Грим

Една жена
си триеше грима
в автобуса.

???

Какво е любов?

Изпратиха ми по пощата писмо, в което пак ме караха да препратя на определен брой приятели красивото послание. Е, на мен ми омръзна да получавам такива приятелски откровения и отдавна не ги препращам на хората от моя списък с адреси. Понякога ги чета, признавам, но често ги трия. Приятелите, които ми ги пращат, да не се обиждат - това не е въпрос на пренебрегване. Смятам, че е излишно да чета такива красиви думи, а да не получа две думи накръст, предназначени точно за мен. Едно "Здрасти, как искам да се видим!" ще отнеме точно толкова време за изпращане, а ще ми стопли много повече сърцето.
Та значи, последното такова писмо го прочетох. После открих текста в Public Republic, а навярно го има и на десетки други места. Забавлявах се да чета детските обяснения за това какво е любовта. Някои сякаш бяха казани за мен и моето семейство:

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)

Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)

Аз бих допълнила:
Любов е, когато мъжът ми изключва алармата още при първото тихо звънване и после се облича на тъмно, за да не събуди мен, спящата.
... когато децата са ни оправили леглото за лягане, защото ние сме отишли на театър или ресторант с приятели и ще се върнем късно.
... когато чета или разказвам приказки на децата, нищо че те са вече пораснали.
... когато синът се върне отнякъде и каже "Хайде да ядем!" и няма време дори да обясни колко му харесва простата манджичка, а само възкликва, дъвчейки "Ммм-м-м! Мммм!", а аз го гледам доволно.
... когато в колата, пътувайки нанякъде, всички пеем старите дядови песни или пък някакви други - дори и да не им знаем думите.
... когато аз или съпругът ми отидем на среща с приятели, а другият го чака у дома спокойно и не звъни през пет минути с ненужни въпроси и демонстрации на загриженост; когато имаш и даваш свободата на другия да се среща с приятели, съученици, колеги и познати без да висиш на врата му като камък.
... когато се прибера разстроена или плачеща, а мъжът ми ме хване за ръка и ме изведе на дълга разходка, или пък ме прегърне и изчака тя хубаво да се нарева. Обясненията неминуемо следват - кое и защо ме е извадило от строя.
... когато видя две парченца от разчупения и изяден шоколад да ме чакат в хладилника.
... когато синовете се обадят, за да предупредят, че ще закъснеят.

Абсолютно съм сигурна, че всеки може да допълни по свой си начин списъка. Ако някой прояви желание - моля! Коментарите са на ваше разположение. Далеко ще бъдем от откровенията на децата, но това не значи, че не можем да обясним какво е любов простичко и красиво. Нали?

Когато се събират приятели

Когато се събират приятели, расли заедно от цукалото до венчилото, няма начин да е скучно. Аз очаквам срещата с хората, с които съм израснала в моя малък роден град. Доста са извън страната. Все пак се надявам онези, които са тук, да дойдат. Със сигурност ще ни бъде хубаво. Имаме да си спомняме и весело и тъжно, а със сигурност имаме да се хвалим и оплакваме надълго - все пак за 23 години животът ни е поднесъл какво ли не. Дано хвалбите са повече!

Чакам с нетърпение 16 октомври - събота! Среща на класа.

ПП - Я да видим кой ще се познае тук!

Във вярната посока

Във вярната посока се движим, макар и с плахи стъпки. След една провалена среща и една обща с обитателите на форума на Гаргата стигнахме и до среща само на блогъри. Сговорихме се и не се изметнахме: Златина (тия фотографи, дето все бягат от обектива!!!), Хитрата сврака, моя милост - kenkal, Стас, exoticzoo и доктора.

Колкото толкова! Въпросът е, че ни беше хубаво! Другия път повече!

"Речнико на Баце" - фАла!

"Речнико на Баце" стигна и до моя милост. Архиватора, нали е приятел, ми я прати като подарък по сина. Стопли ми душата! Моят интерес към езика е и професионален, и не само. А такива речници са си направо безценни екземпляри в библиотеката ми. Скътвам я в архива за поколенията!

Сега се напиням да запомня туй-онуй. После може и `а съ перчъ с умения ;)

`А се сафирясате, та да си поръчате поне по един, ей, че книжките са на свършване!

Поръчки и въпроси за следващите книги от поредицата - при Архиватора.

Тръпката към големите приказки

Тръпката към големите приказки и към преливането от пусто в празно я имат всички.
За пореден път слушам да ми се говори как ООН аха-аха да изпълни една от задачите на хилядолетието. Всъщност се пъне всячески да ги изпълни.
Ама на мене ми звучат всички тези приказки като надут сапунен мехур.
Абе, аланкоолу, какви задачи на хилядолетието ще изпълнявате за 15 години? Ами другите 1985 години какво ще разпоредите да се върши? Задачите за идните три хилядолетия ли? И какви ще благоволите да бъдат те, моля?
Аман от лицемерие в световни мащаби и от празни думи! Пред носа си не виждаме, все в чуждите паници бъркаме, хорските дела се разпореждаме как да се оправят, щото нашата сме я сколасали!
Е, явно на големите батковци (дето уж и ние сме такива) от ООН някак отвътре им идва да говорят и "работят" наедро. С големи крачки да крачат към "светлото бъдеще", сътворено под тяхното вещо ръководство. (Тук май се намърдаха едни актуални за друго време фрази, ама няма как. Светът се променя и сякаш все на същото място си тъпче. Че и хората тъй.)
Та така: очакваме да оправим всички световни проблеми до 2015 година и после ще се заемем с правилата и проблемите на Вселената, щото нещо много я е закъсала, горката!

Нова възможност за обучение

Появи се нов сайт - виртуална школа по български език "За буквите". Насочен е към българите в чужбина, които държат децата им да не губят връзка с корените си и да знаят български език. Виртуално ще се събират деца от български произход, живеещи в най-различни части на света в една класна стая и ще учат български език и българска литература. Целта е да се запази връзката на българите по света с родното.

Тъй като и аз съм член на екипа, пожелавам на всички нас - много виртуални ученици и спорна работа, на двигателя на целия проект - Мари - още по-заразен ентусиазъм, а на сайта - много, много потребители!