Мързеливо време

Най-хубавото на студените и дъждовни почивни дни е това, че ти дават възможност за няколко неща:

Да си отспиш, да си хапваш семейно вкусотии, да мързелуваш, да гледаш филми, да играеш нещо интересно и още куп мързеливи удоволствия.

 Вчера духаше жестоко, а днес вали. 

Защо да не попълня колекцията от снимки? Някои на дружината крачета и ранички, други на панорамата от дома  ....

А защо не да не поиграем генерал или Каркасон? 

Старите гледки ей ги на: от прозореца и малко жива украса.

Стига толкова, че генералът е приключен, а каркасонът не чака.

История с... огнестрелки

Преди известен брой години имах един корен скорострелки като тези. 

Идват приятели у дома на гости по специален случай. Точно по това време на годината. Гостите са сладкодумци и умерени чревоугодници. След ракията сервирам вечеря, която е обикновен бял курбан от пораснало агне. Почти шиле.  Който обича тази проста селска манджа, знае, че много й подхождат люти чушки и чесън.  Аз смело заявявам, че има в добри количества и от двете пикантни добавки и спокойно си сядам на масата. На втората хапка забелязах обаче, че чушките вече ги няма, а двама от гостите -  лютоедци от класа, се оглеждат за още. Какво се оглеждат, направо си ме попитаха свършиха ли чушките! Донесох и другите чушки Шипка, но и те свършиха за нула време. 

Ами сега?

Признах, че имам от онези малките чушлета, дето уж са декоративни, но стават за внимателна консумация. 

- Давай! - отсякоха гостите и подадоха празните си чинии за още курбан.

Набрах десетина чушлета, сервирах допълнителните порции горещ курбан и ...

Още няколко пъти брах от растението на терасата. Кичестите му клонки останаха без плод. Гостите обаче бяха доволни от храната. Баща ми пък гледаше почти благоговейно как малките люти скоросмъртници потъват в устите на двамата мъже. И до ден днешен помни историята! Често ме пита как са двамата юначаги. 

Сега си имам два корена такива красавици. Имат немалко плод. Значи, ако направим курбан, пача, шкембе чорба или друго мазничко ядене, ще съм обезпечена с лютивина. 

 

А юнаци дал Бог!

Тост

Кавказците (грузинците) са известни с дългите си тостове. Един такъв слушам винаги с удоволствие в изпълнение на Сосо Павлиашвили:

В вашу честь мои родные, этот тост, 
Пусть сияет ваша радость выше звёзд, 
Дай бог жить вам без печали и тревог, 
Пусть ведут нас к счастью тысячи дорог. 

Не стесняйтесь жить открыто и светло, 
И дарить соседям дружбу и тепло, 
В час тревожный руку помощи подать, 
И друзьям ошибки прошлые прощать. 

Не гневитесь, веселитесь, каждый час 
Мы живём на свете этом, только раз 
Удивляйтесь и влюбляйтесь без конца 
И любовью озаряйте нам сердца. 

Раз, два, три, четыре, 
Выше руки, плечи шире, 
Дай Бог счастья вам, вновь и вновь. 
Пять, шесть, семь, восемь, 
Улыбнитесь, очень просим, 
По-кавказки пьём за любовь. 

Мчатся годы, уплывают как вода 
Жизнь прекрасна, но ужасно коротка 
В мир идите, не скрывая чувств своих 
Полюбите братьев меньших и больших 
Пейте ласковое терпкое вино 
Солнце в синих небесах для всех одно 
И со мною пойте песенку мою 
Обнимаю, и целую и люблю. 

Не гневитесь, веселитесь, каждый час 
Мы живём на свете этом только раз 
Удивляйтесь и влюбляйтесь без конца 
И любовью озаряйте нам сердца. 

Ексурзия на и по случай Деня на народните будители

Все ми се струва, че да се докоснеш до българските си корени на празник като днешния, е по-добре, отколкото просто да поднесеш цветя на нечий паметник. 

Това направихме с моите петокласници. Организирахме  си (аз организирах) кратка, но наистина вълнуваща екскурзия. 

Ей тук, наблизо, под носа ни! 

Екскурзия до Провадия. 

Ама да не си помислите, че това беше проста кратичка екскурзия тип "Отбий номера" и бягай! 

Съвсем не!

Аз самата се задъхах за разказвам и да показвам снимки у дома от деня.

Сега повтарям всичко и в цвят ;)

Пристигнахме в Провадия малко преди 10, посрещнаха ни Данчо и Милена - екскурзоводите ни за деня.

Получихме шапки и вода за изкачването към Овеч. 

Горе на калето научихме за града, за крепостта, за реставрираните Пеещ кладенец и Главна порта. 

Слязохме в музея, където обядвахме, снимахме се с меч, разгледахме отделните зали (Солницата, манастирът на княз Борис-Михаил в с. Равна, Провадия от ХVІІІ и ХІХ век с нейните пеещи каручки и замогващи се граждани, цивилизоващия се град от началото на   ХХ век), стреляхме с лъкове, обличахме ризница и се бихме с мечове, работихме  с глина. 

За финал в кратък тур из града разгледахме църквата, етнографската сбирка в Ламбовата къща, джамията, спортната площадка с червената сгурия на терена, часовниковата кула.

Ху!

Как да не се задъхаш!

Отпътувахме в 16 без нещо. Пълен ден с емоции, ангажирано внимание и учене на българска история и възпитаване на регионална и национална гордост.

Отидете и вижте сами всичко!  После споделете дали и вие се задъхвате приятно от спомени!

 

  Честит празник на будителите!

Halloween побъркване

Шапки, маски, изкуствена кръв и още много стандартни до втръсване костюми и атрибути виждам да се продават по магазините за този празник. Аз няма да се впусна в подготовка и празнуване на това вносно нещо, но на много хора им харесва. Забравили са, че и в нашата традиция има подобен празник - Вси светии. Той обаче не обсебва с маниашки костюми и не побърква мало и голямо.

За тези, които ще се префасонират в някое кръвожадно чудовище, една песен поздрав. В нейния клип ще се види на какво е способна бабината и дядова обич към внучката. Момичето пее, а дядото и бабите - неочаквано гримирани и украсени, подкрепят изявата й.

http://www.youtube.com/watch?v=Bf4hGDcvzIQ&feature=share
С две думи баба и дядо могат да се преобразят, стига да са обичливи.

Хапче против

Хапче против лошо настроение са ми спомените от лятото, които последно споделих тук. 

Защо ли?

Защото...

Когато пералнята ти се развали, запаси се с търпение! 

Мъжете у дома ще трупат дрехите си в коша за пране до момента,  в който не открият, че е време да ги занесат на пералня. Когато пералнята се върне от поправка, ако това е скоро, ще я чакат само толкова дрехи, колкото да да се направи тестов пуск. Дрънчи ли като преди или вече е спряла да мърмори... ;)

Когато пералнята се е развалила точно след изръсването на пари за нова врата поради разбиване на старата от нашественици, поеми дълбоко въздух и си кажи "Време беше да сменим тая врата!"

Когато след вратата и пералнята се окаже, че на сметката на сина ти някой е донадил за три часа  (докато се разбере, че телефонът е изгубен) 60 и кусур лева от СМС съобщения, преброй до 100.  Помисли, че този, който го е "намерил" е бил благотворително настроен и е използвал твоите пари за подпомагане на хора в беда!

Философски погледнато, всичко това не е особено голяма болка. Но, ако се случи в рамките на 10 дни, почваш да гледаш стреснато и да се чудиш кое да правиш първо и по колко пъти. С търпение ли да се запасяваш, въздух ли дълбоко да поемаш, или да броиш до 100.

Сега нали разбирате защо пия хапчета - спомени от лятото?

Ама и пропуск!

Да взема да пропусна аз да публикувам постера на новия си клас тук! 

Анджела, Атанас, Борис, Виктор, Виктория,  Георги, Данаил, Елина, Емил, Живко,
Златомир, Искрен, Калин, Кристиян, Мария, Пламена, Славена, Тони, Явор и аз - Н. Калова

Смъмриха ме. Затова веднага бързам да поправя тази грешка.

На този постер моите нови ученици се разпознаха и отбелязаха.
А този тук беше на стария ми клас.