Цитати, които ми се наместват в една тревожна и неочаквана ситуация

Чета и си записвам онова, което силно ме е развълнувало или сякаш са изказани с чужди думи мои мисли. После имам моменти, когато се връщам към старите си записки и откривам актуални истини, отнасящи се до мен в конкретния момент. Така и сега. Едни цитати ми избодоха вчера очите. Днес ми се разкри защо точно на тях попаднах от всичките, събирани през времето.


Из "Амазонката от Варое" на Боян Биолчев: 
Заличено ти е миналото, настоящето ти е забранено - оттук нататък за какво ти е бъдеще!
Из "Летопис на смутното време" на Вера Мутафчиева: 
Из "Захапи за врата" на Тери Пратчет:

Ако е пълно, дебелоочието сломява всяка съпротива.

 Той принадлежеше към хората, чиито амбиции превишават не само способностите им, но и здравия разум. (...) Но за Ираклий нищо по-малко от императорския трон не би могло да се приеме за щастие.

На много хора им идеше да отворят с чук черепа на Ираклий, за да видят какво има вътре.

 ... с ромеите нищо не се знае, освен едно: че никога нищо не се знае.

- Надявам се, разбирате колко е важно това.- Разбираме - прекалено готовно отговори за всички Кара Мустафа. Просто бе забелязал колко излишно е да спори. Вече свикнаха с тоя обичай на Пазвантоглу: да обсъжда безкрайно с Дивана си въпроси, които отдавна е решил. 

Защо хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло.

Във всечий човешки животима възход и заник. И всеки човек - докато възхожда - не иска да знае какво струва неговият възход на другите; и всеки човек - когато захожда - много иска другите да знаят колко тежко е това.

... един-единствен вампир успява да държи цяло село в озлобено покорство.

Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули.

И според двете обаче се подразбираше, че те винаги са в средата на всичко, а останалия свят го има, за да се набъркват в делата му.

Той смяташе, че от законите все пак има полза понякога, и ги спазваше, когато му беше удобно.