Мъдрости

Това се четеше до днес в мъдрите мисли в страничната лентаВреме е да ги подменя. Но и не ми се иска да ги затривам някъде. Затова си ги пускам като самостоятелен пост.

Ако не знаеш закъде си се запътил, ще стигнеш на друго място.

Като му дойде времето за излюпване пиленцето само си пробива черупката! НК-К

Уважавайте правата на децата, но не ги оставяйте да потъпчат вашите! *?*?*

... ти си единственият човек, който ми казва нещата, които имам нужда да чуя, макар и в момента да не желая да ги чувам. - Софи Кинсела

Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови. - Дж.Р.Р.Толкин

... най-големите престъпления се извършват в името на отечеството или, както казваше последният римски император Ромул: „Започне ли държавата да се нарича Отечество, тя е готова да убива... - Стефан Цанев

Всеки си седи на камбанарийката и сее през свое сито. НК-К

Ти още не знаеш какво има да се прави, а вече казваш „няма да се случи”! Това показва, че мислиш не с главата, а с мустаците, и то преди да са ти поникнали. „Ламята” – Николай Хайтов

Сега имам нещо ново.

За пръв път историческа възстановка във Варна

По случай деня на музейните работници на територията на музея "Владислав Варненчик" тази вечер се проведе възстановка на последната битка на рицарите на Ян Хунияди и Владислав Варненчик с турските войски на Мурад ІІ при Варна. Тя се състояла на 10.ХІ.1444 година след един дълъг победоносен тур от Никопол до Варна и за съжаление войските на полския крал били разбити. Момчетата и момичетата от варненския клуб "Чигот" се превъплътиха в ролите на защитниците и нападателите на Варна и пресъздадоха паследната атака, при която турците побеждават.

Много хора се бяха събрали да гледат възстановката и по мое впечатление останаха много доволни от представлението. Но има и какво още да се желае - добре би било да се предвиди място за зрителите. Просто този път не беше възможно достатъчно добре да се наблюдават бойните действия. И още нещо - управата на музея може да помисли и за озвучаване на събитието.

Речта на уредничката преди самата битка сигурно е била хубава, сигурно е разяснявала историческите събития, на които ни направиха съпричастни от "Чигот", но никой не можа да я чуе. Защото минаващите по улицата коли заглушаваха думите и.

Все пак - добро начало бе поставено днес. Хората доведоха деца и внуци, разказваха - кой колкото знае - за събитията и накрая посетиха музейната експозиция като за десерт.

Догодина обаче ще очакваме повече.
Сега ще се опитам да публикувам клипчето, което заснех. Дано и на вас то се хареса. Поради технически причини сега пускам само няколко снимки. Клипчето ще се появи в най-скоро време.

Очаквайте го! :)

Приказка за пороците

Имало някога един баща, който сам порастил сина си - рано бил останал вдовец. Още в училище синът му бил бамбашка - палав, своенравен, избухлив... Често се биел с връстниците си, че и с по-големи. Станал истински побойник и кавгаджия - тормозел мало и голямо. Веднъж, дваж хората се оплакали на бащата да се заеме със сина си, че не са хубави работи тия. А бащата само отговорил:
- Ще срещне космати гърди - ще си седне на задника!
Минало време, синът поотраснал. Заергенил се. Станало тъй, че се спречкал с друго момче за нещо си. Ама този път той изял пердаха - върнал се у дома с разкървена уста, насинен, посрамен. След този случай не налитал на бой, както по-рано. Намерил си момиче, оженил се, станал глава на семейство.
Тръгнал да се заглежда обаче и по чуждо. Съселяните пак казали на баща чу, че синът му не прави хубаво - по жени ходи, пък своята си жена вкъщи не поглежда и не уважава. Отговорът пак бил:
- Ще срещне космати гърди - ще си седне на задника!
Така и станало. На една от жените мъжът и разбрал, че този пристава и хубаво го подредил. Какво и как му правил - никой не разбрал, но оттогава синът на стареца не поглеждал настрани. Гледал си жената и децата както трябва.
Постепенно обаче зачестил да се отбива в кръчмата с приятели и да пиянства. После пък и сам оставал до късно в кръчмата. Пак се намерили съселяни, които да кажат на бащата по какъв път е тръгнал синът му. Сега вече бащата се стреснал и думите му били:
- Е, това вече е лошо. От побойничество и женкарство отърване има, но от пиянството - намя. Трябва да вземаме мерки, докле не е станало късно!

Не се бях сещала за тази приказка доста време. Но в последно време (не говоря за дни) в живота ни се случват толкова много абсурди, че си мисля дали не прекаляваме с чакането нещата да се оправят от самосебе си; не чакаме ли да "срещнат" децата ни "по-космати гърди", че да се върнат в правия път; не грешим ли, че чакаме да се стигне до безизходна ситуация и чак тогава да се мъчим да оправим белите в живота си?
Децата ни (разбира се има и добри изключения, но все пак) считат за нормално да се забавляват по ужасни начини, пият, пушат, хулиганстват... Обществото ни сякаш се е превърнало в развъдник на пороци... Правилата, които уж съществуват на книга, всъщност са само празни думи (турците казват "бош-лаф работа")...
А ние чакаме и само цъкаме с език, и се възмущаваме, и си мислим, че това не се отнася до нас. Прехвърляме камъните от своята в чуждата градина и сочим с пръст.

Докога? Какво трябва да се случи, че да се опитаме да предприемем нещо? Кога ще кажем като стареца от приказката, че от това отърване няма? И какво да правим? Не всички, не държавата, не "обществото" - а всеки един от обществото поотделно?

Нещо старо

Случи се така, че с една стара леля се разприказвахме за стари работи. От дума на дума и до старите монети стигнахме. И тя ми показа това свое съкровище, дето не знам откъде била намерила, че даже ми позволи да го снимам. На мен ми беше много интересно. Такава монета не бях виждала. Не че разбирам де, но все пак...

Ако някой знае, нека ме посъветва

Тъй като съвсем скоро предстои представяне на една книга - плод на общ труд между мен и още две колежки - а никоя от нас не е наясно като какво чудо е туй нещо... Моля за съвет и разяснения.

• Как се постъпва, когато представяме книга?
• Какви срокове се спазват?
• Какви стъпки и по коя пътечка се правят?

И тъй като не знам и какви въпроси да задам още, разчитам на добронамерените ви съвети.

Извинения

Понеже някои хора прочетоха мимолетния ми пост за една грешка, която аз съм вменила на МОН, моля за извинение всички свои читатели и конкретно zazabg , който каза:

Съжалявам, че те уведомявам, но грешката е вярна!!!

И още верни неща. Тъкмо бях публикувала статийката, бях си легнала доволна от свършеното и започна да ме човърка нещо - вярно ли съм преценила примера, не ли? И скокнах да проверя. Открих, че аз съм се престарала и изтрих компромата.
Пак моля за извинение читателите, които са видели моята излагация. Срам ме е! Ще гледам да се поправя.

На пазара на труда

Какви работодатели са?

Случи се така, че на една моя обява за търсене на работа ми се обади господин, който при срещата се оказа циганин. Обещанията за заплата и големите приказки ми се сториха несериозни. Но си мисля, че е възможно човекът да си е сериозен работодател, но да не умее да се държи като юпи. (Мале, к`ви думи ползвам!) То и от човек до човек си има разлика, но...
Тъй като за сега нито аз съм се ангажирала, нито той е настоял да работя за него, кажете - имате ли впечатления дали са свестни работодатели, или не? Възможно е по-нататък пак да ми се обади такъв човек. Наемайки някого (не от своето малцинство) имат ли по-различно отношение към него; стремят ли се по някакъв начин да го преметнат, или са почтени в това отношение; изпълняват ли си обещанията за ангажименти, или ги пренебрегват?
Моля да споделите опит и да ме посъветвате. В наши дни е ясно, че всякакви хора могат да наемат на работа всякакви. И е нормално. Ама струва ли си да се притеснява човек само за това, че продава знанията си и уменията си на цигани, китайци, турци и т.н.?