Честит 8-ми декември!

За мен днес е празник на студентите - настоящи, бивши и бъдещи и на хората с млад дух - те са винаги отворени за новото, доброто, интересното и за всичко може да се говори с тях.

На всички тях - честит празник! Весело празнуване, много песни, танци и нови приятели пожелавам да ви се случат!



Припомням, че днес е датата, на която светът се рздели с Джон Ленън (естествено не само аз съм се сетила за това). Поздравявам всички с част от негова песен (понеже не знам английски - ползвам превода на Георги Рупчев и Калина Филипова).

Ще успея

с помощта на приятел до мен.

Ще се засмея

с помощта на приятел до мен.

И ще запея

с помощта на приятел до мен.

О, ще успея

с помощта на приятел до мен!

С помощта на приятел до мен!

Бъдете с приятели! Веселете се и пийте по едно и за онези приятели, които сега не са с вас. Аз ще направя така! :)

Малката ми победа на Никулден

Вчера бях бясна - бях за около 10 минути извън релси, заради проблеми в работата. Стигна се дотам, че да си напиша оставката - премислено и мотивирано решение взех.

Днес нещата се развиха така, както не очаквах. Отстоявах правилната позиция и я защитих. Взе се правилно решение - правилата бяха спазени, истината (много грозна) не беше премълчана и омаловажена. Не, че съм напълно удовлетворена, но ясно разбрах следното:

1. 
   
   Когато съм права, трябва да се защитавам, а да не мълча.


2. 
   
   Когато е необходимо да се постъпи правилно, за да се защитят определини ценности и морални принципи, да постъпвам правилно, а не лесно - да премълча, за да нямаме неприятности.


3. 
   
   Когато искам да спазват правилата другите хора, да не ги моля да го правят, а да го изисквам.


4. 
   
   Когато смятам, че нещо ще урони името ми, авторитета ми, достойнството ми, да прибягвам до категорични и дори крайни мерки, така че да не допусна това да се случи.


5. 
   
   Когато е нужно, да тропна по масата, за да не си мислят останалите, че е несериозно положението, да го направя, а не да смотолевя нещо под мустак, за да не обидя някого.


6. 
   
   Никога не е късно да осъзная, че съм достоен за уважение човек - днес стана това.


7. 
   
   Когато премълчавам проблема си, той става още по-голям и никой няма да ми го реши. От това страдам аз и семейството ми. А не това заслужават те и аз самата.

Навремето един възрастен колега (аз бях учител за първа година, а той една година преди пенсия) ми каза: "Чедо, като си събуеш гащите и като се надупиш, не може да се сърдиш, че са те оправили - затова се дръж на положение! Като те минат, пак няма да те уважават - напротив, ще бъдеш още по-голямо нищо отпреди!" За тези негови думи съм му изключително благодарна. Днес защитих позицията си, правото си на достойнство. И въпреки, че правото на този етап е защитено на 80%, ясно заявих, че НЯМА сама да си събуя гащите! И нещата не се разминаха тихомълком. Провинциалния манталитет "Да не се врем между шамарите. Да не дойдат да ни видят кирливите ризи" не проработи! Беше игнориран.

Затова днес мога да празнувам и аз. Честит празник на Николовците! Честит празник на моряците и рибарите! Честит празник и на банкерите! Наздраве!!!

На театър под строй

Някога това явление не беше отречено и заклеймено. Напротив - водеха ни под строй, сиреч организирано, на театър, на концерти, в музеи... Може и да не помним кой знае какво от тези свои общи посещения, но всеки (що годе на възраст над 30 години човек) ще си спомни за някое свое културно мероприятие под срой.

Не аз съм човекът, който да каже дали трябва или не трябва да се провеждат такива посещения организирано от училище, обаче изказвам личното си мнение, че...

Ами, че не е лошо.

Много родители никога не биха завели децата си на кино, театър или музей, защото а) нямат пари; б) не им се занимава с глупости; в) това е губене на време; г) нещо друго. А фарфалаците и по-големите - гимназистите - обичат да ходят заедно на различни места. В главата ми се въртят много "ЗА" и малко "ПРОТИВ" подобни прояви за окултуряване на младежта, но нейсе.

Сега се мъча да си спомня къде сме били водени ние така - строени в две редички, често и с песен и маршова стъпка. В моето малко родно градче (понякога и в други населени места) сме водени на *кино; *всякакви концерти по различни поводи; *посрещане на партийни лидери; *литературни четения; *манифестации; *чествания деня на...; *театър; *музеи; *опера; *исторически лекции; *прегледи на художествената самодейност; *преглед на строевата песен и маршовата подготовка; *дискотеки; *спортни състезания и *какво ли още не.

За мен и приятелките ми, особено като попораснахме, беше задължително да проследим как войниците от местното поделение отиват на баня в сряда и петък. Естествено под строй, с маршова песен и с яко набиване на крак. Е, падаха свалки - в реда на нещата си беше.

Та мисълта ми е дали пък като са ни "насилвали" да ходим някъде си, само са ни вредили, или е имало и нещо хубаво. Дали има и други такива като мен, дето си мислят, че някои масови и задължителни прояви могат да се осъществяват и днес. Пък и имат ли още почва у нас???

Гледката от един прозорец

Много време мина откак писах за настроението, което беше обхванало семейството в един дъждовен , мързелив ден. Ще ми се сега да споделя и гледката с вас (най-накрая си прехвърлих снимките).

Пейзажът е малко променен оттогава, но не съвсем. Харесва ли ви?

И малко НЕкултура

Без коментар! Ако някой пита къде е това, да обясня. Във Варна. Написано е на металното заграждение пред един строеж и вече няколко месеца ни ориентира за вярната посока.

Гледа ми се

Гледа ми се руската версия на "Тримата мускетари"! Някой помни ли, че филмът беше лек и приятен за гледане, че преливаше от хумористични сцени, че музиката изобилстваше като в мюзикъл? Аз лично имам четири любими песни от този филм.

Песента на тримата мускетари,

На война като на война ,

Смъртта на Констанс и

Песента на Атос за Милейди.

След време бях гледала и продължението на филма - "20 години по-късно" - със същото удоволствие. За съжаление от миналия век по нашите телевизии не са показвали тази версия. А си мисля, че и на днешните претенциозни зрители сериалът би харесал.

Малко помощ?

Някой сеща ли се коя унгарска група изпълнява тази песен?

Омега - да! Ето и оригиналното клипче отпреди много години. Черно-бяло е, но звукът е добър.