Крайно време е.

Връща се големият от обикаляне по задачи, свързани с подготвяне и подаване на документи за университет. Последно ходил в ТУ - Варна, където безпроблемно си е свършил работата.
Та връща се човекът и ми заявява, че е крайно време да забранят на родителите на кандидатстудентите да присъстват при подаването на заявления за кандидетстване.
Защо така ли? Защото момчето станало свидетел как една "загрижена" майка седяла и попълвала документите на сина си, докато той се въртял безцелно около нея. Тя му избирала специалности, изпити - всичко. (После пак тя ще му изкарва и изпитите сигурно!?)
Ами на моя човек му станало неудобно от сцената, а на другото момче (не мога да го нарека млад мъж, съжалявам) какво му е било...

Солидарна съм! Нека забранят на родителите да върщат работата на децата си! Крайно време е да започнат да се оправят сами. Те го искат.
Повечето!

"Мънечкио пилец секи път
требе да рипне от гнездото,
та да се види мо`е ли да лети."
"Дребнио волен народ",
Т. Пратчет

А проба от майчиното мляко?

Всеки с грижите си, та и аз така.
Синът (големият) подготвя куп документи за кандидатстване в университет. Оказа се, че му трябват толкова много свидетелства, удостоверения, уверения, декларации за съгласие и какво ли още не, че по едно време се притесних. Ама се притесних сериозно дали няма и проба от майчиното мляко да му поискат.
После ме успокоиха - чак до там не се стигало.
Е, засега ще си позволя да вярвам в това.

Няколко късички истини

Винаги съм се впечатлявала от хора, които умеят да се изразяват кратко. При това са красноречиви и думите им са мъдри.
Ето няколко от късичките истини на Тери Пратчет:

... модата напоследък е момичетата да имат по себе си по-малко мръвка отколкото по месарски молив.

Било е нечестна придобивка, а сега е приход от най-обикновена кражба. Животът става доста по-лесен, когато се научите да мислите правилно.

Армията може да е луда, но поне е измеримо луда. Надеждно нормална.

Ако търсите голяма беда, гледайте женските.

из "Чудовищна команда"

Вашият коментар?

Добър ден! 60 лева!

Записва се днес малкият син в І ЕГ. Доволен той, че е приет още на първо класиране, ние - двойно повече заради добрата преценка и успешното кандидатстване. Отиват с баща си да се запише новият ученик. В училището опашка. Става бавно, но организирано! Идва им редът, представят документите (Свидетелство за завършен VІІ клас и Удостоверение за преместване), записват ги. Преминават към следващия от комисията по записването:
- Добър ден! Това е задължителният пакет за всеки ученик в нашето училище. Включва риза, вратовръзка и значка. Това е 50 лева. Отделно се закупуват униформените тениски за часовете по физическо. Те са по 10 лева, избирате си цвят и брой по ваше желание.
- Ами... - мъжът ми има само 62 лева в момента - добре. Взимаме задължителния пакет и една тениска.
- Химикал - 1 лев?
- Не, благодаря. Родителска среща ще има ли предварително?
- Не. На 15.09. ще бъде съобщено кога ще се организира родителска среща. Не купувайте нищо! Всичко е организирано! В началото всички преподаватели си казват изискванията.
***
Е, честито! Първите 60 лева вече са платени, разписка не е предоставена. Тениската е у дома, обаче ризата, вратовръзката и значката предстои да ги получим (дано поне не стане грешка със списъка, където сме отбелязани като платили). Очаквам през септември да ни кажат още едно голямо "Честито". Психически се подготвяме за това.

След пожара

След пожара като че ли всичко замлъкна. Очаквах да се раздухат нещата, да тръгне някакво обществено брожение. Ама то моите очаквания най-често се разминават с реалността. Сега се вижда нещо, което далече не ни радва.

Бяла черта и усмивка

След бурята нещата се успокояват. Всичко притихва. На хоризонта се белее светла линия - бяла черта.

На отсрещния баир пък се отразява усмивката на слънцето.

Остават му час-два да се порадва на измитото от прахоляци обиталище на човеци и съвсем малко диви птици и животни. После пътят му продължава далеко от нас. Кой знае дали ще има повод да се усмихва и там, където отива.

Рационално предложение за виртуално читалище "Читанка"

Рационално и трезво мислещият Владо, който не живее в България, има конкретно предложение. Състои се в това да се създаде виртуално читалище, което да си има настоятелство, приходи и т.н.
Няма да преразказвам! Прочетете направо при него:

Предложение: Българско Виртуално Читалище chitanka.info

На мен идеята страшно ми допадна. А на вас?