... заробват

Рекламите не  винаги са полезни.  Много често ни показват вредни и скъпоструващи продукти.
Като кредитите например. Някои от кредитите са откровено заробващи. Обаче са свързани с обещания за бърз и лесен достъп. И народът тегли кредити. По-скоро теглеше масово, теглеше за дреболии или за капризи. Може би заради това се активираха рекламите на кредити, кой знае? Лошото е, че доверието към други услуги не нараства.
Застраховането например е нещо, което е "хубаво, ама не е за нас" или "може да почака". И когато "колата се обърне" хората се вайкат, че нямат застраховка, и чакат Държавата да се погрижи за домовете им, за здравето им, за близките им.
Да, ама най-често не.
Затова да вземем да си отворим очите и да се поинтересуваме с какво могат да ни бъдат полезни застрахователите! Застраховка не е мръсна дума!

Песни, включващи думата

Сещам се само за няколко песни на български, които включват думи като "сватба", "сватбари", "було" и т.п. Вадя си текстовете им.

Ладо ле

музика Стефан Димитров
текст Захари Петров

 

Лудо и младо китка здравец ме дари,
ладо ле, ладо, още в зори.
В шарени стомни той водата ми напи,
та да ме помни даже като спи.

Тъпан бие гайда ручи,
в село кой не вдигна сватба до днес.
Лудо младо само мълчи,
що ли ми не праща чакана вест.

Тъпан бие гайда ручи,
сватове и свати чакам дома.
Лудо младо само речи,
и ще ти пристана нощем сама.

Мен ли се падна да не зная миг покой,
че ми открадна всички мисли той.
Ладо ле, ладо, вехна, съхна всеки ден,
време е младо да откраднеш мен. 

Сватба
 Слави Трифонов и Ку-ку бенд

Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно, 
лудите треви са ми сестрите.
Ей такъв съм, сам ти казвам, 
всичко право ти показвам, 
ти кажи сама дали ме искаш. 
Сватове ще ти проводя - 
снегове и буйни хали - 
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
весто було с тях ще те покрия.
А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.

Тежка сватба ще ти вдигна
и свираче триста ще докарам.
Слънцето ще нви венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.
С дарове ще те покрия
да не жали стара майка
и баща ти гневно да не пита
кой от къщата му вдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами.
На хорото с мен се хващай 
и ръката ми недейда пускаш!
А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.


А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.

Сватба 
Клуб НЛО

Той не пие, той не пуши,
няма си и своя Шуши. 
Бяло вино той пропи,
в друг живот се потопи.

С Харли Девидсън бръмчеше
и с Марина той си беше,
маминка над тях кръжеше,
дядото се суетеше.

Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

И унесени, в захлас
бебе спретнаха завчас.
Сашко ще е то сега,
ще работи в ДСК.
И за гордост на тъщата 
ще е вътре във нещата,
Ще раздава час по час 
ту на банки, ту на нас.

С Харли Девидсън бръмчеше
и с Марина той си беше,
маминка над тях кръжеше,
дядото се суетеше.

Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

Буре бело - от свата и сватята за сватбарите!
 
Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

От баба Маринка: една дойна крава и теле, и целата пенсия! 


Други?

ТЕЦ - Варна трябва да работи!

Днес имаше протест на работниците от ТЕЦ - Варна. И другата седмица пак ще има. Ще протестират упорито. Срещу кого и срещу какво? Ще кажа.  И ще кажа това, което ми е ясно.

Хората протестират срещу това, че договорите за изкупуване на произведената електроенергия в страната са подписани от предишни наши "държавници" така, че да бъдат в ущърб на националната енергетика и на българския гражданин. Енергията, произведена в ТЕЦ - Варна, не е зелена, но пък е в пъти по-евтина от тази на ветрогенераторите например. Собствениците на предприятието имат готовност и заделени финанси за ремонт (т.нар. сероочистка), който ще подобри филтрите за изпускане на газове в атмосферата, а това ще направи енергията "зелена" (или почти). Обаче! Държавата не дава гаранции, че ще изкупува тока, произведен в ТЕЦ - Варна. А отказва да даде такива гаранции, защото преди години са подписани договори, с които Държавата се задължава да изкупува тока, произвеждан от американците в ТЕЦ - Гълъбово и то на няколко пъти по-високи цени. Така варненските енергоработници са принудени да не произвеждат ток, а да стоят в готовност за включване (т.нар. "студен резерв"). Ама такъв за м. април няма! И какво правим? 

От високите етажи на властта вдигат рамене и обясняват, че ТЕЦ - Варна не е нужна на страната, понеже са договорили производство на ток с американците; ТЕЦ - Варна ще затваря. Ако пък не затвори, ще направи ремонт (ще си плати за това сама) - ще постави инсталации за сероочистване, ще е готова да работи, ама ще стои и ще гледа как американската ТЕЦ работи, защото има подписан договор за изкупуване на нейния ток.

Защо протестират хората? 

Протестират, защото ще останат без работа не само 320 работници, а още поне 700 души, които са ангажирани трудово във фирми, сателитни на ТЕЦ-а. Такива са фирмите, отговарящи за почистването, храненето, транспорта на работниците; фирми за ремонт и поддръжка на някои системи в предприятието; детската градина и училището; търговци на дребно. По груби сметки това са около 1000 души. Всъщност са 1000 семейства, които разчитат на доходите си от нормална работа, за да живеят.

Протестират, защото двойният стандарт ги обрича на безработица. А двойният стандарт е налице - токът, произвеждан във Варна, не подлежи на изкупуване, нищо, че е по-евтин. 

Протестират, защото според Закона  всеки, произвел електричество, е длъжен да продава на Държавата; той няма право да продава тока си на свободния пазар; хората пък нямат право да си купят ток от този или от другия производител, независимо кое им е по джоба и финансовите интереси.

Според моите прости разбирания, ако Варна и регионът купуват ток от местния производител (ТЕЦ - Варна), предприятието не само ще си направи ремонта, но и ще работи минимум на половин мощност, а потребителите ще плащат по-малко, защото енергията е по-евтина. Да, ама по закон не може. 

До края на месец април щели да се произнесат държавните мъже за съдбата на предприятието... Струва ми се, че просто ще се крият и ще мънкат за старите грешки на някого, по които днес хората ще плащат и то скъпо. А тези, които са подписали неизгодни договори, ще си веят крачолите някъде и ще пият коктейли... Като дойде времето, дебелият край ще сочи към...

Ей затова протестират работниците. И аз с тях! Защото мен ме касае!

Разказче за едно наум

Карат си скъпата кола Гео и Ю. на паркинга на един голям магазин. Дирят си място за паркиране. Пред тях мъж с автомобил прави знаци, че иска помощ. Спират. Мъжът слиза и на почти разбираем български казва "Солинген? Солинген?"
- Не знаем къде е магазинът на Солинген, друже - казва съпругът. - Дай адрес, ще те упътим!
- Но! Солинген! - говори мъжът и вади куфарче с ножове, а в колата си показва комплект кухненски съдове.
Излиза, че търси помощ от хората - той трябвало да хваща самолета, но стоката си нямало къде да остави. Иска да я остави при тези двама честни на вид хора. Тя била скъпа, стрували двата комплекта 20 000, затова му трябвали сериозни хора. Искал да я остави за съхранение, а той щял да си я вземе след седмица, когато уреди да може да качи куфарчетата в самолета.
- Аааааааа, да ти пазим тенджерите ли искаш? - зацепва жената. - Само трябва да ти дадем 2 000 докато се върнеш, нали?
Пламъчето на надеждата, светнало в очите на "изпадналия в беда", за миг изгасва. "Нуждаещият се от помощ, неговорещ български, мил човек" се врътва, качва се в колата си и се скрива от поглед.
- Не попадна на верния баламурник! - хвали жена си Гео и след това паркира.
На паркинга оня, "търсещият помощ", продължава да оглежда за честни хора в скъпи коли.

Само 6 ли?

Предизвикаха ме. 
Трябва да разкрия на всички 6 неща, които ме правят щастлива. Ами, ако не смея да си кажа, Доктор Уотсън?
Страх, не страх, свян, не свян...
Ще си кажа. Пък да видим.
Всъщност мене ме правят щастлива няколко (бих казала, че са няколко пъти по 6; поне) обикновени и делнични неща:
1. Да има на кого да се поглезя;
2. да има кого да поглезя;
3. да си пия кафето с приятели и сладки приказки;
4. да ми помогнат или да ме отменят в домакинската работа;
5. да си попеем от сърце в колата или след вкусно хапване;
6. да ми приемат извиненията с прегръдка, когато съм осъзнала, че някъде бъркам.
---
7. Да си гледам чедата и да си се хваля с тях,
8. да си говоря с приятели и роднини за минали работи и за бъдещи планове,
9. да си хапвам вкуснотии.
Стига толкова, че се оливам. Само 6 неща, които ме правят щастлива са ми малко. 

Кон

Кон.
Някога е бил неизменния приятел до човека. Кучето е пазело дома или е тичало редом, а конят е билдругарят, с когото самотният ездач е изминавал пътя си, а вечер е опирал гръб о гърба му и е нощувал сред степта. Той, конят,  е чувал или виждал опасността, предусещал е клопките и е бягал далеч от тях, понесъл на гръб човека.
Някога за лошо отношение и недостатъчно отговорна грижа за коня са наказвали жестоко.
Някога... 

Това някога вече е далечно и забравено.
Днес конят е загърбен от модерния човек. Може би, защото не е достатъчно веднъж в седмицата да го измиеш и да налееш бензин преди тръгване. Може би, защото модерният човек е с префинено обоняние и не може да му мирише на пот или на обор. Днес конят е само впрегатно животно, което дори не заслужава качествена амуниция (правят я от гума и тел, а тя разранява кожата на животното). 

Е, на Тодоровден се сещат да го понагиздят малко, но отиват на кушия, често водени от хазартната страст да победят. А животните са безвкусно украсени и натъкмени, ръфат мухлясало сено и хълбоците им са несресани, със засъхнала мръсотия.
Честит Тодоровден - Конския Великден!

Дано ме опровергаят повече хора, че да съм спокойна за коня в наши дни.

Приказка без изяснена поука

Живели дълго дядо и баба. Не били богати, но животът им течал без особени сътресения. Гледали си само една кокошчица и един красив петел.

Какво се случило, никой от двамата не разбрал, но започнали да се карат. Бабата натяквала, че от петела полза няма, че само кукурига и от неговите песни главата я боли. Дядото пък мърморел, че кокошката не снася достатъчно яйца и той все полугладен си ляга вечер. Ден - така, втори, трети. Работата станала сериозна. Скарали се тъй, че решили да се разделят. Дядото отишъл да спи в празния обор, а бабата останала в къщичката. Всеки сам щял да се изхранва.

Минавали дните. Бабата си хранела кокошката, хапвала си яйчице от време на време. Дядото пък в началото ядял коприва, лапад, лук, после заклал петела и се облажил, но скоро пак започнал да гладува. Повече го мъчела злорадата баба, която всеки ден му се присмивала на глупостта да се хвали с песнопоеца си. Доядяло го.

Веднъж бабата си сварила леща. Хапнала си, после легнала и заспала. Дядото тайно доизял чорбата, после намазал с леща бабиното дупе и се скрил да гледа какво ще стане. Щом се събудила, бабата се попипала отзад, видяла, че е изцапана, и отишла на реката да се мие. Дядото - след нея. Бабата влязла в реката, миела се и мърморела на себе си. Старецът започнал да хвърля по жена си пръст и камъни, а бабата се провикнала:

- Удри, Боже, удри! Убий таз дърта дъртуша! Дърта джидия да се насере!

Приказката ми разказваше моят сладкодумен дядо. Дали има продължение, дали е извеждана конкретна поука - не знам. Както я помни майка ми, както и аз я помня, така я записах тук.

За поуката или поуките разчитам на вас.