Мръсотии и удари под кръста

Все си мислех, че в спорта това го няма. Да, ама не! И спортистите са хора. И сред тях има дребни душици, които завиждат, които подливат вода и т.н. В този случай обаче заливат с разредител и с боя.

Бясна съм!

Моите момчета се запалиха от катеренето като спорт. Започна и малкият да ходи на стената във Варна. Вчера беше там - щеше да се учи да осигурява. Когато се върна, помислих, че младите хора, които отговарят за стената, инвентара и катерачите отрано са отишле на плажа да посрещат Джулая. Преди половин час обаче разбрах, че съм се лъгала. Някакво мекотело, което в лицето не сме да си каже "мъката", е осрало инвентара на клуба и той е неизползваем. Без инвентар няма катерене! Ако този, който е направил тази гадост, попадне случайно тук, да знае, че като майка на две момчета любители на катеренето, не му пожелавам нищо хубаво.

По същия начив всички катерачи знаят, че не се посяга на екипировката. Абе с две думи екипировката за катерача е като хляба за хората - по голям няма.

... всичко се връща. И лошото е че този които го е направил и ТОЙ НА ВЪЖЕ СИ ПОВЕРЯВА ЖИВОТА!

И няма значение колко велик катерач си - осраното мирише по един и същи начин.

От цитираните откъси на коментари разбирам, че извършителят се мисли за велик катерач. Според мен не е никакъв. Щом може да направи подобно нещо. Да му се стоварят делата като камъни върху главата. И да се кае до живот за направеното!
Дано повече хора прочетат и ако могат, да помогнат на варненския клуб. Защото там са ми страстите!