такива) от ООН някак отвътре им идва да говорят и "работят" наедро. С големи крачки да крачат към "светлото бъдеще", сътворено под тяхното вещо ръководство. (Тук май се намърдаха едни актуални за друго време фрази, ама няма как. Светът се променя и сякаш все на същото място си тъпче. Че и хората тъй.)
Та така: очакваме да оправим всички световни проблеми до 2015 година и после ще се заемем с правилата и проблемите на Вселената, щото нещо много я е закъсала, горката!

Няма коментари: