Една открадната картинка

Откраднах си картинка от стената на една приятелка във ФБ. 

Толкова е пълна с настроение, с живот, с ...

Та си мисля каква ли предистория може да има подобна ситуация.

Може би:

 Бабешка комуна

След дълго време двете приятелки Невяна и Тина, някогашни учителки, успяха да се съберат. Тина отиде на село при Невяна, която след пенсионирането си се върна в бащината си къща, завъди си пиленца, две козички, три пъстри котки и куче пазач, което обаче не върза на синджир. Децата й изпопренесоха цялата библиотека от апартамента в града, защото след ремонтите вече нямаше място за старомодните секции и етажерки за книги, пък и всички ползваха електронни книги (казваха, че било по-удобно). Невяна буквално приюти приятелката си, понеже тъй и тъй живееше сама в неголямата къщурка, а и внуците идваха най-много за по една нощувка на гости, а Тина искаше да отиде в Старчески дом, но места все нямаше. Тя си взе албумите със снимки, дрехите и цъфна при старата си дружка. Двете решиха да живеят заедно, да си делят разходите, да си помагат в домакинството, да обсъждат задълбочено житейските драми на героите от сериалите... С две думи решиха се и се събраха в Бабешка комуна.

Тина дойде с автобуса. Слезе поусмихната, но и притеснена, до нея шофьорът сложи двата й куфара и отпраши нататък по маршрута, а тя  се огледа на всички посоки - Невяна я нямаше. Накъде да потегли? Няколко старци, седящи под стряхата на бившия селски ресторант, сега магазин и кръчма в едно, я гледаха изучаващо; един пес дойде да подуши багажа й; някъде в далечината се чу траурен звън на камбана.  "А Невяна? Защо ли я няма?- мислеше си Тина тревожно. - Обеща да ме чака на спирката в село, пък? Олее, и в телефона трудно ще я открия - такива са дребни буквите, че и слънцето свети силно!" В това време от една уличка се чу познат сигнал - от студентските си години още двете с Яна се разпознаваха по свирката - и на Тина й олекна. Невяна идваше към нея бързешком, като буташе пред себе си количка на две колела (явно за багажа), махаше с ръка и нещо говореше.

Отидоха у дома. Хапнаха, почерпиха се с ликьорец, гледаха снимки от онова време, допи им се чай. Направиха си, аха и телевизора да си пуснат, но нещо им прищрака. Нещо ги върна към детските спомени и в един момент се озоваха под масата - скрити като едно време. А там какви неща си спомниха, какви бели преживяха отново, за колко тайни се сетиха, само двете си знаят. А като се присетиха за децата и внуците и тяхната реакция, ако отнякъде ги видят ей сегинка, ей туканка на... Тогава падна големият смях и хитрото намигване над чашката чай.

- Еех, Тинчее!
- Невяно, Невянчее!
- Нека ни е зле сега! - приказваха си двете и след хубавите спомени се заеха с планиране на новия си съвместен живот.

Я да видим за какви детски спомени и за какви бели са се присетили двете дами. За да предизвикат такива щури усмивки, бая ще да са. Пишете ги в коментарите!


На 01.11.2016 г. ми попадна статия за автора на картичката с бабите, а в статията цялата поредица картички със същите щури и очарователни бабки.  Насладете им се!

Иии... Ще се радвам да получа обратна информация. :-)

Явно бригадите липсват

Гледах днес нашите гимназисти как работят. (Чистихме училището след наводнението в Аспарухово.) Гледах ги и се сетих за времето, когато аз бях на тяхната възраст и ходех с приятели и съученици на бригади - една лятна в консервен комбинат и една есенна на полето (бране на домати, грозде или каквото там трябва да се прибира от полето).

Тук няма да разказвам мили спомени оттогава. Важно е друго.

Децата - деветокласници, десетокласници и единайсетокласници - работят вече трети ден, някои и четвърти. Самоотвержено влизат в наводнените помещения и пълнят кофи с кал, с тиня, мъкнат всякакви боклуци. И го правят с усмивка, с настроение! Защото са млади хора, позитивни, енергични. Защото искат да вършат нещо смислено, полезно; нещо, от което ползата е видима веднага; тук и сега. По едно време някое от момчетата щляпна две кални лапи на задника на едно от момичетата. Остави марков отпечатък на "фешън дрешките" тъй да се каже. Госпожицата писна, естествено. Врътна се, мацна момчето. Включиха се и още няколко в мазалото. Омърляха се здравата. В същото време работата не секна. Момчетата си вадеха от мазето кофите и боклуците, ние отвън поемахме и носехме. И всичко с ей такива усмивки. И макар че им правехме забележки да не мацат (зарази има зер, но кой ти слуша), да не мятат кални лапи няляво-надясно, че летят пръски и към нас, и ние се смеехме. Учителите, които все искаме сериозно отношение и внимание.

После седнахме да отдъхнем, да пием вода и да хапнем. Нашите момчета и момичета си седяха с калните ботуши на земята, с мърлявите дрехи, хапваха си, смееха се и флиртуваха, а очите им грееха. Усмивките им не слязоха от лицата. Мръсни, уморени, гладни, но доволни от себе си и  от своята младост. Щастливи!

И си мисля, че бригадите, по време на които ние също бяхме уморени, мръсни и гладни, но весели, липсват. Физическата работа, усещането, че всички са мръсни и неглиже, разказването на вицове, замерването с мръсотия (домати, грозде при нас), пискането на момичета от някоя грубичка шега, заливането от неудържим смях им липсват на децата. Те просто бяха част от нашето израстване и явно и на тях им са нужни. 

Защото иначе общите им занимания не толкова ги обединяват и сприятеляват, колкото всъщност ги разделят и конфронтират. Защото общите им занимания са да ходят по магазини, да обсъждат материални придобивки, разкрасителни процедури и още кой знае какви неща.

Затова нашите гимназисти по своя инициатива си направиха бригада. И утре пак ще са на линия. Не защото някой ги задължава.

За гилдията и единността ни

Не сме единна гилдия ние, учителите! Склонни сме да философстваме повече, да казваме как е морално и редно, но да не се подкрепяме с дела.
Все делим нещо! Деца, пари по проекти, влияние в общините, успехи...
И в дните, когато трябва да си помагаме, го правим пак на думи. Без дела.
Живея в Аспарухово. Работя в най-пострадалото от наводнението училище - СОУ "Л. Каравелов".
След като почистихме около блока, в който живея, и в мазите на блока, днес се включих в почистването на училището. Работихме колеги, ученици от гимназиален етап, няколко доброволци и туй то. Всичко около петдесетина души. Нека са шейсетина.
А ми се стува, че е възможно в дух на солидарност директорите на другите училища в района - едно НУ, едно ОУ и една ПГ (и още едно ОУ в кв. Галата) - да изпратят по няколко колеги, които дежурят в момента, да помагат. Дори и да не им дават компенсации, сигурно поне по двама колеги от училище ще се включат. А гимназистите могат също да се освободят от занятия - мотивация ще се намери и за тях?
Всъщност някои ще кажат, че днешният ден бе обявен за неучебен и неприсъствен за училищата и детските градини в Аспарухово. Това значи, че за колегите и учениците от града се е отворил един прекрасен ден за плаж като компенсация за мрачните почивни дни.
Е, жалко. Хвърлих си думите на вятъра.
Няма какво да очакваме помощ от колеги учители. Ние не се държим като гилдия. На покани за концерти не откликваме, та за оказване на помощ ли ще се сетим?

... заробват

Рекламите не  винаги са полезни.  Много често ни показват вредни и скъпоструващи продукти.
Като кредитите например. Някои от кредитите са откровено заробващи. Обаче са свързани с обещания за бърз и лесен достъп. И народът тегли кредити. По-скоро теглеше масово, теглеше за дреболии или за капризи. Може би заради това се активираха рекламите на кредити, кой знае? Лошото е, че доверието към други услуги не нараства.
Застраховането например е нещо, което е "хубаво, ама не е за нас" или "може да почака". И когато "колата се обърне" хората се вайкат, че нямат застраховка, и чакат Държавата да се погрижи за домовете им, за здравето им, за близките им.
Да, ама най-често не.
Затова да вземем да си отворим очите и да се поинтересуваме с какво могат да ни бъдат полезни застрахователите! Застраховка не е мръсна дума!

Песни, включващи думата

Сещам се само за няколко песни на български, които включват думи като "сватба", "сватбари", "було" и т.п. Вадя си текстовете им.

Ладо ле

музика Стефан Димитров
текст Захари Петров

 

Лудо и младо китка здравец ме дари,
ладо ле, ладо, още в зори.
В шарени стомни той водата ми напи,
та да ме помни даже като спи.

Тъпан бие гайда ручи,
в село кой не вдигна сватба до днес.
Лудо младо само мълчи,
що ли ми не праща чакана вест.

Тъпан бие гайда ручи,
сватове и свати чакам дома.
Лудо младо само речи,
и ще ти пристана нощем сама.

Мен ли се падна да не зная миг покой,
че ми открадна всички мисли той.
Ладо ле, ладо, вехна, съхна всеки ден,
време е младо да откраднеш мен. 

Сватба
 Слави Трифонов и Ку-ку бенд

Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно, 
лудите треви са ми сестрите.
Ей такъв съм, сам ти казвам, 
всичко право ти показвам, 
ти кажи сама дали ме искаш. 
Сватове ще ти проводя - 
снегове и буйни хали - 
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
весто було с тях ще те покрия.
А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.

Тежка сватба ще ти вдигна
и свираче триста ще докарам.
Слънцето ще нви венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.
С дарове ще те покрия
да не жали стара майка
и баща ти гневно да не пита
кой от къщата му вдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами.
На хорото с мен се хващай 
и ръката ми недейда пускаш!
А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.


А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.

Сватба 
Клуб НЛО

Той не пие, той не пуши,
няма си и своя Шуши. 
Бяло вино той пропи,
в друг живот се потопи.

С Харли Девидсън бръмчеше
и с Марина той си беше,
маминка над тях кръжеше,
дядото се суетеше.

Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

И унесени, в захлас
бебе спретнаха завчас.
Сашко ще е то сега,
ще работи в ДСК.
И за гордост на тъщата 
ще е вътре във нещата,
Ще раздава час по час 
ту на банки, ту на нас.

С Харли Девидсън бръмчеше
и с Марина той си беше,
маминка над тях кръжеше,
дядото се суетеше.

Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

Буре бело - от свата и сватята за сватбарите!
 
Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

От баба Маринка: една дойна крава и теле, и целата пенсия! 


Други?

ТЕЦ - Варна трябва да работи!

Днес имаше протест на работниците от ТЕЦ - Варна. И другата седмица пак ще има. Ще протестират упорито. Срещу кого и срещу какво? Ще кажа.  И ще кажа това, което ми е ясно.

Хората протестират срещу това, че договорите за изкупуване на произведената електроенергия в страната са подписани от предишни наши "държавници" така, че да бъдат в ущърб на националната енергетика и на българския гражданин. Енергията, произведена в ТЕЦ - Варна, не е зелена, но пък е в пъти по-евтина от тази на ветрогенераторите например. Собствениците на предприятието имат готовност и заделени финанси за ремонт (т.нар. сероочистка), който ще подобри филтрите за изпускане на газове в атмосферата, а това ще направи енергията "зелена" (или почти). Обаче! Държавата не дава гаранции, че ще изкупува тока, произведен в ТЕЦ - Варна. А отказва да даде такива гаранции, защото преди години са подписани договори, с които Държавата се задължава да изкупува тока, произвеждан от американците в ТЕЦ - Гълъбово и то на няколко пъти по-високи цени. Така варненските енергоработници са принудени да не произвеждат ток, а да стоят в готовност за включване (т.нар. "студен резерв"). Ама такъв за м. април няма! И какво правим? 

От високите етажи на властта вдигат рамене и обясняват, че ТЕЦ - Варна не е нужна на страната, понеже са договорили производство на ток с американците; ТЕЦ - Варна ще затваря. Ако пък не затвори, ще направи ремонт (ще си плати за това сама) - ще постави инсталации за сероочистване, ще е готова да работи, ама ще стои и ще гледа как американската ТЕЦ работи, защото има подписан договор за изкупуване на нейния ток.

Защо протестират хората? 

Протестират, защото ще останат без работа не само 320 работници, а още поне 700 души, които са ангажирани трудово във фирми, сателитни на ТЕЦ-а. Такива са фирмите, отговарящи за почистването, храненето, транспорта на работниците; фирми за ремонт и поддръжка на някои системи в предприятието; детската градина и училището; търговци на дребно. По груби сметки това са около 1000 души. Всъщност са 1000 семейства, които разчитат на доходите си от нормална работа, за да живеят.

Протестират, защото двойният стандарт ги обрича на безработица. А двойният стандарт е налице - токът, произвеждан във Варна, не подлежи на изкупуване, нищо, че е по-евтин. 

Протестират, защото според Закона  всеки, произвел електричество, е длъжен да продава на Държавата; той няма право да продава тока си на свободния пазар; хората пък нямат право да си купят ток от този или от другия производител, независимо кое им е по джоба и финансовите интереси.

Според моите прости разбирания, ако Варна и регионът купуват ток от местния производител (ТЕЦ - Варна), предприятието не само ще си направи ремонта, но и ще работи минимум на половин мощност, а потребителите ще плащат по-малко, защото енергията е по-евтина. Да, ама по закон не може. 

До края на месец април щели да се произнесат държавните мъже за съдбата на предприятието... Струва ми се, че просто ще се крият и ще мънкат за старите грешки на някого, по които днес хората ще плащат и то скъпо. А тези, които са подписали неизгодни договори, ще си веят крачолите някъде и ще пият коктейли... Като дойде времето, дебелият край ще сочи към...

Ей затова протестират работниците. И аз с тях! Защото мен ме касае!

Разказче за едно наум

Карат си скъпата кола Гео и Ю. на паркинга на един голям магазин. Дирят си място за паркиране. Пред тях мъж с автомобил прави знаци, че иска помощ. Спират. Мъжът слиза и на почти разбираем български казва "Солинген? Солинген?"
- Не знаем къде е магазинът на Солинген, друже - казва съпругът. - Дай адрес, ще те упътим!
- Но! Солинген! - говори мъжът и вади куфарче с ножове, а в колата си показва комплект кухненски съдове.
Излиза, че търси помощ от хората - той трябвало да хваща самолета, но стоката си нямало къде да остави. Иска да я остави при тези двама честни на вид хора. Тя била скъпа, стрували двата комплекта 20 000, затова му трябвали сериозни хора. Искал да я остави за съхранение, а той щял да си я вземе след седмица, когато уреди да може да качи куфарчетата в самолета.
- Аааааааа, да ти пазим тенджерите ли искаш? - зацепва жената. - Само трябва да ти дадем 2 000 докато се върнеш, нали?
Пламъчето на надеждата, светнало в очите на "изпадналия в беда", за миг изгасва. "Нуждаещият се от помощ, неговорещ български, мил човек" се врътва, качва се в колата си и се скрива от поглед.
- Не попадна на верния баламурник! - хвали жена си Гео и след това паркира.
На паркинга оня, "търсещият помощ", продължава да оглежда за честни хора в скъпи коли.