30 април 2020

Начало без край - недовършени хрумки

Преди време не се скарах с приятелка. Просто се отдалечих и спрях да общувам с нея. Сега ми се случва същото. Приятелки, в чието приятелство бях сигурна, ми стават все по-чужди. Пътеката е ясна и утъпкана - ще спра да обръщам внимание на обидните постъпки и жестове и ще поема в посока, различна от общата. Тя вече отдавна не е обща.
***

Тина се чудеше кои точно тоалети да приготви. Стоеше пред препълнената гардеробна – подредена по последна мода с рафтове, шкафчета, щанги за всичко – и гледаше объркано. Не че не знаеше какво има в тоя стар сак. Не! Знаеше. Някога това беше покупката, която направи с най-голямо внимание и след почти научно маркетингово проучване в магазините на родния си град – трябваше за първи път да пътува до столицата по работа! Знаеше точно как са сгънати двете блузки, пижамата, дънките. Знаеше точно в каква торбичка са домашните джапанки и представителните обувки, които кака Нина й бе дала да ползва, понеже вече три години след абитуриентската не ги беше слагала. Знаеше, но не искаше да си спомня нищо от онова време и онези хора, с които я свързваше тоя сак. Тя дръпна закачалките, за да го скрие от погледа си и започна да избира тоалети за предстоящото пътуване.
 

Няма коментари: