04 август 2016

Три неща в живота...

Често ме впечатляват различни мисли.
Днес прочетох някъде следните:



Три неща в живота...
Три неща в живота не можеш да върнеш назад -
време, думи и възможности.

Три неща в живота не бива да губиш -
спокойствие, надежда и чест.

Три са най-важните неща в живота -
любов, семейство и приятелство.

Три неща в живота са ненадеждни -
власт, късмет и богатство.

Три неща определят същността на човека -
труд, честност и постижения.

Три неща развалят човека -
алкохол, гордост и злоба.

Три неща най-трудно се казват -
"Обичам те!", "Извинявай!" и "Помогни ми!"

30 юли 2016

Чуденка относно пътна случка

... нощ, синият мига за десен завой, но не завива...
Прибираме се от далечен път. 
Спираме с колата на един от двата магазина в квартала, от които и след 21 часа може да се купи нещо за вечеря. Тръгваме гладни към дома, предвкусвайки удоволствието да се приберем вкъщи. Карам аз. На изхода от паркинга давам сигнал за завой наляво и включване в уличното движение. Отляво приближава тъмен скъпарски автомобил. Пет-шест метра преди да достигне входа на паркинга, където спокойно го чакам аз, той включва десен мигач и намалява. Аз потеглям бавничко и за всеки случай хвърлям поглед надясно. Никой. Ахааа да се включа в улицата, виждам, че мигащият за десен завой се движи напред. Кова на място и с разперени ръце нареждам обичайните въпроси. А от колата пред мен ме/ ни гледат четири младежки лица и се хилят доволно. 
Какво беше това?
Обсъждахме ситуацията до вкъщи.
Според мен "юнаците" търсеха конфликт. Може би хвърляха ръкавица на непознат шофьор, търсейки екстремна ситуация. А съм им пресякла пътя и съм предизвикала катастрофа, а са излезли и са ме/ни пребили за кеф и вдигане на адреналина преди вечерната фиеста с мацки, алкохол и скорост.
Не знам. Не ми изглеждаше невинно. В моите очи си беше съзнателно действие.
Според вас?

Кон

Кон.
Някога е бил неизменният приятел до човека. Кучето е пазело дома или е тичало редом, а конят е бил другарят, с когото самотният ездач е изминавал пътя си, а вечер е опирал гръб о гърба му и е нощувал сред степта. Той, конят,  е чувал или виждал опасността, предусещал е клопките и е бягал далеч от тях, понесъл на гръб човека.
Някога за лошо отношение и недостатъчно отговорна грижа за коня са наказвали жестоко.
Някога... 
Това някога вече е далечно и забравено.
Днес конят е загърбен от модерния човек. Може би, защото не е достатъчно веднъж в седмицата да го измиеш и да налееш бензин преди тръгване. Може би, защото модерният човек е с префинено обоняние и не може да му мирише на пот или на обор. Днес конят е само впрегатно животно, което дори не заслужава качествена амуниция (правят я от гума и тел, а тя разранява кожата на животното). 
Е, на Тодоровден се сещат да го понагиздят малко, но отиват на надбягвания, често водени от хазартната страст да победят. А животните са безвкусно украсени и натъкмени, ръфат мухлясало сено и хълбоците им са несресани, със засъхнала мръсотия.
Дано ме опровергаят повече хора, че да съм спокойна за коня в наши дни.

13 юни 2016

Мъдростта не се постига само с възрастта

Наистина дълго време не съм сядала да пиша. Не заради липса на време. Други обяснения имам, но те са си чисти извинения. И то глупави.
Сега ми е мерак да запиша нещо, което от два месеца седи в главата ми и вече наистина го възприемам като велика мъдрост.
Но... Да започна с малко предисловие!
Ноември и декември в края на 2015 година бяха месеци, в които се чувствах като на люлка - ту ми идеше да крещя от щастие, ту - да ридая като в древна трагедия. Радостите и тревогите ни така се преплетоха, че ме доведоха до едно състояние, в което да се спирам от твърде бурните изблици на радост и да търся положителното дори в голямата мъка. А мъката ми е още в мен - мама почина на 29.12.2015 г. - точно на 74 години и 4 месеца. Боледува, гледахме я в болницата (повече брат ми и по-малко аз), имахме надежди за възстановяване, но... Отиде си. Царство й небесно! Продължаваме да я споменаваме с добро, помним я като сърдечна, грижовна, отдадена на близките си жена, която преливаше от любов и доброта и дори в смъртта си ги прояви.
В болницата с нея в една стая лежа една жена, придружавана от снаха си. Баба Елмаз от с. Крива река и снаха й Сибел. Баба Елмаз с 10 години по-млада от майка ми, а Сибел само малко повече по-млада от мен. Нали хората са казали, че общата участ сближава. И при нас стана така. С тях си говорехме, споделяхме разни неща, обсъждахме модата, възпитанието на децата, политиката, манджите. Чисто по женски, човешки. Разделихме се, когато баба Елмаз я изписаха, с обещание да отидем на сбор в тяхното село, когато мама оздравее. Да, ама не стана така. 
На трите месеца от смъртта (поменът беше в много тесен семеен кръг) татко пожела да отидем до Крива река и да подадем, както е нашият обичай, на тези две жени. Какво от туй, че не вярват в Христос! Сърцата им са добри и ще приемат хляба в памет на мъртвата!
Тръгнахме. Татко, аз и съпругът ми (той ги беше виждал съвсем за малко в болницата). Намерихме дома на хората - нормална селска къща с чисто и подредено дворче отпред. Посрещнаха ни като родни. Целувки, вайкане от скръбната вест, за която по-рано научили, радост от неочакваните гости, суматоха да ни настанят като важни гости. Синът на баба Елмаз и съпругът й също толкова сърдечно ни приеха, сякаш ни знаят от години. Усмихнати хора със светли очи и добри сърца. Стояхме повече от час. И не ни се тръгваше, но беше редно.
Баба Елмаз и Сибел ни спряха и заръчаха да почакаме малко. Много малко. Е, спряхме  се. Те дойдоха с торба армагани - домашно сладко и компот от малини в два буркана и 20 яйца. ("Само толкова имаше, ама вземете ги! Ще си направите нещо!") Приехме с благодарност подаръка и излязохме. Свекърът ме покани да ми покаже каква кухня е измайсторил на булката и тръгна напред. Последвах го в едно малко помещение - мивка, печка, шкафчета и канапенце. Семпло, много чисто и подредено, направено с мерак. Личеше си. Подире ни дойде и Сибел и почти притеснена, но много усмихната каза:
- Много е мъничко, ама много ми стига! Много е мъничко, ама много ми стига!
 Зяпнах! Права беше! Беше щастлива, доволна от малкото, от което явно е имала нужда и което й е достатъчно.
Разделихме се като близки хора. Аз преливах от емоции. Говорихме си по обратния път за това, което преживяхме. В главата ми пулсираше тази фраза. "Много е мъничко, ама много ми стига!"
До днес продължавам да мисля по тези иначе тъй простички думи. 
Не изразяват ли мъдростта на една обикновена селска жена? Мъдростта на един непретенциозен и страшно добър човек? Човек млад, но носещ в себе си природна и емоционална интелигентност? Човек щедър не по оня параден начин?

