Лунно затъмнение и пълнолуние в едно

Вчера знаех, че започва пълнолунието. Изгря красива пълна луна над нос Галата. И докато се занимавах с туй-онуй наблюдавах постепенната и промяна. В началото мислех, че е облак, който закрива мъничко от пълното лице на Луната. Постепенно обаче тя се скреваше все повече и повече от погледа ми и се сетих, че е затъмнение. Оказа се пълно. Опитах се да снимам. И въпреки големите трудности, успях все пак да направя няколко долу-горе сполучливи кадъра.
Тук е минутки преди съвсем да се скрие.

А това е първият плах опит да се появи.

А тази вечер я снимах като изгрява. Да не кажете, че не е било пълнолуние :)

Колкото - толкова. От мен :)

Големият кораб заминава

И то без мен на борда. Дори без мои близки или познати.
А така ми се иска някога аз да съм на борда на един такъв кораб и да обикалям...
Да обикалям...
Да обикалям...

Колкото и смешно да звучи на по-младите и пътували по света хора, аз тотално се оприличавам на оня, дето казал:
- Ех, пак ми се ходи в Париж тази година!
Околните го попитали:
- Ама Вие ходили ли сте там?
- Не! Ама и миналата година ми се ходеше. И по-миналата ми се ходеше. И по-по-миналата - също!!! - отговорил той и въздъхнал.

Та и аз така. Гледам си през терасата и си въздишам, че пак ми се ходи на пътешествие из широкия свят. Ама... (Въздишка и вдигнати рамена)

Кратко от времето преди

***
Мечката се мие, чисти
във потоците лъчисти.
Има ли за тебе пречка
да постъпваш като мечка?

***
Студенти,
икономисвайте отпадъците!
Те са за вас!

***

ЧРД

Рожденико любим, бъди здрав!
Другото ще се опитаме да постигнем заедно!
Поздрави за теб.

Боулдър в събота - 09.08.08г.

Показвам няколко снимки от Боулдър катеренето в събота.
На колко въпроси ми беше отговорено търпеливо като на малко детенце;
колко възхищения и възклицания събраха състезателите...
Даже не мисля, че мога да пресъздам.

Показвам само три снимки.
Момчето и момичетата не ги познавам. Така че не давам координати ;)
Повярвайте - напрежението на състезателите е невероятно.
А публиката беше със зяпнали уста през повечето време.

Тук моето момче не участва - каза, че още е далеко от това майсторство (аз пак нещо не съм разбрала - извинения заради предното подвеждане).
Но пък заедно гледахме и викахме в подкрепа на познати и непознати.
Защото всички заслужаваха подкрепа.

Катерене

Въпреки всичко катерачите във Варна продължават да катерят.
И по традиция организират фестивал на катеренето.

Тази година ще ходя да гледам и да викам, и да ахкам за моето момче и за другите от клуба.
Любителите, жители и гости на Варна, могат да заповядат на събитието.
Едно е сигурно!
Ще бъде пълно с готини хора,
които ще демонстрират сила, мускули и воля за победа!
За другото - мога само да гадая, ако не го видя и участвам :)

Взе, че цъфна

Едно цвете, което много добре се приспособи към особеностите на моето отглеждане. Ако не го покажа, няма да мога да обясня кое точно е то. Понеже не помня имена на цветя. Пък и то не е от цъфтящите (поне така си мислех). Една зелена красота, издържаща на унищожителна жажда, пек и студ.

И това чудо взе, че цъфна при мен!
Е, да го покажа е ред.