Виена като подарък

На Гергьовден имахме годишнина от сватбата. Двамата досега не бяхме ходили никъде и екскурзията до Виена и Будапеща по време на великденската ваканция ни дойде като подарък. Децата ни дадоха своето одобрение и даже се зарадваха, че не ги ангажираме с нашите планове.

Пътуването с автобус  малко повече от денонощие ни изтощи, но ни държеше еуфорията, че отиваме в сърцето на Европа.  Виена ни посрещна начумерена, но дъжд не ни валя, а и температурите си бяха като за екскурзианти - пролетно време с прохладни слънчеви дни и свежи нощи.

Организаторите бяха предвидили сериозен пешеходен тур из централната част на града в историческото му сърце и обиколка на най-важните туристически дестинации.  Екскурзоводът ни беше подготвена сладкодумница, която с готовност отговаряше на нашите въпроси. Запомнихме, че във Виена всичко е по две - дворците, градинките, музеите; всичко е симетрично.  Видяхме с очите си старателно поддържаните зелени площи, идеално подрязаните и оформени корони на дърветата, структурирането на младите дръвчета по улиците. Две поредни вечери ядохме виенски специалитети в едно близко кафене, обслужвани от изключително усмихната млада дама (за мен типична арийка). Две сутрини пихме кафето си в една много стара пекарна, ухаеща на кафе, канела и ябълки.

И...

Не ни стигна. Краткото време, в което бяхме в града на Моцарт, ни отвори апетит за още.

Солени и даже възгорчиви лафове от тате

Много често в последно време ми идват наум мъдростите, чувани в дома на родителите ми. Поводите да се сещам за тях се нароиха. И все около това се въртят ситуациите, че родителите в стремежа си да "защитават" интересите на своите деца не виждат кривиците на чедата си.
Забравили са да гледат гредите в своите очи, ама виждат сламките в чуждите!  И днес ми се случи да мисля за конкретни хора, че скоро ще дойде времето, когато ще си бият главите, но ще бъде късно. Отрочето мило  ще порасне и такива ще им сервира, че... 

Дано не съм лош пророк!

Баща ми продължава да казва  така: 

Ще си хапеш гъза, ама ще е късно!

Златни ли ще ти ги сере, мислиш?

 Баба ми пък казвала:

Айде първо ги изсери и после бий тъпана!
Като я свършиш, тогава викай "Ама голямо лайно изсрах"!

Е, грубички са лафовете, ама как на място ми идват да ги рекна...
Ама не може!
Селските мъдрости не са за всекиго!

И другите дядови приказки

Има и такива приказки, които не са твърде за пред "изискана" публика, но са поучителни и запомнящи се. Тях ми е разказвал другият ми дядо - сладкодумец и добряк, който за приспиване с вроден артистизъм ми разказваше за:

• юначното петле
• ратая, който дал урок на дядо поп
• дядото и бабата, които на стари години се разделили

Тези приказки, имам предвид вторите две, са малко пикантни и не са за всеки вкус.  Затова предупреждавам префинените градски особи да не се зачитат в тях.
Аз пък, нали съм си със здрав селски корен, няма да се уплаша да използвам и обикновените родни думички - остри, малко грубовати, но пък точни и на място.

"Стена" - Лариса Долина

Случайни неща няма, казват някои.
Е, щом няма, значи не е случайност, че аз превключих на една музикална програма точно когато Лариса Долина пееше песента си "Стена".
Чух я за първи път. И ме впечатли. С текста си, с музиката, с изпълнението на Долина.
За мен тази жена  бе просто една от многото застаряващи, но държащи се на "звездния небосклон" руски звезди, които само съм чувала. Тази песен обаче ме привлече и аз се заслушах.

Май не само "звездите" могат да разпознаят собствените си стени.



Руски текст  (източник)

Пока я шла на этот свет большого зала -
Передо мною столько лет стена стояла.
А над стеной была звезда и мне сияла,
И сто преград я, как могла, отодвигала.

И снова на пути стена,
И, я ее пройти должна.
И я справляюсь со стеной,
Пока вы все со мной,
Пока вы все со мной, со мной.

Моя стена из синяков, а не из дыма,
Я обманула вас, что я - неуязвима.
Что вам за дело до меня, не надо сплетен.
Любила - да! Ревела - да! Жила на свете!

И снова на пути стена,
И, я ее пройти должна.
И я справляюсь со стеной,
Пока вы все со мной,
Пока вы все со мной.

И вот я всюду - званный гость на именинах,
А где стена? А нет стены, стена - в руинах!
Но не хочу, как мотылек взлетать на сцену,
И я кричу: "Постройте мне, постройте стену! "

И снова на пути стена,
И, я ее пройти должна.
И я справляюсь со стеной,
Пока вы все со мной,
Пока вы все со мной.

 Превод (мой):

Вървях на този свят – голяма зала,

пред мен толкова години стоеше стена.

Над стената една звезда сияеше за мен

и аз избутвах, както мога, сто прегради.

И пак на пътя ми стои стена,

нея съм длъжна да премина.

Справям се със таз стената,

щом вие сте до мен,

когато вие сте до мен, до мен.

От синини е моята стена, а аз не съм от дим.

Излъгах всички ви, че съм неуязвима.

Каква ви е работата с мен? Не са ми нужни сплетни.

Обичах, да! Ревах, да! Живях на този свят!

И пак на пътя ми стои стена,

нея съм длъжна да премина.

Справям се със таз стената,

щом вие сте до мен,

когато вие сте до мен, до мен.

И вече канен гост съм аз навсякъде.

А къде е стената? Няма стена, тя е в руини!

Не искам аз кат пеперуда да литвам на сцената,

И затова крещя: „Постройте за мен, постройте ми стената!”

И пак на пътя ми стои стена,

нея съм длъжна да премина.

Справям се със таз стената,

щом вие сте до мен,

когато вие сте до мен, до мен.

За прошката и прощаването

Днес по традиция искаме едни от друг прошка. Целуваме ръка...

Кой ли днес ще се наведе да целуне ръка? Сигурно ще са незабележимо малцинство. 

Младите на старите няма да целунат ръка, защото днешните стари хора в повечето случаи, са отказвали да се наведат пред своите си роднини с поклон и целувка. Същите тези стари няма да целунат ръка на младите, защото традицията според тях изисква младите да почитат волята на по-възрастните, да искат съвет, да се прекланят пред опита им. 

А е редно и днес да бъдем взаимни. Защото грешките, случайните остри думи, необмислените и непланирани обиди се допускат и от стари, и от млади.

***

Струва ми се, че има неща, за които някога не биха простили. Даже наказанието би било сериозно, почти жестоко дори. Пример? Ей го е! Онзи ден ми се случи.

В междучасие сме. Някакви първокласници ритат малка топка (поне така ми се стори в началото) от онези малките, тежките, които се използват по физическо в училищата за хвърляне с една ръка. Докато си говорим с колега и аз се каня да им се скарам заради ритането в коридора, осъзнавам, че това не е топка, а хляб! Някаква кръгла закуска, която те са получили безплатно за деня! Осъзнавам това едва след като се откъснаха две парчета от нея.

Избухнах. Извиках малчуганите. Един веднага хлътна в мъжката тоалетна, друг ме погледна недоумяващо, понеже не ме познава, а други двама се залепиха до станата и загледаха сеир. Накарах едното дете да вземе закуската от земята, второто да обере откъсналите се залъци (въпреки че според тях не бяха направили нищо) и да ги хвърлят в коша за боклук. С това ситуацията приключи. 

Обаче...

Това за мен бе шамар през лицето - пореден. За пореден път ми се наложи да осъзная, че в развитието си на консуматори ние сме загърбили исконни неписани правила за поведение.  Старата приказка "Никой не е по-голям от хляба" със сигурност днес не значи нищо за много хора. Хлябът не се възприема като нещо жизненоважно не само от младите. Факт е, че хляб се хвърля на боклука, че се тъпче с крака (доказателствата са по улиците), че се ползва като топка за ритане.  (А в традиционната ни култура да хвърлиш хляб е голям грях.)

И това в бедната ни страна!

Хайде пък да не се причисляваме към бедните, щом не тачим хляба си!

С това свое модерно поведение ние парадираме, че не уважаваме труда на другия, че приемаме грижата за нас като даденост и задължение. 

Някой би казал, че прекъснатото от мен занимание е просто невинна детска игра. Ама не е! Това е огромна грешка във възпитанието, получавано в семейството. Това е продукт на консуматорското общество, в което ценно е само щението на индивида. Модерните "Искам!", "Длъжен си...!", "Нямаш право...!", "Какво съм направил?" се чуват непрекъснато и от стари и от млади.  

За такива игри и най-невинните деца би трябвало да бъдат наказани строго. Децата днес не знаят как се изкарва хляба. Нямат представа колко труд и колко пот се влага в едно хлебно кравайче. Значи да им се приказват общи приказки няма смисъл. Обаче могат да разберат какво е да стоят гладни един или два дни. Синът ми каза: "Да го накажат три дни да стои гладно!". Ако на някого му стиска да остави детето си гладно дори за ден и после да му даде само сухо коматче, със сигурност ще постигне малък напредък по отношение на уважението към хляба и труда на хората. 

Ама  май това е неизпълнимо днес. Защото наказанията днес са други и за такива провинения сме склонни да прощаваме. И то с лека ръка!

А за липсата на уважение, според мен, прошка няма!

***

Прошка искам от най-близките си хора. За мен е важно тях да не съм наранила, дори и случайно. Другите и да не ми простят, ще го преживея.

Затова... не се обръщам към всички. Прощавайте!

Новият стар парк на Нови пазар

 Това е новият облик на нашия парк. Има ги старитедървета, красиви и поизкривени от преживените години, но са засадени и много нови. Алеите са прекрасни - някои идеално прави и симетрично разположени от двете страни на градинките с рози, други - виещи се тайнствено и много романтично сред растенията. Двете детски площадки, предназначени за деца до 3 годинки и за по-големи - до 12 години, впечатляват. Аз лично за пръв път видях люлка за деца в инвалидни колички. Фитнес уредите, тенис кортът и скуош игрището със сигурност ще привличат хора от всички възрасти. А колко завистливи коментари от "големи" граждани ще се чуят...
Само едно ме притеснява. То е старата тоалетна, която не само трябва да се обнови, но и да се обезопаси. Първо, достъпът до нея е само по една алея, а би било добре да се изгради алея и откъм детските площадки. Все пак, детенцето като се сети, че има нужда, трябва да стигне по най-бързия начин до съответното място, а не да се крие в храстите. Второ, пред входа за жени има открита шахта, в която може да скочи в бързината както детенце, така и голяма жена. Трето, нужно е да се сложат и врати, и осветление, и мивки в тоалетната. Тази си е оригинална от преди много години, но си е годна за ползване по едни доста остарели стандарти. А и защо да няма още една? На друго място.

Вярвам, че през пролетните и летните месеци тук ще е пълно с народ, както е било някога. Аз помня колко добре си изкарвахме като деца и като юноши сред зеленина и спокойствие.
Дано само се стопанисва добре от ползвателите си и истински собственици - новопазарци!

Туристи и претенции

Класация на „Дейли Телеграф” (доста старичка между впрочем!) представя списък с едни от най-забавните оплаквания и недоволства, изпратени от клиенти към туроператорите, организирали техните почивки:

източник на карикатурата

 

1. Турист на сафари в Африка забелязал видимо възбуден слон и се оплакал, че гледката е провалила медения му месец – накарала го да се чувства неспособен и "неадекватен” като мъж.
2. Жена заплашила, че ще се обади в полицията, тъй като смятала, че персоналът на хотела я е заключил в стаята й. Оказало се, че тя е интерпретирала превратно надписа, висящ от вътрешната страна на вратата „Не ме безпокойте”. Сметнала, че трябва да остане в стаята си.
3. "Плажът е твърде пясъчен!" - се оплакали туристи, пожелали да почиват на най-прекрасния плаж на света.
4. Гост в хотел в Австралия недоволствал, че супата му е твърде гъста, като през цялото време си похапвал с апетит същата супа.
5. "Слънчевите бани по монокини трябва да бъдат забранени! Това провали почивката ми! Мъжът ми зяпаше по цял ден други жени!"
6.  "Купихме си слънчеви очила „Рейбан” от уличен търговец, а се оказа, че са фалшиви!"
7.  "Никой не ни каза, че в морето ще има риби! Децата бяха толкова изплашени…"
8. "С годеника ми запазихме стая с две отделни легла, а ни настаниха в стая със спалня. Вие сте отговорни, че сега съм бременна! Това нямаше да се случи, ако бяхме нощували в стаята, която бяхме заявили отначало!"
9. "Сравних размерите на тристайния апартамент на приятелите ни с нашия, който е едностаен, и установих, че нашият е значително по-малък."
10. "Има прекалено много испанци тук. На рецепцията говорят на испански, храната е испанска, има прекалено много чужденци."
11.  "Установихме, че пясъкът не е като в брошурата – там е жълт, а този тук е бял."
12.  "Наложи се да чакаме на опашка вън на улицата и нямаше климатик!"
13.  "Ваш дълг като туристическа агенция е да ни предупреждавате предварително за шумни и невъзпитани гости в хотела."
14.  "Бях ухапан от комар, а никой не ми беше казал, че те хапят!"
15.  "Страшно мързеливо е местните продавачи на магазинчета да затварят следобед. Често пъти ми се налагаше да купувам разни неща по време на „сиестата” – тя трябва да бъде забранена!"
16.  "По време на почивката си в Индия бях ужасена, че буквално във всеки ресторант се сервира къри – та аз не понасям пикантна храна!"
17.  "Записахме се за екскурзия до воден парк, но никой не благоволи да ни каже, че трябва да си носим бански и хавлии…"

Вчера се смях. Днес вече не са ми смешни тези претенции. 
Дано развеселят поне някого!