Ей затова си мисля, че мъдростта не се постига само с годините. Трябва да имаш не само житейски опит, а и сърце и глава! И да не се блъскаш в гърдите, викайки: "Виж сега какво ще ти кажа! Аз много знам, много съм мъдър! Мене слушай!"
Простички думи, а толкова много казват!

Много е мъничко, ама много ми стига!

Дали ще се научим и ние така?

Солун


Пътуването до Солун почти не го усетихме. Спахме сладичко. По обяд бяхме в Солун и първо посетихме бялата кула. Тя е интересна сграда и определено е удоволствие да надникнеш в помещенията на всеки етаж и да погледнеш града отвисоко. Обаче като музей е скучен, експозициите са постни и на моменти дори досадни. Дикторският текст, който слушахме от индивидуалните устройства, беше безинтересен. Сравнявам с наши музеи, разбира се, в които има зрънце страст, закачка. (Явно трябва да разкажа за историческия музей в Русе! Пропуснала съм!) Съвсем наблизо е паметникът на Александър Македонски, намиращ се на крайбрежната алея, но за него по-късно. После отидохме до църквата "Св. Димитър", където се пазят мощите на нашия светец. Поклонихме се пред тях. Ние извадихме страхотен късмет, защото успяхме да влезем в криптата под храма. Хората от групата ни питаха какво има там, защото веднага след нас затворили вратите. А криптата е впечатляващо място. Нямаше кой да ни разказва подробно, но ние усетихме онова странно чувство на досег с миналото, с необяснимото, с тайнственото. Сякаш там ме чакаха лично моите предци. Сякаш искаха да ме поведат в друго пътешествие, за което обаче време в програмата на екскурзоводите не беше предвидено.

28 август 2015

До Метеора по голяма Богородица - начало

Някога бях чела за манастирите, разположени по изолирани една от друга скали, до които се стигало само чрез импровизирани и страховити "асансьори". Бях чела, бях гледала някакви неща, но не бях и сънувала, че ще ми се отдаде възможност да ги посетя.
А това се случи. Това лято. Само преди десетина дни бях там, качвах се по стълбите към манастирите и се възхищавах от сътвореното от природата и от хората в Метеора.
А Метеора е комплекс от манастири, изградени върху високи скали, в една долина в централна Гърция с интересна геологическа история и не по-малко интересна история на изграждане, заселване и обитаване на всяка една света обител. Информацията в мрежата е изчерпателна и богато илюстрирана.
Моето писание е за това какво преживяхме и какво ще помня от трите (защо само толковаа) дни в Гърция.
Пътувахме с туристически оператор Doors travel по същата оферта, която и сега се отваря в сайта им. Отношението на двамата екскурзоводи и професионализма на шофьора бяха класни. Учтиви, точни и отзивчиви, те направиха нашето пътуване наистина приятно. Отговаряха с готовност на безкрайните ни въпроси, изчакваха и най-бавните да изкачат или слязат всички стъпала, насърчаваха откривателския дух на по-ексцентричните туристи от групата.
Добра идея за нашето пътуване беше въоръжаването с анатомични облегалки за автомобил, които направиха дългото седене в автобуса комфортно.  Ние си ги купихме за автомобила, но си ги взехме за екскурзията и направихме добре. Втората добра идея беше да си ползвам туристическите щеки за качването и слизането по стотиците стъпала към и от манастирите. Те ми даваха възможност да поддържам равномерно темпо и да щадя кръста и мускулите на краката. Като имаме предвид, че пролетта и лятото ми бяха посветени на борба с дискова херния и болките в кръста и краката, тези катерения на стълби биха били невъзможни за мен без щеките.
Та значи помощните средства се оказаха от особена важност за цялото мое пътуване.


22 август 2015

Фото - само опити

Водата на Крушуна.

Деветашката пещера - перспективи.

Метеора. А къде са манастирите?



Желание за звън.
Манастирът "Св. Стефан" - Метеора, Гърция.



Пън до водата.
Водопад Скока, Тетевен.

Поглед към долината и към скалата с физиономия
от женския манастир "Св. Варвара" - Метеора, Гърция

Любимата ми и разпознаваема скала в долината.
Поглед от манастира "Св. Николай" - Метеора, Гърция