24 юни 2011

Класически вицове

Класически вицове вади от сбирката си един колега по всякакви поводи. Разказва ги с оня финес и хитър поглед, които едно време забелязвах у големите, но не разбирах нито смисъла на текста, нито посланието, нито защо се смеят, нито... нищо. Когато пораснах, започнах да чувам същите онези истории, но ги слушах с нови уши. Вече разбирах кое е забавлявало слушателите и защо всички в някой момент са избухвали в необуздан смях.
Сега този колега продължава да разказва такъв тип вицове и макар че доста от тях аз отдавна зная, истински се забавлявам, слушайки ги.
Удоволствие ми прави да слушам пиперливи истории, разказани с финес, а не просташки.
Предпочитам иносказателността пред буквализма.

Няма коментари: