Знамена, чест, достойнство, гордост, позор

Хубавите разговори не се планират. Те се случват.
Така и тая вечер. Малкият син попита по време на вечеря дали е вярно, че България е единстевната държава в света без пленено знаме и разговорът се отприщи. Говорихме защо е толкова важно да се пази знамето, защо се пленяват знамена; говорихме за това какво е чест и достойнство, кое е позор; говорихме за исторически събития от нашата и световната история, за алпинисти, за модерните компютърни игри - стратегии.

От дума на дума говорихме

• за Никола Симов - Куруто, знаменосеца в четата на Ботев;
• за това, че щом единият знаменосец падне, друг взима знамето ( други знаменосци от Ботевата чета);
  
• за генерал Куцаров, спасил знамето на полка;
  
• стигнахме до победата над Германия през 1945 г. и развяването на съветското знаме над Райхстага;
  
• за филма "Бащата на войника";
  
• за това как се носят пленени знамена;
  
• за традицията на Еверест да се развява знаме от алпинистите;
  
• за препратките към исторически събития в игрите - спейсмарин забива знаме, за да отбележи превзетата територия.

Хубав разговор стана. Стигнахме до това кое е ценност, какво е чест и достойнство, що е то позор и нравствено падение.
Обикновено така става при нас. Тръгваме от нещо конкретно, мъничко наглед, а стигаме доста далеко и задълбаваме доста дълбоко. Надявам се да има резултат. И разговорът да е бил полезен за всички ни.
За всички имам поздрав точно от филма "Бащата на войника" - знаменитата сцена с лозата. Истински пример за ценност и достойно човешко поведение.

Като козли сме по пътищата

И като съм почнала темата за хората, пътищата, колелетата и автомобилите да довърша с една истинска случка, разказвана ми от татко.

Преди определен брой години, когато един от братовчедите ми все още беше здрав и деен, баща ми отива с него на нивата да работят нещо. Пътуват от село до полето с конска каруца, карана от братовчед ми - шофьор на камиони с дълъг стаж. Батко кара каруцата бясно посредата на междуселския път. Насреща се задава камион. Нашият юнак продължава майсторското управление - не се свива в своята лента дори. Камионът бипка, пресвятка с фаровете, но резултат няма. Баща ми се хваща за страницата на каручката и загубва ума и дума от страх. Камионът намалява, после отбива възможно най-встрани и накрая почти спира в канавката. След като се разминават благополучно (естествено шофьорът на камиона "благославя" цветущо братовчед ми), баща ми пита племенника си защо не се е прибрал нормално в своята лента за движение, не е ли видял камиона насреща. Отговорът бил:
- Той нъл ма вижда, да гуй*а в мамата да гуй*а. Да спре и да ми напрай път!
- Добре де, ами ако ти си в кабината и някой с каруца тъй кара посредата?
- Ш` го премажа! Ни вижда ли, чи съм на пътя? Да са свива и да гледа де кара, да гуй*а в мамата, да гуй*а!
Нататък е излишно да цитирам. Май!


Не ви ли се струва показателен пример за цялостното ни отношение един към друг не само на пътя, ами и като цяло в обществото ни? Същи козли - никога и при никакви обстоятелства да не отстъпваме, дори и да има риск да си пречупим врата. С рогата напред!

Ден без автомобили ли!?!

В 8.20 сутринта се връща мъжът ми от нощна и казва, че по целия Аспарухов мост до центъра на Аспарухово има огромно задръстване. И на магистралата от Бургас в посока Варна преди да започне моста се вижда задръстване докъдето поглед стига. На моста има разставени полицаи на две места, за да регулират движението заради ужасна катастрофа. Движение обаче - няма. Колите стоят, чакат.
Катастрофирали са камион и две коли. Едната е с напълно смазана предница. Явно много тежка ситуация.
Ха, правете си сега ден без автомобили! Ако някой снима това (сигурно ще има такива) ще се получи особено добра антиреклама. Но кой ли ще и обърне внимание...

Сблъсък между колело и кола

Синът ми е колоездач - вече съм писала, че не ползва градския транспорт, когато е възможно (сиреч при сухо време). Аспаруховия мост го преодолява бързо, но редовно разказва за некоректни шофьори. Днес е претърпял лека катастрофа малко след моста (спирка "8 декември"), която обаче ще си остане само в нашите спомени.

Ситуацията:
Четвъртък, 17.30 часа.
Ужасно задръстване в посока към града до средата на моста, започващо от светофара на Полиграфията.
Отбивката за ул. "Девня" е затворена поради ремонт - цялото движение се насочва към града (варненци прекрасно знаят това).
Най-дясната лента е затворена за движение, (автомобилите, въпреки това са задръстени там) синът ми се движи с колелото на границата между двете ленти, но възможно най-вдясно.
Такси с номер СА 9410 ТХ му сече пътя отляво надясно, блъска го странично и съответно го събаря.
Отнесен преден калник, охлузени лакът, китка, глезен и бедро са резултатите от сблъсъка.
Шофьорът на таксито слиза, разтърсва падналия, наругава го.
Момчето ми е здраво и във видима кондиция.
Таксиджията го оставя и си поема по неговия си път.
Синът ми се съвзема още, когато той изчезва.
Изправя си колелото и след неуспешен опит да си прибере калника от пътя (през него минава ТИР) потегля.
Смидетелите са много, но вяма време за снемане на данни (пък и не е негова работа това) и го съветват да вземе номера на колата.

Действията:
Разговор по телефона да ни уведоми какво се е случило и питане какво да прави - има номера на таксито.
Съвет да намери първия полицай и да пита какво се прави в такива случаи.
Намира полицай (явно днес патрулки са кът) след упорито търсене, който го съветва да подаде жалба в І РПУ, защото то е най-близо.
Пътуване до съответното РПУ (баща му е на работа, аз съм на родителска среща в момента) и разговор с дежурния. Дежурният го съветва да пие една вода, да се оправи и да забрави случилото се, защото процедурата е сложна, няма (записани) свидетели и той не е пострадал много!
Възможностите на полицията са единствено да открият по номера таксито и шофьора и да търсят записи от камери.

Процедурата:
Издаване на медицинско удостоверение, че е пострадал (при едно кожно ожулване сигурно биха ни се изсмели, че въобще се занимаваме) да вадим медицинско.
Подаване на жалба в РПУ и повдигане на съдебен иск за избягал от мястото на катастрофата водач на МПС.
Таксиджията обжалва акта, ако въобще бъде издаден такъв.
Съдебно дело. Дума срещу дума или викане на измислени свидетели (и от двете страни - познайте кой може да осигури повече свидетели) за удостоверяване на обстоятелствата; търсене на записи от камерите на пътя - точно там камери няма, пък и не е нужно навсякъде да ги има - и прекратяване на делото поради недостиг на данни или пък оневиняване на шофьора.

Очакван краен резултат:
Таксиметровият шофьор няма да бъде наказан, процедурата ще се влачи повече от година;
колоездачите ще продължават да карат с риск за живота и здравето си;
обществото няма и да разбере, че някой някъде има проблем;
безцеремонните шофьори ще продължават да карат, сякаш са сами на самолетна писта.

Единодушно решение:
Правим възможното този конкретен "нищожен" случай да бъде огласен, номерът на таксито да се знае - СА 9410 ТХ, фирмата да се разбере.
Синът ми е здрав, първият му сблъсък на пътя с кола е далеч от трагичните и дано никога не му се случва отново.
Той си взема поука и кара още по-внимателно и отговорно. Когато стане шофьор се съобразява с другите участници в движението, защото всички сме на пътя и пътят е за всички!

По пътеките за търсене на справедливост няма да тръгваме.

Прилика

Аз лично откривам голяма прилика между Къртни Кокс (от "Приятели") и Ема Уотсън (от филмите за Хари Потър). Не сте ли съгласни с мен?

Като златната рибка с желанията

Един рибар уловил златната рибка. Рибката му се примолила да я пусне и му обещала три изпълнени желания.
- А може ли всяко желание да бъде с три подусловия? - попитал рибарят.
Рибката замълчала, пимислила после попитала:
- Абе ти да не си евреин?
- Евреин съм - бил отговорът.
- Я по-добре направо ме опържи!

Този виц ми разказа една позната, понеже ме оприличи на златната рибка от вица (бях и разказала конкретна история).

Извън контекста

Когато богатството идва на някого късно и неочаквано, той трабва (...) да стане или скъперник, тоест да харчи малко повече от това, което е харчил по-преди, или да стане прахосник, тоест да направи толкова много дългове, че да стане отново сиромах.

Че на нас наследство отнякъде ли ни падна, та се превърнахме в прахосници и сега пак сме сиромаси???

... няма да злоупотребим с положението (...), но ще се възползваме от него.

Често май само си въобразяваме, че извличаме полза.

... гледищата се променят много в живота; всяка година носи промяна в начина на мислене.

Де да променяше начина ни на действие...

Болестта убива, когато е неизлечима (...)

Повечето хора днес вярват, че няма неизлечими болести. Май най-неизлечимата от всички е убедеността, че можем да подчиним вселената на собствената си воля.

... той се научи на изкуството да оправя сметки и на още по-мъчното изкуство да ги обърква.

Не е попаднал на виртуоз, който по безподобен начин оплита сметките и благосклонно ги оставя за разплитане на някой "чирак" (у нас такива майстори дал Бог). Тогава нямаше да научи нито едното, нито другото изкуство.

Никой не играе, за да губи.

Повечето играят заради илюзията, че ще изкарат поне някаква печалба.

Цитати от Ал. Дюма