Знамена, чест, достойнство, гордост, позор

Хубавите разговори не се планират. Те се случват.
Така и тая вечер. Малкият син попита по време на вечеря дали е вярно, че България е единстевната държава в света без пленено знаме и разговорът се отприщи. Говорихме защо е толкова важно да се пази знамето, защо се пленяват знамена; говорихме за това какво е чест и достойнство, кое е позор; говорихме за исторически събития от нашата и световната история, за алпинисти, за модерните компютърни игри - стратегии.

От дума на дума говорихме

• за Никола Симов - Куруто, знаменосеца в четата на Ботев;
• за това, че щом единият знаменосец падне, друг взима знамето ( други знаменосци от Ботевата чета);
  
• за генерал Куцаров, спасил знамето на полка;
  
• стигнахме до победата над Германия през 1945 г. и развяването на съветското знаме над Райхстага;
  
• за филма "Бащата на войника";
  
• за това как се носят пленени знамена;
  
• за традицията на Еверест да се развява знаме от алпинистите;
  
• за препратките към исторически събития в игрите - спейсмарин забива знаме, за да отбележи превзетата територия.

Хубав разговор стана. Стигнахме до това кое е ценност, какво е чест и достойнство, що е то позор и нравствено падение.
Обикновено така става при нас. Тръгваме от нещо конкретно, мъничко наглед, а стигаме доста далеко и задълбаваме доста дълбоко. Надявам се да има резултат. И разговорът да е бил полезен за всички ни.
За всички имам поздрав точно от филма "Бащата на войника" - знаменитата сцена с лозата. Истински пример за ценност и достойно човешко поведение.