:О

Кулинарно незадоволен индивид отказва да изпълни фолклорен елемент.

Гладна мечка хоро не играе.

Женски индивид от разред хищници, ускорявайки важен жизнен процес, създава поколение, неспособно да анализира визуална информация.

Бързата кучка слепи ги ражда.

И ко да прая?

Паркингът пред PENY. Обедна горещина. Точно пред вратата паркирани четири коли - там и места за инвалиди няма, но шофьорите им може да са повече от инвалиди.  Промъкваме се трудно и влизаме вътре. В коша до входа нещо дими и питаме касиерката къде е охраната. След върло оглеждане ни отговарят, че охраната сега я няма. Питат ни за какво ни е охрана. Обясняваме, че в коша навън нещо дими.
- И ко да прая? - почти ни отговяаря сърдитата касиерка.
 - Ами стойте и гледайте! Две чаши вода му стигат на тоя каш - охраната ви може да се погрижи.
- Тяхната работа не е такава!
- А каква им е работата? Да се чешат, където не ги сърби ли?
- ...
- Ами чакайте да се подпалим, да влязат ония четиримата с колите си в магазина, да дойде пожарна да гаси всичко наоколо! Чакайте и питайте какво да правите вие. Предупреждаваме ви за някаква опасност, не ми стойте като телета!

Ей такива приказки като чуя и ме хващат бесните!
"И ко да прая?!"

Ха, здрасти

Курортните месеци започнаха. Някои отидоха на почивка. Други се заеха с ремонти.
Е тия ремонтни работи, дето не ме оставят на мира и през часовете ми извън работа, най-ме тормозят. Прибираш се каталясал от жега и куп глупости в службата с надежда да се изкъпеш и да си постоиш на тъмно и тихо. Ама не! Съседите пробиват, къртят.
Е, пожелаваш им спорен ремонт и чакаш кога ще свърши бученето за деня.
***
Забравените вещи в клетките за багаж в СВА се взимат след няколко дни.
Евентуално, може би, някой ден се взимат, де.
Връщаш се у дома след покупки и откриваш странен ключ в джоба си. След кратко чудене и маене се сещаш, че това е ключа от клетката, в която си оставил три неща, купени от магазина за домашни потреби на втория етаж. Обаче часът е ужасно напреднал и за две -три вещи не ти се връща по нощите в магазина. На другия ден отиваш с ключа, но намираш клетката празна. Обясняваш първо на служител в магазина, че вещите си ги забравил, но идваш днес да си ги прибереш и носиш ключа. Той те препраща на информация. Информация обаче не работи. Прехвърлят те към охраната, която обаче някъде се е попиляла. Дежурният управител се появява след мини скандалче и хуква да търси охраната. Ти чакаш. Управителят открива охранителя след 7-8 минути обикаляне, но не идва с него. Търси на "Топла точка" вещите.           (Защо? Нямат ли определено място за съхраняване вещите на такива заплеси като нас?) Издирва къде са прибрани нещата от клетките. Не ги намира, но те уверява, че утре по същото време ще са изяснили случая и ще си получиш предметите. Показва лично отношение и ангажираност. Ти си тръгваш и на следващия ден повтаряш упражнението: информация, управител, охранител (Ама има ли такъв въобще?). Управителят не открива охранителя и те води на втория етаж, за да ти възстанови стоките, оставени на съхранение.  Добре де, ама нали може да не съм си купила стоката от там! Може ли всяко нещо да ми възстановят? Къде е мястото тип "Изгубени вещи", където твоето си нещенце стои и те чака търпеливо? Съдържанието от клетката + левчето за ползването не е ли нужно да се съхранява на определено място докато собственикът не се появи с ключа да си го потърси? Връщам ключа, искам си работите!
***
"На кьопав космонавт космосът му е крив".
Понякога се чудя аз ли съм крива или космосът ми е кьопав.
Знае ли човек?  

VІІ-б от випуск 2012

VІІ-б

Бистра, Благовеста, Велин, Виолета, Владимир, Габриела
Галин, Гергана, Даниела, Златин, Ива, Иван
Йоана, Марияна, Паулин, Стелиян, Стефани, Юмис

Изключително различни като темперамент, интереси и нагласа за живота. Всички със свои качества и недостатъци. Предстои им още много - да растат, да учат, да съзряват, да преследват цели, да завързват приятелства, да изживяват любови, успехи, разочарования. И... какво ли още не.
На всеки един от тях пожелавам да стане човек на място. Дано след време се поздравяваме с усмивка и с добри спомени!

Катерене и народна музика

Някои разбират активната почивка така.

Не е зле! Нали?

Носии, носии...

Преди доста време бях задала един въпрос.

Източник: http://www.sibir.bg/index.php?page=displayTopic&id=6168&tid=135200

Днес попаднах на тази карта и мислите ми отново се завъртяха. Гледам картата и продължавам да си фантазирам, че на определен ден хората, живеещи в България, не само в големите градове, излизат в народни облекла по улиците. Представям се какво пъстрило ще бъде и какви въпроси ще се чуват.
- Ти от кой край си? 
- Това от кого си наследил(а)? 
- Сама ли си го бродирала?  Наистина?
-...
Представям си само.

:) По детски :)

Татко и дъщеря в заведение:
- Ммм, хапва ми се пържола с картофки.
- Нали обядва преди час?
- Да, обаче ми се хапва нещо.
- Добре. Ще ти поръчам пържола, но държа да си я изядеш!
- Ти дръж, аз ще ям!
***
Ученик, който се бави с решението на задача по време на занятие по "Забавна математика":
- Уж казахте за бавна математика, пък Вие все "Бързо, бързо!" Защо ли се записах?
***
Отегчени кандидатгимназисти:
- И ние от "По жицата" изпопадахме "Немили-недраги" "По жътва".
- Не! Ние "Немили-недраги" "Заточеници"  пътувахме "До Чикаго и назад" с "Бай Ганьо у Иречека" и "На прощаване" с "Една българка" останахме "Неразделни" с "Опълченците на Шипка"!
***