Дали има периоди от време, в които човекът е подвластен на негативни влияния?
Рядко ми се е случвало да мисля по този въпрос.
Днес обаче се замислих за това. Склонна съм да мисля (понякога), че има циклични подеми и спадове в живота на човек.
Вчера, точно месец след като малкият ми син навърши 12 години, той преживя шок, който го разтърси. Той беше изплашен от среща с лошото в нашата действителност. Сблъска се с реалната гадост, която ни обгражда. В този сблъсък той се отърва само с уплаха, може би с леко ожулване (разбира се това е метафора). Хубавото е, че до по-дълбоки наранявания не се стигна. Въпреки това в душата му ще има белег от този ден. Дано му бъде като червена лампичка - да му светва всеки път и да го държи нащрек. Колкото и да се старая да предпазя децата си от помията на съвременността, тя съществува и се опитва да ни глътне.
По повод онова, което той преживя вчера, ми се наложи да ходя в полицията и да подписвам показанията му. Повярвайте, не е приятно изживяване. Обясняваш на много служебни лица проблема, чакаш да дойде еди кой си, чакаш да се състави документацията, после подписваш. Дали ще последват някакви сериозни действия и дали ще има наказани - не се знае. Но моята работа аз я свърших. Постъпих, както е редно. А имаше момент, в който бях готова да действам първосигнално и съвсем допотопно. С рога, зъби и нокти да раздам правосъдие.
Та по повод цикличността.
Когато беше още новородено - на 1 месец човече, на този мой малък син му правиха животоспасяваща операция. Имаше усложнения, беше трудно, но се справихме. Сега, точно след 12 години - пак изпитание. Смея да се надявам, че и с него ще се справим.
Но се чудя има ли някаква зависимост, връзка и закономерност между нещата? Когато на човек му се струпат неприятности, започва да търси взаимовръзки и зависимости; започва да мисли за предначертаност и очаквани, предвидими моменти на лабилност.
Мисля си дали на всеки 12 години ще му се случва по нещо, което да нарушава душевното му и физическо равновесие? Дали за всеки има такива лоши периоди, които се повтарят?
Написани веднъж тези мои мисли ми изглеждат твърде глупави и невероятни. Но пък това е начин да видя малко отстрани собственото си моментно състояние.
Сигурно няма зависимост. Сигурно нещата просто се случват. Но когато има съвпадения, старите човешки предразсъдъци изплуват от подсъзнанието и на най-несуеверния човек.
Рядко ми се е случвало да мисля по този въпрос.
Днес обаче се замислих за това. Склонна съм да мисля (понякога), че има циклични подеми и спадове в живота на човек.
Вчера, точно месец след като малкият ми син навърши 12 години, той преживя шок, който го разтърси. Той беше изплашен от среща с лошото в нашата действителност. Сблъска се с реалната гадост, която ни обгражда. В този сблъсък той се отърва само с уплаха, може би с леко ожулване (разбира се това е метафора). Хубавото е, че до по-дълбоки наранявания не се стигна. Въпреки това в душата му ще има белег от този ден. Дано му бъде като червена лампичка - да му светва всеки път и да го държи нащрек. Колкото и да се старая да предпазя децата си от помията на съвременността, тя съществува и се опитва да ни глътне.
По повод онова, което той преживя вчера, ми се наложи да ходя в полицията и да подписвам показанията му. Повярвайте, не е приятно изживяване. Обясняваш на много служебни лица проблема, чакаш да дойде еди кой си, чакаш да се състави документацията, после подписваш. Дали ще последват някакви сериозни действия и дали ще има наказани - не се знае. Но моята работа аз я свърших. Постъпих, както е редно. А имаше момент, в който бях готова да действам първосигнално и съвсем допотопно. С рога, зъби и нокти да раздам правосъдие.
Та по повод цикличността.
Когато беше още новородено - на 1 месец човече, на този мой малък син му правиха животоспасяваща операция. Имаше усложнения, беше трудно, но се справихме. Сега, точно след 12 години - пак изпитание. Смея да се надявам, че и с него ще се справим.
Но се чудя има ли някаква зависимост, връзка и закономерност между нещата? Когато на човек му се струпат неприятности, започва да търси взаимовръзки и зависимости; започва да мисли за предначертаност и очаквани, предвидими моменти на лабилност.
Мисля си дали на всеки 12 години ще му се случва по нещо, което да нарушава душевното му и физическо равновесие? Дали за всеки има такива лоши периоди, които се повтарят?
Написани веднъж тези мои мисли ми изглеждат твърде глупави и невероятни. Но пък това е начин да видя малко отстрани собственото си моментно състояние.
Сигурно няма зависимост. Сигурно нещата просто се случват. Но когато има съвпадения, старите човешки предразсъдъци изплуват от подсъзнанието и на най-несуеверния човек.
Това са само едни мои объркани мисли. Не желая да живея в страх, че отвсякъде ни дебне злото. по-скоро мисля, че трябва да сме готови да го посрещнем и парираме. А после да продължим нормално живота си.
5 коментара:
Разбира се че има цикличност. 12 години -това е цикълът на Юпитер. Трябва да се види в рождената карта на детето как е поставен Юпитер, за да се знае в каква посока действа и какво може да се очаква през следващите му цикли, респ. по какъв начин могат да се предотвратят някои неприятни случки.
Е чакай поне още 12 години да минат де - така няма повтаряемост на събитията, достатъчна за такива изводи. :-) Но дано всичко да е само в твоите фантазии и детето да е добре въпреки циклите.
зоа @ знам, че повечето хора се интересуват от влиянието на планети, звезди и т.н., но аз не искам да знам какво ме очаква
затованикога не съм си правила хороскоп
благодаря ти за мнението!
анонимен @ съгласна съм да чакам и да не дочакам повтаряне на нищо лошо
само хубавите неща в живота ни нека имат цикличност
иначе - благодаря!
Нели, аз не вярвам нито в цикличноста лошите моменти в живота на човек, нито в сатурнови дупки.Просто народа го е казал точно-"Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове". В едно си права, че по какъвто и повод да е бил в полицията, за детето е голям шок. Само приятелски разговори и "со кратце, со благо" може да го изкара от по трайни последствия-страх и затваряне в себе си. Търпение и успех Нели.
Канев, прав си - както обикновено. Благодаря за добрите думи. Точно подкрепа оказваме сега на нашето момче и мисля, че бързо ще се уталожат нещата.
В разговори с по-близки хора бяха изказани мнения, че случката е урок. И той (детето)ще има една голяма обеца на ухото.
Човек се учи от опита си. И той вече трупа своя.
Публикуване на коментар