Летните ни пътешествия в три епизода

През тази година, преминаваща под знака на вездесъщия страх от COVID-19, пътешествията ни бяха не много и кратички. Но пък удовлетворяващи и пълноценни.

Пътешествие първо.

Бяхме планирали трийсетгодишнината от сватбата си да отбележим скромно, само двамата. Резервацията ни за 6. май (точният ден) отпадна поради факта, че ограниченията за пътуване с цел развлечение важаха с пълна сила. Месец и половина (почти) по-късно все пак си направихме кратко пътешествие до Търговище. На 20. и 21. юни разгледахме града, сиреч неговите музеи, централния му площад и близките забележителности.

В Търговище бяхме ходили неведнъж, но нищо от града не бяхме видели. Както очаквахме, научихме интересни неща за него. Дали ще тръгнете от Варна, от Русе, или от Велико Търново, ще пътувате приблизително едно и също време, защото разстоянието до тези три града е около 100 километра. Съвсем наблизо са Шумен, Разград и Велики Преслав, Омуртаг. Това го прави прекрасно място за кратки пътувания и за почивка при по-дълги и изтощителни автомобилни преходи. Старият град е бил малък и днес този стар квалтал в близост до центъра е наречен Вароша. Всъщност само няколко български града имат запазени стари махали с такова име. Аз се сещам за Ловеч, Пазарджик, Благоевград, Видин.

Ние влязохме на негова територия откъм моста с паметника на Никола Симов - Куруто, знаменосецът на Ботевата чета и посетихме историческия музей на града, който се намира в някогашното Славейково училище. Наричат го така, защото Петко Р. Славейков за кратко е учителствал там. Сградата е внушителна. Строена е с мисъл и размах, което свидетелства поне за две неща. Първо, че ескиджумалийци през XIX век не са жалили обществени средства и са строили масивно, представително и богато. Второ, че за образованието на децата си са заделяли с по-голяма готовност от нас и са държали на качеството във всяко отношение.

Изложените в музея експонати са наистина много. Всяка зала е посветена на конкретна област от живота на хората в отминалата епоха. Мене ме впечатли гостуващата изложба от Етнографския музей на Русе, посветена на мъжките и женските ризи в традиционния български костюм. Нали знаете, че жена, облечена само по риза, е гола жена? Но пък дори "голата" жена е украсена и предпазена от саморъчно направените шевици. В залата видяхме ризи на хърцои, капанци, тракийци, шопи, турлаци, алиани - все местни хора, които в различни периоди от историята ни са се преселвали в този край на България и трайно са се установявали. В този смисъл Търговище и околните села са толкова пъстро и многолико място, колкото и цялата ни страна. Любопитна подробност ни разкри служителката на музея, която ни развеждаше из залите - везбата на полите на женските ризи винаги има по един недовършен, недоизкусурен елемент - най-често последният, някъде зад десния прасец на крака. Защо ли? Против уроки! Раздиплихме поне пет женски ризи на капанки и на всички открихме такъв "недостатък". В Археологическия музей ни заведе друг служител, който надълго и нашироко ни говори за древните поселения в този район и за римския град Мисионис, който хората наричат и Крумово кале. Интересни бяха някогашните драсканици (графити), които днес дават информация за нашите предци. Впечатли ни хирургическият инструмент на древен римски доктор, който предшества мнооого днешното швейцарско ножче. Същият човек и съпругата му били погребани като божества от благодарното население. Да казваме ли защо? За Хаджиангеловата къща научихме, че преди години по някакъв проект са й поставени олуци. Те обаче предизвикали проблеми, понеже наклонът на покрива е малък и от олуците започва да прелива вода, а така стените са подложени на влагата и се разрушават. По този начин красивите изображения се унищожават. А нали уж подобренията по сградата са за добро? Ето какво се случва, когато нещо се направи без предварително да си отчел всички характеристики и особеностите на архитектурните решения. В тази къща - отново красива, богато направена и проектирана с мисъл - по време на Руско-турската война се скрили хората, за да се спасят от изтребление, но намерили смъртта си. Свидетел за това е кървавото петно на пода в централната и най-представителна стая.

Старата църква "Св. успение Богородично" е много красива каменна и предизвикваща възхищение сграда. Тя е била като истинска катедрала за местните. Близо до града е хижа "Младост". Нощувахме в нея по препоръка на наши познати. Хижата не е лоша, даже напротив. Предлага удобството да спиш на легло и да ползваш душ и тоалет. За мене разочарование беше, че предлаганата храна се предоставя на хората в пластмасови съдове. Защо е нужно в съвременна хижа да се произвежда толкова много боклук? Нямам логично обяснение. Иначе гледката към града е прекрасна. Факт е, че идват младежи и романтично настроени двойки, за да погрледат красивата панорама. Е! Ако си носят бира или нещо друго за консумация, трябва да заплатят някаква дребна сума, задето ползват масичките към хижата. Това не ми се коментира.

Съвсем до хижата има изграден въжен атракцион, който в момента не работеше и се нуждаеше от някои ремонти. Все пак ние преминахме по някои отсеци - аз само по един, а Юлиян по няколко.

Също много наблизо, в началото на Боаза е и подстъпът към крепостта Мисионис или Крумовото кале. Разходката до разкопките не е трудна, особено за пъргави и подготвени хора. Обаче и за такива като мене е съмсем по силите. Смея да кажа, че без предварителното посещение на археологическия музей, щяхме да "видим" доста малко от всичко разкрито от археолозите. Това е така, защото в музея предварително бяхме видели макет на крепостта и на терен вече знаехме какво ни показват и имахме приблизително добра ориентация. В ниското на 200 метра от главния път за София се намира водопадът на Търговище. Един неголям, но красив водопад, който има силата да прочиства енергии и да прогонва лошите мисли от главите на хората. Препоръчвам на пътуващите да си направят труда и да му се порадват.

И отново в града - парковото пространство в центъра на Търговище е украсено със скулптури, любимата от които за мене е тази на семейството. Жалко, че не видях кой е неин автор. Прекрасно пресъздадено е усещането за обич между мъжа и жената и грижата за децата - най-стойностното в една връзка.