11 август 2019

Машина на времето. Проста и зелена.

Изсипах ги в мивката на двора и ги почнах. От водата те станаха ярки, лъскави. Зеленото им заискри и ме върна повече от 30 години назад във времето.
А, 30! Барем 35!
Както и преди толкова и кусур години мъжете се погрижиха за бурканите, за снабдяването с копър, синап, оцет и т.н., за запечатването, варенето и ваденето на бурканите.
А аз си слушах радио, пълнех си прилежно бурканите с хрупкави краставички и си мислех за поточната линия в консервената фабрика, където по цял месец карахме бригади.
Не се сещам да не сме искали да ходим. 14-15-годишни младежи, живеещи заедно. Кое  да не му хареса на човек. Ядене според тогавашните стандарти за столово хранене, спане в стаи по десетина души, къпане в обща баня, всяка вечер нещо забавно, номера и зевзеклъци, вицове, любовни трепети...
Готин живот без родители, училище и уроци!

Та, редя си аз краставичките и си мисля!

Сетих се за Силвето, дето първия ден от бригадата нахълта тичешком в стаята и завика: "Чшафи,чшафи! Бъ'зо, бъ'зо!" След десетото повтаряне разбрахме, че са започнали да раздават чаршафи и трябва да побързаме, че да не свършат новите и здравите.

Сетих се как вечер отрядният минаваше да загаси лампите по стаите, а ние, скупчени в някоя стая си разказвахме я страшни "вицове", я вълнуваща история за трагична любов.

Сетих се, че не само момчетата си въртяха номера. И момичетата се дебнехме да направим "космонавт" на някой спящ, да заредим вода над вратата и да се заливаме от смях, когато кофата се излее върху първия влязъл, или пък да се кискаме на човека, който хване намазаната с паста за зъби брава на спалното.

Сетих се още за това, че Краси беше много гнуслива и някои се възползваха, когато имаше нещо по-така за хапване. Например има пържени кюфтета и тя се е наточила да си хапне. От съседната маса се чува: "Еее, какъв е тоя косъм на кюфтето ми?" или пък: "Изми ли се хубаво? Как пък можа баш в лайното да стъпиш?" И Краси става, и излиза от столовата. А кюфтетата мигновено изчезват от чинията й.

Та така. Краставичките днес ми бяха истинска машина на времето - простичка, много зелена и хрупкава.
Ако при вас е пратила някой спомен, драснете един кратък или дълъг коментар!
М?



Няма коментари: